Решение № 11968 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6115/2009 г.

Решение № 11968 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6115/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Ответникът по касационната жалба - Началника на ДНСК - София, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Представя писмени доказателства. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд-София град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Бранимир Ботев, срещу Заповед № РД-14-169/10.04.2007 г. на Зам.-началника на ДНСК - София, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "едноетажна масивна сграда", находяща се в ПИ № 918, кв. 59 по плана на м. Бояна, район "Витоша"-Столична община, извършен от Бранимир Ботев през 2005 г., без да е предвиден с действащия подробен устройствен план и без изискващите се строителни книжа. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е извършител на "строежа", представляващ едноетажна масивна сграда, който съгласно приетото заключение на тройната СТЕ, може да се определи като допълващо застрояване, с обслужващо предназначение, за който няма издадена виза за проучване и проектиране по чл. 140 от ЗУТ, няма одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. В хипотезата на чл. 41, ал. 2 от ЗУТ, строежът е също незаконен, тъй като е без издадено разрешение за строеж, което е задължително, независимо, че по чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, не се изисква одобрен инвестиционен проект. Поради това и на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, съдът е извел извод, че строежът е незаконен, поради което и заповедта за премахването му, се явява законосъобразен административен акт. С решението си съдът е отхвърлил доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани със съобщаване на констативните актове, по реда на § 4, ал. 1, изр. 2 от ДР на ЗУТ. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира, че така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд, след преценка на доказателствата по делото, установяващи правно-релевантните факти, е направил законосъобразни и обосновани изводи, относно законосъобразността на оспорения административен акт, които се споделят от настоящата инстанция. При точно прилагане на материалния закон, съдът е изтъкнал в мотивите си, че изграденият обект - "едноетажна масивна сграда" е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и че за него се изисква разрешение за строеж по силата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Правилно е отбелязано, че за тази сграда е неприложима разпоредбата на § 16 от ПР на ЗУТ, както и че същата е неузаконима, на основание § 184 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. Липсата на изискуеми строителни книжа съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, определят строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който подлежи на премахване. Поради това неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател, за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, защото и при строежи по чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ се изисква наличието на разрешение за строеж, с каквото процесния строеж не разполага. Настоящата инстанция не възприема и другото оплакване, че административният акт е издаден при съществени процесуални нарушения, с оглед приложението на § 4, ал. 1, пр. 2 от ДР на ЗУТ. Първоинстанционното решение не е неправилно на това основание. Пред касационната инстанция ответникът е представил писмени доказателства, цитирани в оспорената заповед за премахване на строежа, а именно: Писмо изх. № С5-982-01-068/23.03.2007 г. на Столична РДНСК до ДНСК, Известие за доставяне на Писмо изх. № С5-982-00-382/02.02.2007 г. на Столична РДНСК, до Бранимир Ботев, с адрес-гр. Карлово и Обратна разписка за отказ, поради непознат получател, от които се установява, че административният орган е изпълнил задължението си за връчване на съобщение за съставените констативни актове, по реда на АПК, респ. ГПК до постоянния адрес на жалбоподателя. Едновременно с това и поради отсъствието му на този адрес, съобщенията са връчени и по реда на § 4, ал. 1 изр. 2 от ДР на ЗУТ. Изложеното налага извода, че ответникът е имал правото да връчи съобщенията по този ред, поради ненамирането му на постоянния адрес. Поради това и изводите на съда за отсъствието на съществени процесуални нарушения, се явяват правилни. По изложените съображения Върховният административен съд, в настоящия състав, намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд-София град като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, второ отделение