Решение № 2994 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6122/2018 г.
ВАСVI отделение28.02.2019 г.докладчик Юлия Тодорова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 77 от 19.03.2018 г., постановено по адм. дело № 17/2018 г. по описа на Административен съд Кърджали. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2994 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6122/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Али с постоянен адрес в [населено място], [улица] против Решение № 77 от 19.03.2018 г., постановено по адм. дело № 17/2018 г. по описа на Административен съд Кърджали. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и уважаване на оспорването срещу административния акт. Ответникът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Крумовград не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Кърджали е заповед № ЗСП/Д-К-КГ/1443/17.11.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Крумовград, потвърдена с Решение № 09-РД04-1181/19.12.2017 г. на и. д. директор на РД "СП" – Кърджали, с която на лицето е отказано отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво (пари), за отоплителен сезон 2017/2018 година. По подаденото от жалбоподателката заявление – декларация с вх. № 1443/30.10.2017 г. за отпускане на целева помощ за отопление компетентните длъжностни лица са извършили социална анкета, резултатите, от която са обективирани в социален доклад. От него се установява, че Х. Али има доходи от пенсия в размер на 768, 12 лв. за предходен период от 6 месеца, съжителства с дъщеря си и внучката си в къща, състояща се от две стаи, собственост на сина й, както и е получила субсидии, в размер на 1790, 57 лв. по схеми и мерки, прилагани от Държавен фонд "Земеделие". Обсъждайки относимите за спора факти съдът формира мотиви, че общият размер на дохода на Х. Али за предходните 6 месеца, преди месеца на подаване на заявлението - декларация, е в размер на 2384. 38 лв. Средномесечният доход на лицето е изчислен в размер на 391. 40 лв. Диференцираният минимален доход на Х. Али е определен съгласно чл. 2, ал. 4, т. 9 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., като за лице съжителстващо с друго лице (лица) или семейство и е в размер на 146. 04 лв. След съпоставка на така изчислените доходи, съдът извежда извод, че Х. Али няма право на еднократна помощ за отопление, защото не отговаря на условията на чл. 2, ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 4, т. 9 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 година и отхвърля жалбата. Решението е правилно и обосновано. Текстът на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД – 07 – 5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление (само "Наредбата") предвижда, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление. За да възникне правото на целева помощ на посоченото в Наредбата основание, лицата следва да отговарят и на допълнителните условия по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Преди да се издаде съответния административен акт на осн. чл. 4, ал. 1 (изм. и доп. - ДВ, бр. 57 от 2017 г., в сила от 14.07.2017 г.) от Наредбата лицата подават заявление-декларация при спазване изискванията по чл. 26 от ППЗСП, като задължително посочат и вида на ползваното отопление. Необходимо е да се извърши социална анкета от социален работник, който има задължение да изготви социален доклад по чл. 27 ППЗСП, съдържащ мотивирано предложение за отпускане или отказ на целева помощ. В правомощията на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице е да издаде заповед със съответното съдържание. Органът по чл. 4, ал. 4 от Наредбата преди издаване на съответния административен акт е задължен да мотивира своите правни изводи, след преценка на доказателствата по преписката. В конкретната хипотеза и на осн. чл. 2, ал. 5, т. 9 от Наредбата, след извършена социална анкета и изготвен социален доклад е прието, че диференцираният минимален доход на лицето за 2017 г. възлиза на 146. 04 лева. Средномесечният осигурителен доход на жалбоподателката правилно е формиран от сбора на размера на пенсията по чл. 81 от Кодекса за социалното осигуряване, за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация, както и от получените субсидии по мерки, прилагани от Държавен фонд "Земеделие". Това са доходи, които изрично са предвидени в § 1, т. 9, б. "б" и б. "к" от ДР на ППЗСП и при наличието, на които се прави преценка от органа дали заявителят е правоимащо лице по чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Правилно при определяне на средномесечния доход размерът на пенсията е бил намален с коефициентите, предвидени в чл. 2, ал. 2 от Наредба, което обстоятелство е довело до вярно изчисление на диференцирания минимален доход за отопление - спрямо гарантирания минимален доход за 2017 година. По така изложените съображения касационната инстанция счита, че жалбоподателката не отговаря условията на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за отпускане на целевата помощ. Достигайки до същите правни изводи административният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт и при липса на поддържаните в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Възраженията на касационната жалбоподателка са неоснователни, поради което първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 208 АПК
- чл. 2, ал. 1