Решение № 7618 от 24.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2422/2021 г.

Решение № 7618 от 24.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2422/2021 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Ч., срещу Решение № 374 от 21.01.2021 г., постановено по адм. дело № 8801/2020 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ФК-С602-0034121 от 14.08.2020 г., издадена от заместник на началник отдел "Оперативни дейности" София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на ЕТ "Б. -А. А." е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" – кафе "Тара", находящ се в гр. София, бул. "Княгиня Мария Луиза" № 106, стопанисван от ЕТ "Б. -А. А." и забрана на достъп до него за 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 вр. чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е необосновано и неправилно, постановено при нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че нарушението е доказано по безспорен начин. Не са съгласни с изводите на съда, че определеният със заповедта срок на налагане на ПАМ не е съобразен с принципа на съразмерност. Излага подробни съображения в жалбата си. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба – ЕТ "Б. -А. А.", чрез управителя А. А., в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Иска оставяне в сила на обжалваното решение. Върховната административна прокуратура чрез участвалия по делото прокурор, е дала заключение, че касационната жалба е основателна в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, а по същество – неоснователна, поради следното: Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че на 06.08.2020 г. в 16: 01 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, представляващ кафе "Тара", находящ се в гр. София, бул. "Княгиня Мария Луиза" № 106, стопанисван от ЕТ "Б. -А. А.". От проверяващите е извършена контролна покупка на 1 брой сок "Капи" и 1 брой безалкохолна напитка "Швепс" на обща стойност 2. 60 лв., заплатена в брой, за която не е издадена фискална касова бележка от фискалното устройство на обекта. Констатирана е положителна разлика в касовата наличност в размер на 40 лв. За установеното при проверката е съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0034121/06.08.2020 г. на основание чл. 110, ал. 4, във вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК. При тези констатации е издадена оспорената пред първоинстанционния съд Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С602-0034121 от 14.08.2020 г., на началник отдел "Оперативни дейности" София в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че макар издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, актът не съдържа конкретни мотиви относно срока на запечатване на търговския обект. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Макар в мотивите на ЗПАМ да има отделен пасаж, озаглавен "Мотиви относно продължителността на срока", съдържанието му не се отнася нито за конкретния обект, нито за конкретния субект на административното нарушение. Изложените в акта фактически и правни основания относно продължителността на запечатването са недостатъчни, общи и лишени от конкретност, до степен на липса на мотиви. Доколкото изложените в заповедта мотиви са общи и нямат връзка с конкретния случай, те не представляват основа за законосъобразното определяне на срока на ПАМ. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, който обосновава отмяната му. При преценката на срока за прилагане на ПАМ административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност и дължи конкретни мотиви относно преценката си защо приема че срокът следва да бъде в определения от него размер. При липса на конкретни мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта. Поради това, без правно значение е изтъкваното в касационната жалба, че не спорно извършването на нарушението. Предвид всичко изложено, първоинстанционното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно постановено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение