Решение № 516 от 9.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1784/2013 г.

Решение № 516 от 9.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1784/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения С. А. Р. за възобновяване на наказателното производство, предмет на нохд № 176/2011 г. на Чепеларския районен съд и внохд № 29/2013 г. на Смолянския окръжен съд, отмяна на постановените по тези дела присъда № 51 от 18.V.2012 г. и решение № 253 от 19.VI.2013 г., и оправдаване на Р.. В съдебно заседание осъденият и защитникът му поддържат искането, като алтернативно на оправдаването искат връщане на делото за ново разглеждане без да се ангажират с посочване на съответния стадий. Заключението на прокурора е за оставяне на искането без уважение, след като не счита за основателни възраженията срещу правилността на двата съдебни акта. ВКС намира искането за допустимо-направено е от надлежна страна; актовете, чиято отмяна се иска, са сред изчерпателно изброените в чл. 419 НПК и не са проверявани по касационен ред, спазен е 6-месечният срок по чл. 421, ал. 3 НПК-но не и основателно. С първоинстанционната присъда С. А. Р. е признат за виновен в това, че при условията на продължавана престъпна дейност в периода 2-5.V.2011 г. в селата /населено място/ и /населено място/, и с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, в телефонни разговори е поддържал у Ф. Ф. Ч. от [населено място], Е. И. П. и Н. Г. К., двете от [населено място] заблуждението, че техни близки роднини /син на първата, внучка на втората и дъщеря на третата/са причинили пътнотранспортно произшествие, при всяко от които е загинало дете и във връзка с тези произшествия е необходимо или да се заплатят обезщетения, или да се внесе парична гаранция, за да не бъде "извършителят" задържан, с което на Ч. е била причинена имуществена вреда в размер на 1300 лв, а на П. и И. е бил направен опит, останал недовършен по независещи от волята на дееца причини, да им се причини имуществена вреда в размер съответно на 3000 и 2000 лв., за което и на основание чл. 209, ал. 1 НК е наказан с 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е постановил Р. да изтърпи и наказанието от 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода, наложено му по нохд № 184/2008 г. на Златоградския районен съд. С решение № 281 от 16.VII.2012 г. по внохд № 62/2012 г. на Смолянския окръжен съд присъдата е била потвърдена. С решение № 52 от 27.III.2013 г. по нд № 2207/2012 г., състав на първо н. о. на ВКС е възобновил въззивното дело, отменил е решението на окръжния съд и му е върнал делото за ново разглеждане след като е констатирал липсата практически на мотиви към въззивното решение позволяващи да се провери, дали и доколко направените в искането за възобновяване възражения са основателни или не. С решението по делото, чието възобновяване сега се иска, деянието на подсъдимия е преквалифицирано по чл. 209, ал. 2 НК-не поддържане, а използване на създадено и поддържано от другиго заблуждение, за да бъде постигната имотна облага и причинена другиму вреда. В искането основно се твърди, че след връщането на делото за ново разглеждане, въззивният окръжен съд не бил изпълнил "нито едно" от указанията, дадени в цитираното по горе отменително решение на ВКС, което твърдение е невярно. Указанията на ВКС, дадени в решението по нд № 2207/2012 г. на първо н. о., са . изложени в предпоследния абз. на л. 28 от делото: "да получат убедителен отговор заявените...възражения и доводи...по приложението на материалния закон"; "всички доказателствени източници...да бъдат проверени за годност, достоверност, взаимосвързаност и безпротиворечивост" при наличните твърдения за противното във въззивната жалба; "съдебният акт да бъде изготвен съобразно изискванията на процесуалния закон". От прочита на въззивната жалба, по повод на която е образувано внохд № 62/2012 г., и на която жалба въззивният съд и сега е следвало да отговори, се вижда, че жалбоподателят не е изложил доводи нито срещу материалната и процесуална законосъобразност на първоинстанционната присъда, нито срещу справедливостта на наложеното с нея наказание. Възраженията са били срещу привеждането в изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 НК, на наказанието, наложено на Р. с одобреното от съда споразумение по нохд № 176/2011 г. и то не за друго, а защото с обжалваната присъда "съдебния състав го оправдава". Независимо от тази крайна неяснота на въззивната жалба до степен да породи съмнение, дали се обжалва тази именно осъдителна, а не някоя друга-при това, оправдателна, присъда-, която неяснота е донякъде отстранена в пледоарията на защитника пред първия въззивен състав, ВКС е напълно прав като е посочил, че чл. 314, ал., НПК е задължавал съда за извърши цялостна проверка за правилност на присъдата, независимо от сочените от страните основания. Сега въззивният съд е сторил това-от последния абз. на л. 17 нататък е описал приетата за установена фактическа обстановка, както и доказателствената й основа: посочил е в какво се изразява всяко едно от деянията, включени в продължаваната престъпна дейност; какво е участието на подсъдимия във всяко едно от тях; ясното съзнаване от Р., че при всяка една от трите пострадали жени е отивал за да вземе пари, приготвени от тях след предшестващото даването на парите умишлено въвеждане на пострадалите в заблуждение относно несъществуващ инцидент с техни близки и, съответно, несъществуващ повод било да се заплащат обезщетения, било да се внася парична гаранция като мярка за неотклонение. Въззивният съд правилно е приел-макар да не го е казал изрично, но то безспорно следва от излагането на установените факти-че измамата е извършена от повече от едно лице, че подсъдимият не е действал сам, а с поне още двама съучастници, единият от които е бил жена и че липсват безспорни доказателства, именно Р. да е поддържал при телефонните разговори с Ч., П. и К. създаденото у тях заблуждение. Безспорно е обаче, че Р. най-малкото се е възползвал от това заблуждение след като не друг, а той е пристъпил към реализирането на крайната цел на измамата с получаването на парите от пострадалите. Съдът с основание е отхвърлил крайно неубедителната версия, поддържана от Р. в обясненията му пред първоинстанционния съд, че обиколката, която е предприел за да вземе парите, които пострадалите е трябвало да оставят на указаните им при телефонните разговори места, е била под натиска на заплахи, отправени му по мобилния телефон от мъж, когото нито дотогава, нито оттогава бил виждал, чувал и познавал /обяснения на Р. на л. 66 от първ. д./; за липсата на покритие между предложената от подсъдимия версия и истината достатъчно красноречив е изведимият факт, че декларираните от неизвестния мъж заплахи за живота и имуществото на Р. изобщо не са смутили подсъдимия, след като в краткия период до задържането му се е разпоредил в своя полза с по-голямата част от парите, взети от Ф. Ч.. Като довод срещу съставомерността на извършеното от подсъдимия, защитникът е изтъкнал и липсата на "физически контакт" между Р. и пострадалите, който довод, предвид механизма на измамата, е до такава степен несъстоятелен, че обсъждането му е повече от ненужно. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и чл. 426 НПК, ВКС