Решение № 470 от 11.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13252/2012 г.

Решение № 470 от 11.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13252/2012 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Вило България" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Д. Г. М. против Решение № 4811/23.08.2012 г. по адм. д. № 2566/2012 г. по описа на Административен съд София - град, Второ отделение, 23-ти състав, с което са отхвърлени изцяло кумулативно предявените от дружеството искове с правно основание чл. 122л от ЗОП срещу "Софийска вода" АД: 1. за заплащане на сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди - разходи по участие в процедура по обществена поръчка с предмет: "Доставка и гаранционна поддръжка на уредби за повишаване на налягане", открита с Решение № ДР677/19.12.2008 г. на "Софийска вода" АД и 2. за заплащане на сумата от 47000 лв., заявена като частична претенция от сума в общ размер на 216850 лв., представляваща обезщетение за пропусната полза - нереализирана печалба за дружеството - ищец поради некласирането му на първо място в обявена процедура. Претендира отмяна по подробно изложени съображения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, както в касационната жалба, така и в съдебно заседание чрез адв. Богданова, пълномощник на дружеството. Ответната страна - "Софийска вода" АД в писмено становище, чрез процесуалният си представител юрисконсулт Маргарита Лазарова, оспорва жалбата и претендира потвърждаване на съдебното решение. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени съображения. Върховният административен съд, Четвърто отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от активно легитимирана страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С Решение № 4811/23.08.2012 г. по адм. д. № 2566/2012 г. по описа на Административен съд София - град, Второ отделение, 23-ти състав са отхвърлени изцяло предявените от дружеството искове с правно основание чл. 122л от ЗОП срещу "Софийска вода" АД: 1. за заплащане на сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди - разходи по участие в процедура по обществена поръчка с предмет: "Доставка и гаранционна поддръжка на уредби за повишаване на налягане", открита с Решение № ДР677/19.12.2008 г. на "Софийска вода" АД и 2. за заплащане на сумата от 47000 лв., заявена като частична претенция от сума в общ размер на 216850 лв., представляваща обезщетение за пропусната полза - нереализирана печалба за дружеството - ищец поради некласирането му на първо място в обявена процедура. За да постанови съдебния си акт първоинстанционният съд е приел, че при административното производство разноски не се дължат като последица от изхода на спора, те не представляват имуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения административен акт, както и с участието в процедурата. Съдът е приел, че неоснователна е претенция та за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи - нереализирана печалба за дружеството - ищец, тъй като имуществената отговорност включва обезщетение за вреди, но не и за пропуснати ползи. Решението е правилно и следва да се остави в сила. До влизане в сила на новата ал. 9 на чл. 122г от ЗОП (ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.), КЗК не е имала правомощието да се произнася по отговорността за разноските. Съгласно чл. 12, ал. 3 от АПК за производствата по АПК не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред. В съдебното производство на основание чл. 143 от АПК, съдът се произнася по отговорността за разноски направени само пред съда, но не и за направените пред съответния административен орган при упражнено право на защита по административен ред. Когато КЗК уважава жалба и отменя административен акт с решение по чл. 122г, ал. 6 от ЗОП, тя не се произнася по направените пред нея разноски, защото такова правомощие не й е предоставено. За производствата пред КЗК и в отклонение от принципа за достъпност по чл. 12 от АПК, се заплащат държавни такси по Тарифа за таксите, които се събират от Комисията за защита на конкуренцията по Закона за защита на конкуренцията, Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите (Загл. доп. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.). След като специалният ЗОП към момента на издаване на Решение № 581 от 16.09.2009 г. по преписка № КЗК-358/2009 г. не е предоставял на КЗК правомощия да се произнася по отговорността за разноски и да възлага направените такива на страна, изгубила спора, то присъждането им не може да стане на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. След като не е имало норма, която да предвижда присъждане на направени разноски за защита в производство пред КЗК, за законодателя те не представляват основание за вид отговорност, какъвто аналогичен случай са разноските за производство по ЗАНН и ТР № 2/3.06.2009 г. по т. д. № 7/2008 г. на ОС на ВАС. Отговорността за разноски, направени в административно производство е санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Законът не е предвиждал възлагането им във висящо административно или съдебно производство пред ВАС в спор по ЗОП, но и няма основание за присъждането им в настоящото исково производство, защото не представляват имуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения административен акт. Правилен е изводът на АССГ, че не следва да бъде присъдена сумата от 200 лв., представляваща имуществена вреда от закупена тръжна документация за участие в процедурата по ЗОП, поради липсата на пряка и непосредствена причинна връзка между нея и Заповед № 192/07.04.2009 г. на Прокуриста на "Софийска вода" АД, чиято незаконосъобразност е била установена от КЗК с влязло в сила на 16.03.2010 г. Решение № 581/16.09.2009 г. по преписка № КЗК-358/2009 г. Вредата е пряка, когато тя следва закономерно от незаконосъобразен административен акт и е непосредствена, когато противоправното поведение директно предпоставя вредата без намесата на други фактори на въздействие. Участието в процедура за възлагане на обществена поръчка по ЗОП с направените за целта разходи, не може да се определи като вреди, намиращи се в причинна връзка с административния акт, с който е приключила процедурата. Независимо от това как приключва - със законосъобразно или незаконосъобразно решение на възложителя, за да участва в провеждането на процедура за възлагане на обществена поръчка, ищецът следва да подготви документация, което е свързано с описаните от него разходи. Следователно, направените за участието разноски не са в причинна връзка с акта на органа, а са последица от решение на управителните органи на търговското дружество. Логиката на закона е, че ако не е бил издаден незаконосъобразния акт, ищецът не би претърпял вредите, което за тази претенция не е налице. Първоинстанционният съд правилно е приел като неоснователен иска за заплащане на обезщетение за пропусната полза, представляваща нереализирана печалба. Съгласно чл. 122л от ЗОП, всяко заинтересовано лице може да претендира обезщетение за вреди, претърпени вследствие на нарушения при провеждане на процедура и сключване на договор за обществена поръчка при условията на чл. 203, ал. 1, чл. 204, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 и чл. 205 от АПК. Следователно, имуществената отговорност на извършила нарушението страна по специалния закон включва само обезщетение за вреди, но не и за пропуснати ползи. Правилно АССГ е приел, че липсва причинна връзка между заявената с исковата молба пропусната полза - нереализирана печалба на дружеството, която същото е могло да реализира при класирането му на първо място и определянето му като изпълнител на процесната обществена поръчка по ЗОП, от една страна и въведения като основание на иска незаконосъобразен акт - Заповед № 192/07.04.2009 г. на Прокуриста на "Софийска вода" АД, от друга страна. Предвид изложеното и на основание чл. 121, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение