Решение № 13525 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10888/2016 г.

Решение № 13525 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10888/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от С. Б. С. срещу решение № 186 от 06.06.2016 г. постановено по адм. дело № 697 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) - В. Т. Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага, че съдът не се е произнесъл по възражението, че чл. 109, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) въвежда срок за установяване на задължения за данъци. В посочената разпоредба е регламентирано, че не се образува производство за установяване на задължения за данъци, когато са изтекли пет години от изтичането на годината, в която е подадена данъчна декларация или е следвало да бъде подадена декларация. За притежаваното от нея моторно превозно средство (МПС), което е откраднато на 08.03.2006 г., още през 2006 г. е следвало да подаде декларация, за да не й се начисляват данъци. Тя не го е направила, но законоустановеният срок от пет години е изтекъл. Следователно образуваното производство за установяване на задължения е незаконосъобразно. Поради неполучаването на съобщение от момента на кражбата до 2015 г. за дължим данък за автомобила и разпоредбата на § 3, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № 1-45 от 2000 г./Наредбата), приела, че органите на КАТ са изпълнили задълженията си и служебно са прекратили регистрацията на превозното средство. Това води до нарушение на чл. 58, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), тъй като й е начислен за плащане данък, който не се дължи, поради прекратената регистрация на превозното средство. По посочените и по подробно изложени в жалбата съображения прави искане решението да бъде отменено. Ответникът - Началник отдел "Местни данъци и такси" ("МДТ") при община В. Т., не е изразил становище по касационната жалба. По делото е депозиран писмен отговор от юрисконсулт Витанова, упълномощена от кмета на община В. Т. да представлява директора на дирекция "Местни данъци и такси" при община В. Т. пред административните и съдебни органи в Р. Б., в който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. С решението съдът е отхвърлил жалбата на С. Б. С. против акт за установяване на задължение (АУЗ) № 384-1 от 27.07.2015 г., издаден от орган по приходите при община В. Т., потвърден с решение № 60 от 31.08.2015 г. на началник отдел "МДТ" при община В. Т. и е осъдил С. Б. С. да заплати на община В. Т. разноски по делото в размер на 300, 00 лв. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че С. Б. С. е собственик на лек автомобил марка "Ф. У.", с ДК № ВТ 7232 АА и че същия е бил противозаконно отнет за периода от 19,00 часа на 07.03.2006 г. до 8,45 часа на 08.03.2006 г. По случая е образувано досъдебно производство ЗМ № 600/2006 г. по описа на 05 Районно управление (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Производството по него е спряно, като до настоящия момент автомобилът не е намерен. С. Б. С. е подала декларация за закриване на партида на моторно превозно средство вх. № 7466 от 15.07.2015 г., като съгласно удостоверение рег. № 151275001940 на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - В. Т., същата е била собственик на посочения по-горе автомобил до 13.07.2015 г. С акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 384 от 27.07.2015 г., издаден от орган по приходите при община В. Т. на жалбоподателката е определен данък по чл. 60 от ЗМДТ за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2014 г. Решението е оставено в сила от горестоящия административен орган. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че АУЗ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 4, ал. 4 вр. с ал. 3 от ЗМДТ, в предписаната от закона форма съгласно чл. 129, ал. 3 от ДОПК вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ и при липса на съществени нарушения на административно производствените правила. След анализ на разпоредбите на чл. 52, ал. 1, чл. 53, чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ и на чл. 107, ал. 3 и чл. 166, ал. 1 от ДОПК, съдът е приел, че актът е издаден и при спазване на материалния закон. Изложил е, че нормата на § 3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № I-45 от 2000 г., на която се позовава жалбоподателката, не означава прекратяване на регистрацията по силата на нормативен акт, а означава провеждане на процедура по прекратяване на регистрация по инициатива на контролните органи в МВР. От представеното по делото свидетелство за регистрация за процесния автомобил съдът е установил, че същият е с прекратена регистрация считано от 13.07.2015 г. Поради това е достигнал до извод, че процедура по прекратяване на регистрацията по инициатива на контролните органи в МВР, на основание посочения нормативен текст, до тази дата не е била проведена и не е налице основание за недължимост на данъка. По отношение разноските, съдът е изложил, че при този изход на делото искането на ответника за присъждане на 300, 00 лв. е основателно, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателката, че такива не се дължат, съгласно ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС по т. дело № 6/2012 г. ОСГТК, тъй като в него сочената т. 1 касае адвокатски възнаграждения, които за да бъдат присъдени следва да са заплатени от страната и не се отнася да юрисконсултските такива. Решението в частта, с която жалбата на С. Б. С. е отхвърлена, е правилно. По делото не е спорно, че С. Б. С. е собственик на лек автомобил марка "Ф. У.", с ДК № ВТ 7232 АА и че същия е бил противозаконно отнет от нея през м. 03.2006 г. Не се спори и относно обстоятелството, че за посочения автомобил за периода 01.01.2010 г. до 31.12.2014 г., данък върху превозните средства не е заплащан. Съгласно чл. 52, т. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Р. Б., а според чл. 53 от ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Разпоредбата, която регламентира освобождаване от заплащането на данък върху превозните средства е чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, в редакцията му приложима за съответния период. Анализът на нормата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ (в релевантната редакция), води до извода, че освобождаването от данък върху превозните средства е обусловено единствено от прекратяване регистрацията на МПС, като началният момент за това е месецът, следващ месеца на прекратяване на регистрацията. Настоящият съдебен състав споделя изложените в обжалваното решение мотиви, че нормата на § 3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № I-45 от 2000 г., на която се позовава жалбоподателката, не означава прекратяване на регистрацията по силата на нормативен акт, а означава провеждане на процедура по прекратяване на регистрация по инициатива на контролните органи в МВР, т. е. служебно, каквато възможност дотогава Наредбата не е предвиждала. В случая, от представеното в първоинстанционното производство удостоверение рег. № 151275001940 на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - В. Т. е видно, че Славчева е била собственик на лекия автомобил до 13.07.2015 г. Посоченото води до извод за липса на проведена процедура по прекратяване на регистрацията по инициатива на контролните органи в МВР до посочения момент. Предвид изложеното правилно е прието от първоинстанционния съд, че за периода 2010 г. - 2014 г. не са изпълнени изискванията на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ за освобождаване от данък за превозно средство и установените с оспорения АУЗ задължения за лек автомобил "Ф. У.", с ДК № ВТ 7232 АА са правилно определени. Неоснователен е изложеният в касационната жалба довод за нарушение на чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Съгласно посочената разпоредба, не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена. Видно от редакцията на разпоредбата, тя визира декларации подавани от данъчно-задължени лица, които биха довели до "установяване" на задължения за данъци, а не до отпадането на такива. Ето защо нормата е неотносима към декларацията, на която Славчева се позовава и която тя е следвало да подаде след кражбата на автомобила й. Неправилно е обаче решението в частта на присъдените с него разноски. Съгласно чл. 17, ал. 3 от АПК пред съда административните органи могат да се представляват по пълномощие по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), а съгласно чл. 33 от ГПК пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. Като страна - ответник в първоинстанционното производство е конституиран началникът на отдел "МДТ" при община В. Т., който е и органът призоваван за проведените по делото открити заседания. Същият е бил представляван от юрк. Витанова, която обаче не разполага с валидна представителна власт по отношение на посочения ответник, тъй като не е упълномощена от него. Видно от данните по делото, за удостоверяване на представителната й власт е представено пълномощно, но от друг, неучастващ в производството орган - кметът на община В. Т.. Същият не разполага с правомощие валидно да упълномощи Витанова да представлява началника на отдел "МДТ" при община В. Т. Посочената в пълномощното разпоредба на чл. 44, ал. 1, т. 15 от Закона за местното самоуправление и местната администрация дава правомощие на кмета да представлява общината пред физически и юридически лица и пред съда, но не и да упълномощава юрисконсулти с представителна власт от името на друг орган. Ето защо претендираното от юрк. Витанова юрисконсултско възнаграждение, независимо от изхода на делото, не е следвало да бъде присъждано. Решението, в частта с която С. Б. С. е осъдена да заплати на община В. Т. разноски по делото в размер на 300, 00 лв. е неправилно следва да бъде отменено в тази част. Предвид липсата на валидно сезиране от началника на отдел "МДТ" при община В. Т. и ответник в касационното производство с искане за заплащане на разноски (искането отново е направено от юрк. Витанова, която не е надлежно упълномощена да го представлява), независимо от изхода на спора, разноски за юрисконсултско възнаграждение и за тази инстанция не следва да му бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,