Решение № 5733 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11244/2013 г.

Решение № 5733 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11244/2013 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Производството е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОДОП") против решение № 1722/27.06.2013 г., постановено по адм. 3218/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен по жалба на "Руседеспред" ООД Акт за възстановяване или прихващане (АПВ) № 1115237/02.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 517/25.08.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОУИ").

Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното съдебното решение, включително и в частта относно присъдените разноски и бъде отхвърлена жалбата против АПВ по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски.

Ответникът "Руседеспред"ООД оспорва касационната жалба. Не претендира разноски.

Подадена е и жалба от "Руседеспред" ООД против същото съдебно решение в частта относно присъдените разноски. "Руседеспред" ООД твърди, че неоснователно са му присъдени само 50 лв. разноски, а не е определено адвокатско възнаграждение в размер според Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Иска да бъде отменено оспореното решение в частта относно непресъждането на адвокатско възнаграждение.

ДД"ОДОП" като ответник по тази жалба не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба на ДД"ОДОП" и не изразява становище по другата жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба на ДД"ОДОП" е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Жалбата на "Руседеспред" ООД е подадена в срок, но е неоснователна.

С обжалваното решение № 1722/27.06.2013 г., постановено по адм. 3218/2011 г. по описа на АС - Варна е отменен по жалба на "Руседеспред" ООД АПВ № 1115237/02.06.2011 г. на ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 517/25.08.2011 г. на ДД "ОУИ" и са присъдени разноски в полза на "Руседеспред" ООД в размер на 50 лв.

Административният съд е приел, че АПВ подлежи на отмяна като се е позовал единствено на решение от 11 април 2012 г. по дело С-138/12 на Съда на Европейския съюз, което е постановено по поставени от първоинстанционният съд преюдициални въпроси.

Така постановеното съдебно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.

В мотивите на съдебното решение съдът не се е произнесъл по същество по спорните въпроси, но въпреки това е формирал краен извод за основателност на подадената жалба.

В производството по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК намират субсидиарно приложение разпоредбите на АПК и на ГПК, на основание § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал.

Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му.

Съдът въобще не е формирал фактически изводи, а просто е възпроизвел съдържанието на събраните по делото доказателства.

Административният съд е приел, че между страните не е налице спор относно фактите и е приел за установено като фактическа обстановка по спора следното: 1. На 15.08.2009 г., във връзка с продажба на недвижим имот, "Руседеспред" ООД издава на "Еси трейд" ЕООД данъчна фактура № 1000000001/15.08.2009 г., в която на отделен ред посочва размера на начисления данък. Фактурата е отразена в дневника за продажби за месец август 2009 г., ДДС по фактурата е начислен и деклариран с подадената за периода справка - декларация. За периода м. 08.2009 г., дружеството декларира резултат за периода - данък за внасяне в размер на 59587.46 лв.

2. Получателят по доставката "Еси трейд" ЕООД включва фактурата в дневника си за покупки за м. 08.2009 г. и упражнява право на данъчен кредит в размер на начисления от "Руседеспред" ООД данък.

3. С влязъл в сила РА № 1001448/18.06.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, правото на данъчен кредит на "Еси трейд" ООД упражнено по посочената фактура е отказано, по съображения, че доставката неправилно е определена от доставчика като облагаема, същата е освободена по реда на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, поради което ДДС по фактура № 1000000001/15.08.2009 г. е начислен от "Руседеспред " ООД неправомерно.

Административният съд е изброил само тези три факта, но не е съобразил становището на ДД"ОДОП" от 06.06.2012 г., в което изрично е твърдян още един съществен факт, а именно, че на "Руседеспред" ООД също е извършена ревизия за установяване задължения за ДДС, включително и относно данъчен период 01.08.2009 г. - 30.08.2009 г., която е приключила с издаване на РА № 031002206/16.08.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП- Варна, потвърден с Решение № 785/18.10.2010 г. на ДД"ОУИ". Този РА е бил предмет на съдебен контрол по адм. д. 3805/2010 г. по описа на АС-Варна. Съществуването на тези факти е възможно да бъде установено от адм. д. 3805/2010 г. по описа на АС-Варна, което служебно бе изискано и прието в съдебно заседание на 26.03.2014 г., но не и от касационната инстанция с оглед забраната на чл. 220 от АПК, независимо от липсата на възражение от страна на процесуалния представител на "Руседеспред" ООД.

На практика първоинстанционният съд е игнорирал няколко факта, за които една от страните по спора твърди, че променят фактическата обстановка по спора, поради което и отговорите на отправените преюдициални въпроси не могат да бъдат отнесени пряко към настоящото производство.

Липсата на установяване на всички твърдени от страните факти и несъбиране на доказателства за тях, независимо, че са ангажирани чрез посочване на тяхната индивидуализация и местонахождение, представлява съществено процесуално нарушение, което е довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка.

В останалата част на съдебното решение съдържа само цитати от решение от 11 април 2012 г. по дело С-138/12 на Съда на Европейския съюз (СЕС), но липсват каквито и да е било собствени правни съображения и обсъждания, както и формирани правни изводи. Това също представлява процесуално нарушение, защото СЕС в процедура, образувана по отправено преюдициално запитване е компетентен да тълкува общностни правни норми, но не и да разрешава правния проблем по главното производство. Националният съд, отправил запитването, следва да съобрази полученото тълкуване и да приложи закона към установените от него факти. В случая липсва именно тази част от преценката на решаващият съд и въобще не е ясно как е достигнато до формулиране на диспозитива за отмяна на АПВ. Не е формирана ясна воля относно това какви нарушения е допуснал органът по приходите при неговото постановяване и на какво основание АПВ подлежи на отмяна.

Допуснатите от АС-Варна процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това, решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

При новото разглеждане на спора първоинстанционният съд следва да установи всички относими към спора факти и да формира правни изводи относно действителността и законосъобразността на АПВ. При разрешаване на спора АС-Варна трябва да вземе предвид Решение от 11 април 2012 г. по дело С-138/12 на СЕС, но и да съобрази доколко при постановяването му са взети предвид всички факти, които са установени в настоящото производство и дали са налице такива, които водят до съществено различие във фактическата обстановка, така както е описана в преюдициалното запитване. СЕС е дал тълкуване на чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от гледна точка принципа на неутралитет и липсата на риск от данъчни загуби, но не е осъществено тълкуване на общностните норми и от гледна точка на принципа на правна сигурност, стабилитет на административните и съдебните актове и добросъвестност.

Следва изрично да бъде посочено, че обжалваното съдебно решение е и с непрецизен диспозитив. По принцип след отмяна на АПВ е необходимо да бъде разпоредено връщане на делото като преписка на издателя на акта за издаване на нов, поради обстоятелството, че естеството на акта не предполага решаване на спора по същество - аргумент от чл. 160, ал. 3 от ДОПК.

В случая след отмяна на АПВ административният съд не е разпоредил връщане на преписката и на практика по искането на "Руседеспред" ООД за възстановяване липсва произнасяне. Тази непрецизност в конкретния случай, с оглед изхода на спора по касационната жалба на ДД"ОДОП", не представлява съществено нарушение на правата на страните, но не следва да бъде допускана.

По жалбата на "Руседеспред" ООД в частта относно присъдените разноски

С оглед изхода на спора по касационната жалба на ДД"ОДОП" съдебното решение следва да бъде отменено и в частта относно присъдените разноски. За пълнота на изложението следва да бъде посочено изрично, че съображенията в жалбата на "Руседеспред" ООД относно дължимостта на адвокатско възнаграждение без да е доказано неговото заплащане не са съобразени със закона и с в противоречие с тълкуването му, осъществено в Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани, подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение

По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение