Решение № 5762 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4211/2015 г.

Решение № 5762 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4211/2015 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на областния управител на област Силистра чрез адв. Иванов, против решение № 16/23.02.2015 г., постановено по адм. дело № 170/2014 г. от Административен съд - Силистра. Наведени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон-отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - Светлана Вескова Великова представя писмен отговор на касационната жалба в който я оспорва като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура представя заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Силистра отменя по жалба на Светлана Вескова Великова заповед № ЧР-02-353 от 20.10.2014 г. на областния управител на област Силистра, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Конкретните съображения за това са, че административният орган необосновано приема, че служителят е в състояние на несъвместимост по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 5 от ЗДСл към момента на издаване на заповедта, като от доказателствата по делото се установява, че такова обстоятелство не е налице, поради което прекратяването на служебното правоотношение на посоченото правно основание е незаконосъобразно. Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, а направените въз основа на нея правни изводи са правилни и обосновани. Действително Светлана Вескова заема партийни длъжности, включително и през 2014 г. -член на Общински съвет на БСП и чл. на Изпълнителното бюро на ОС на БСП като местни органи на власт- чл. 33, т. 2, б. "б" и б. "в" от Устава на БСП и по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 5 ЗДСл. С разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, е предвидено правомощие на органа по назначаването да прекрати едностранно и без предизвестие служебното правоотношение с държавен служител, който не спази задължението си да не допуска несъвместимост. В чл. 7, ал. 2 от ЗДСл изчерпателно са изброени обстоятелствата, които пораждат несъвместимост с изпълняваната служба. В хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от ЗДСл е установена забраната за държавен служител да бъде назначавано лице, което заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия. Последната правна норма въвежда ограничения за заемането на определена служба или извършването на определена дейност, като гаранция за добросъвестното изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес. В случаите когато държавният служител, в противоречие с изискванията на чл. 7 от ЗДСл, е назначен на служба, служебното му правоотношение може да бъде прекратено от органа по назначаването само когато нарушението съществува и към момента на прекратяването (чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл), т. е. законът изисква несъвместимостта да съществува през цялото действие на служебното правоотношение между страните. В разглеждания случай преди произнасяне на оспорената пред административния съд заповед на областния управител, на 07.10.2014 г. служителката подава оставката си като чл. на общинското ръководство на БСП, което е израз на личната й воля и желание. При тези данни правилно и в съответствие с материалния закон административният съд приема, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 103, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 ЗДСл за прекратяване на служебното й правоотношение. Не променят този извод на съда разпоредбите на Устава на БСП - чл. 16, т. 3 и чл. 27, които според касатора са тълкувани неправилно от административния съд и в противоречие с вложения в тях смисъл. Настоящата инстанция споделя съображенията на първоинстанционния съд в тази насока като приема, че освен волеизявлението на жалбоподателката за прекратяването на дейността и в ръководните органи на политическата партия, други действия не са необходими за настъпването на ефекта на оставката. Неотносима е посочената от касатора разпоредба на чл. 27 от Устава на БСП към правния ефект на оставката и свързаните с нея последици за изборното правоотношение. В нея е предвидена констатация на заявление за прекратяване на членство в партията от събрание на основната партийна организация, и не може да се прилага по аналогия и към оставката от заеманите ръководни длъжности в политическата партия. А доколкото по своята същност констатацията представлява установяване на вече настъпил факт, правилен е и извода на съда за липса на ограничително правило за ефекта от едностранното прекратяване на изборното правоотношение в ръководния орган на партията. По изложените съображения издадената на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от ЗДСл заповед е незаконосъобразна и постановеното в този смисъл решение - правилно и постановено при липса на сочените касационни основания, поради което следва да бъде потвърдено с настоящото.