ОСТАВЯ В СИЛА Решение 348 от 23.04.2021 г., постановено по адм. дело 1165/2020 г. по описа на Административен съд София област /АССО.ОСЪЖДА Драголин ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : град София, бул. Г.С. Р.,, 145, вх. Б, ет. 1, ап. 4, представляван чрез управителя си Р. Карадашки, да заплати на Държавен фонд "Земеделие", сумата 100лв., представляваща разноски - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.Решението не подлежи на обжалване. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.Образувано е по касационна жалба на Драголин ЕООД, [ЕИК] чрез управителя си Р. Карадашки чрез адвокат М. Стоянова срещу Решение 348 от 23.04.2021 г., постановено по адм. дело 1165/2020 г. по описа на Административен съд София област /АССО/.С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично вземане /АУПДВ/ 01-2600/3693 от 27.07.2020 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие".В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната на решението ведно с отмяната на процесния АУПДВ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.Ответната страна - Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие", представлявана от ст. юрк. Георгиева в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при условията на евентуалност.Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за правилност на обжалвания съдебен акт.Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди доводите на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССО е АУПДВ 01-2600/3693 от 27.07.2020г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с който на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба 11 от 03.04.2008 г., чл. 59, ал. 1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс и във връзка с чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, и чл. 20а, ал, 6 и ал. 5, предложение първо, във връзка с ал. 2 и ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, е изключен от подпомагане ДРАГОЛИН ЕООД,[ЕИК] и адрес: [населено място], ПК 2113, общ. Елин Пелин, обл. София (област), на дружеството е издаден акт за установяване на публично държавно вземане в размер на 23871.68 лв., представляващ 75 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2013г. и 2014г., на основание чл.14, ал.1, т. 2 от Наредба11 от 3.4.2008 година, като е определен 50-дневен срок от датата на връчване на акт за доброволно плащане на установеното публично държавно вземане.По делото няма спор относно фактите.За да отхвърли жалбата на лицето срещу процесния АУПДВ, съдът е развил подробни съображения за наличие на материална и териториална компетентност на органа, издател на акта, за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод за спазване на материалния закон, като е възприел за обосновано приетото от органа за доказано неспазване от страна на лицето на срока за подаване на заявление за подпомагане по декларираната мярка 211 за кампания 2015г., а и за следващите години в рамките на поетия 5-годишен ангажимент, съобразно подаденото заявление за подпомагане от 15.05.2013 г.Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.1. Касационната инстанция споделя развитите от първоинстанционния съд съображения за материална законосъобразност на процесния АУПДВ. Видно от данните по делото, а и няма спор по тези факти, жалбоподателят е поел многогодишен ангажимент по мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони с подаване на заявление за подпомагане с УИН 23/180613/65313. При извършването на административни проверки на основание чл. 37, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители е установено, че за кампания 2015, а и следващите, кандидатът не е подал заявление за подпомагане с декларирана мярка 211, регламентирана в Наредба 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони и мярка 212 Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. С неподаването на заявление за подпомагане за кампания 2015, а и следващите, са нарушени изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба 11 от 03.04.2008 г., според които кандидатите за подпомагане са длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане, както и да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане.2. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато от съда съществено нарушение на съдебнопроизводствените правила, поради липса на обсъждане в мотивите на съдебния акт на възражението за изтекла погасилена давност за претендиране на вземането. Към решението си съдът е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Липсата на произнасяне по направеното възражение за изтекла погасителна давност по чл.171, т.1 от ДОПК не променя крайния извод на съда и не би довело до различен резултат. В случая се касае за публично задължение по чл. 162, ал. 1, т. 8 ДОПК, и приложение намира 5-годишната погасителна давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК. Доколкото изключването от подпомагане и установяването на публичното вземане е извършено за пръв път именно с процесния АУПДВ, давността на публичното вземане не е изтекла. В случая неприложима е и разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, която касае производствата за установяване на данъци, а не тези, които са за установяване на вземанията по чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК. Производството по издаване на АУПДВ е открито с изпращане на уведомлението по чл.26, ал.1 от АПК изх.01-2600/3693 от 27.06.2019 г., получено на 04.02.2020 г. /л.53-55/. Фактически установено е, че касаторът не е подал заявление за подпомагане за третата 2015 г. от поетия ангажимент, както и за 2016 и 2017 г. след получени подпомагания за две последователни години, по чиито размер и получаване няма спор. Като не е подал заявление за 2015 г., както и за 2016 и 2017 г., земеделският производител е допуснал нарушение на изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба 11 от 03.04.2008 г., според които кандидатите за подпомагане по мярка 211 за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район. Това задължение е за всяка година на подпомагането след първото компенсаторно плащане. В случая, доколкото става въпрос за продължаващо неизпълнение следва да се приложи чл. 3, § 1, изр. 3 от Регламент 2988/95, съгласно който: "В случай на продължаваща или повторно извършена нередност, срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена." По тази причина и в зависимост от обстоятелството, че към настоящия момент нередността не е прекратена, то безспорно давността не е изтекла. За наличието на задължение за подаване на заявление за всяка година, лицето е било уведомено, както при подаване на заявлението за първоначална регистрация, така и при предоставяне на помощите. Въпреки това не е подадено заявление за подпомагане за 2015 г. и следващите, като съгласно чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба 11/03.04.2008 г., възстановяването на получените плащания следва да бъде в определения размер. 3. Неоснователен е доводът за несъвместимост на изключването от подпомагане и изискуемостта на получено такова. Предвидените идентични фактически основания и използваният съюз "и" в нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба 11/3.04.2008 г. обосновават извод, че при настъпване на посочените в нея условия, едновременно и с един и същ административен акт могат да бъдат приложени двете и диспозиции - земеделският стопанин да бъде изключен от подпомагане и да бъде задължен на възстанови получените компенсаторни плащания. Липсва законово изискване административният орган да упражни така предоставените му правомощия с два отделни административни акта и издаването на един акт е в съответствие с принципа за бързина и процесуална икономия, залегнал в чл. 11 от АПК.В този смисъл Върховният административен съд се е произнесъл в редица свои решения като: 5583 от 13.05.2020 г. по адм. д. 2009/2020 г., 6615 от 3.06.2020 г. по адм. д. 3069/2020 г., 7977 от 23.06.2020 г. по адм. д. 3510/2020 г., 4817 от 15.04.2021 г. по адм. д. 11381/2020 г., 1068 от 27.01.2021 г. по адм. д. 8686/2020 г., 637 от 19.01.2021 г. по адм. д. 7697/2020 г., 15060 от 7.12.2020 г. по адм. д. 9780/2020 г., 13748 от 5.11.2020 г по адм. д. 7730/2020 г. и др. Въз основа на гореизложеното, като е достигнал до крайния извод за законосъобразност на процесния АУПДВ, АССО е постановил правилен съдебен акт и същият следва да бъде оставен в сила.С оглед изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП в полза на ответника по касация следва да присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за касационното производство.Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделениеРЕШИ:ОСТАВЯ В СИЛА Решение 348 от 23.04.2021 г., постановено по адм. дело 1165/2020 г. по описа на Административен съд София област /АССО.ОСЪЖДА Драголин ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление : град София, [адрес] представляван чрез управителя си Р. Карадашки, да заплати на Държавен фонд "Земеделие", сумата 100лв., представляваща разноски - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.Решението не подлежи на обжалване.