Решение № 2407 от 23.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10161/2016 г.

Решение № 2407 от 23.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10161/2016 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Пето РУ при ОДМВР - Б., против решение № 1171 от 17.06.2016 г., постановено по адм. дело № 2554/2015 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отменена негова заповед № 3388з-224 от 08.12.2015 г., за налагане на дисциплинарно наказание. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост и нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда, за допуснато нарушение на нормата на чл. 206, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) при издаване на заповедта, както и че не е установено извършеното дисциплинарно нарушение - незаемане на установъчен пункт, поради отдадена от ръководството задача - измиване на служебен автомобил. Иска се отмяна на решението и делото да бъде решено по същество като се отхвърли жалбата против издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Ответникът - П. Д. С., чрез пълномощника си адв. С. К., в писмено възражение, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите в касационната жалба, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд е цитираната заповед на началника на Пето РУ на МВР - Б., с която за нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ от ЗМВР на младши инспектор П. Д. С. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Съдът, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е установил вярно фактите по спора. Установено е, че младши инспектор П. Д. С. - полицай в група "Охрана на обществения ред " (ООР) на сектор "Охранителна полиция" към Пето РУ на МВР - Б., при изпълнение на служебните си задължения като изпълняващ патрулно-постова дейност (ППД) като част от автопатрул със служебен автомобил "О. А." с рег. № А 9014 МВ, с позивна "Б. 11" на 11.11.2015 г. не е заел установъчен пункт, подробно описан, за времето от 15.45 часа до 16.30 часа, която задача му е поставена с разпореждане № 3388р-16901 от 10.11.2015 г. Жалбоподателят и другият чл. на автопатрула извършили проверка в спортен център "Б." и зала "555". Същите се отправили към автомивка, за да измият служебния автомобил, при което причинили леко ПТП. За времето на дежурството на автопатрула са поставени, извън графика за заемане на пет установъчни пункта и две конкретни задачи - проверка на казино "Елит" и на игрална зала "555", които не са свързани с конкретно време на извършване. Съдът е установил, че дисциплинарното производство е започнало по докладна записка с рег № 3388р-17155 от 13.11.2015 г. на началник група "ООР", сектор ОП, в която е посочено, че служителите от автопатрула не са уведомили дежурния по управление за промяната в изпълнението на поставените им задачи. Въз основа на докладната е издадена заповед № 3388з-213 от 20.11.2015 г. за извършване на проверка, за която е назначена и дисциплинарна комисия. Заповедта е връчена на Ставрев на 24.11.2015 г., заедно с покана за даване на писмени обяснения. Такива са изготвени на 25.11.2015 г., резолирани на 02.12.2015 г., но са регистрирани на 04.12.2015 г. Събрани са доказателства, като видно от докладните записки на дежурните по РУ - К. А., дежурен от 08.30 на 10.11.2015 г. до 08.30 на 11.11.2015 г. и П. И., дежурен от 08.00 часа на 11.11.2015 г. до 08.00 на 12.11.2015 г. е установено, че не е издавана заповед или разпореждане за измиване на служебния автомобил. П. И. е установил, че е уведомен едва в 16.10 часа за настъпилото със служебния автомобил ПТП. Всички данни са обобщени в справка с рег. № 3388р-18207 от 04.12.2015 г., връчена на Ставрев на 04.12.2015 г. Служителят е отбелязал, че се е запознал със справката и ще даде допълнителни обяснения до 24 часа. Такива не са постъпили. На основание установеното е издадена оспорената заповед на 08.12.2015 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицани" за срок от шест месеца. При тези данни, съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма и реквизити, но са нарушени изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, тъй като привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е дало писмени обяснения преди да бъде запознато с всички установени факти, които са отразени в обобщената справака, след запознаването с която същият не е дал обяснения или становище. Посоченото е прието за съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Освен това съдът е приел, че неправилно е приложен и материалния закон. Наказанието е наложено за неспазване на разпореждане, издадено на основание чл. 32 от Инструкция № 8121з-929 от 02.12.2014 г. за патрулно-постовата дейност (Инструкция за ППД), но съгласно чл. 56, ал. 2 от Инструкцията за ППД на установъчните пунктове ППД се изпълнява извън служебните помещения и МПС като полицейските органи извършват и обход пеша в указаните за пункта граници, но са допустими изключения - при неблагоприятни метеорологични условия или при изпълнение на конкретна задача. Съдът е посочил, че в случая, незаемането на установъчния пункт се дължи на изпълнението на друга конкретна задача, поради което не е налице виновно неизпълнение на служебните задължения. За промяната на разстановката е уведомен командира на отделение. По тези съображения е приел издадената заповед за незаконосъобразна и я е отменил. Така постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Не е налице приетото от съда нарушение на административнопроизводствените правила. Наказващият орган е спазил изискванията на нормата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Според предвидената в закона и детайлизирана в Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. дисциплинарна процедура, дисциплинарното производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, като за изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на проверка. Проверката приключва със справка, както е и в настоящия случай, в която се съдържат относимите факти и правни норми за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. С правилото на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР се гарантира правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице в дисциплинарното производство. Законосъобразното му прилагане означава да се даде възможност на служителя да представи позицията си по вмененото му дисциплинарно нарушение преди налагане на дисциплинарното наказание. За целта, дисциплинарно привлеченото лице следва да има възможност да се запознае с фактическите и правни установявания, въз основа на които се ангажира дисциплинарната му отговорност и даде писмени или устни обяснения по тях пред дисциплинарно наказващия орган. В настоящия случай, служителят е запознат с всички актове по дисциплинарната процедура - заповедта за извършване на проверка, справка за резултатите от проверката и заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. В писмените обяснения на Ставрев изрично е посочено, че са по повод заповед № 3388р-213 от 20.11.2015 г. за извършване на проверка по конкретно посочените данни за нарушение, изразяващо се в незаемане на установъчен пункт и измиването на патрулния автомобил, уведомяването за отиването до автомивка и станалото ПТП. Писмените обяснения са адресирани до дисциплинарно наказващия орган, който ги е приел преди издаване на оспорената заповед, което изрично е отразено в нея. Освен това, в справката не се съдържат различни фактически и правни констатации, по които служителя не е имал възможност да изрази становище, поради което не може да се приеме, че е нарушено правото му на защита. Заповедта е издадена след изтичане на срока, в който служителят е посочил, че ще даде допълнителни обяснения, но не е депозирал такива. Необоснован е и изводът на съда, че служителят не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение. Наказанието е наложено за неспазване на разпореждане, издадено на основание чл. 32 от Инструкция № 8121з-929 от 02.12.2014 г. за патрулно-постовата дейност. Съдът е посочил, че за да се ангажира дисциплинарната отговорност следва да се установи бездействие на служителя да изпълни вмененото му с разпореждането задължение, като същото следва да е виновно. В случая категорично е установено, че автопатрулът не е заел мястото си на дежурство на определения установъчен пункт. Жалбоподателят и другият чл. на автопатрула като причина за незаемане на установъчния пункт сочат извършването на разпоредената проверка на спортен център "Б." и игрална зала "555", както и получено нареждане за измиване на служебния автомобил. Проверката на спортния център и игрална зала "555", която е разпоредена на инструктажа за деня не е била обвързана с конкретен час, за разлика от задължителното заемане на установъчния пункт. Същата според обясненията на членовете на автопатрула е приключила най-късно в 16.00 часа, поради което не би могла да препятства заемането на установъчния пункт. Освен това, съдът не е взел предвид, че не е категорично доказано, разпореждането за измиване на служебния автомобил. Дежурният по управление К. А., за когото се твърди, че е наредил измиването на автомобила е отрекъл издаването на подобно устно разпореждане, което е видно от подадената от него докладна записка. Същото се отнася и до дежурния П. И., но дори и все пак да се приеме за установено, че е наредено измиването на служебния автомобил, то изпълнението на това устно разпореждане също не е обвързано със срок, поради което няма как да се счете, че може да дерогира изпълнението на обусловеното със срок задължение за заемане на установъчен пункт. Налице е виновно неизпълнение на писмено разпоредено служебно задължение. В тази връзка следва да се посочи, че необосновано съдът е приел, че членовете на автопатрула са уведомили за предприетата промяна на разстановката. Същите имат задължение да уведомят дежурния по управление, което категорично е установено, че не са сторили, видно от докладните на дежурните по управление, както и от свидетелските показания на свидетеля Ринчев, който към момента на извършване на нарушението е заемал позицията командир на отделение. От показанията на същия се установява, че районът на установъчния пункт, който е следвало да заеме патрула е останал непокрит. Съдът неправилно е приложил нормата на чл. 56, ал. 2 от Инструкцията за ППД. Съгласно нормата, на установъчните пунктове, разпоредени в указанията по чл. 29 от Инструкцията, патрулнопостовата дейност се изпълнява извън служебните помещения и МПС, като полицейските органи извършват и обход пеша в рамкита на указаните за пункта граници за изпълнение на конкретни задачи. Изключения се допускат при неблагоприятни метеорологични условия или при изпълнение на конкретна задача. Съдът, тълкувайки нормата е счел, че текста позволява незаемане на установъчния пункт, при изпълнение на друга задача и тъй като в случая, незаемането на установъчния пункт се дължи на изпълнението на друга конкретна задача - измиване на служебния автомобил, то не е налице виновно неизпълнение на служебните задължения. Няма основание за подобен прочит на нормата. Изключението, визирано в чл. 56, ал. 2 от Инструкцията, касае начина на обхождане на границите на установъчния пункт, като същият може да бъде и не пеша, при посочените изключения - лоши метеорологични условия и наличие на друга задача, но изключението не касае отклоняване от границите на пункта. Видно от нормите на чл. 57, 58 и 59 от Инструкцията, регламентиращи начина на обхождане на участъците, обхождането не следва да се отклонява от предварително определените граници. Нещо повече, въведена е изрична забрана за отклонение, като съгласно чл. 60, ал. 1, т. 1 от Инструкцията при изпълнение на ППД полицейските органи от състава на нарядите, не напускат границите на разпоредените им за обслужване участъци, без съгласуване и разпореждане на длъжностните лица, отговарящи за изпълнението на ППД и дежурните в ОДЦ/ОДЧ. В случая липсва съгласуване и изрично разпореждане, поради което нарядът не е имал право да не заеме установъчния пункт, съответно виновно се е отклонил от изпълнението на служебното си задължение, разпоредено изрично с писмено разпореждане. Следва да се добави, че по принцип, напускането на границите на участъците, освен че следва да бъде съгласувано, следва да е обусловено от сериозни причини и условия, свързани с изменение на оперативната обстановка, извършено правонарушение, прилагано полицейско правомощие и др., като измиването на служебния автомобил не може да бъде прието за подобна сериозна причина, налагаща отклонение от установъчния пункт, което не е и съгласувано. Установъчните пунктове не са примерни и не се заемат ако няма друга задача, обратното същите са задължителни, а другите задачи се изпълняват извън времето за заемане на установъчния пункт. Дори да се приеме за установено, че свидетелят Ринчев, в качеството си на командир на отделение е бил уведомен за незаемането на установъчния пункт, (в показанията си същият не е заявил категорично, че е бил уведомен), то посоченото е ирелевантно, тъй като видно от заповед № з-98 от 26.09.2013 г., издадена от началника на Пето РУ на ОДМВР - Б. на основание чл. 32, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от Инструкцията, в т. 2 и 3 са разписани правомощията на дежурния по управление за деня служител, относно дейностите по ППД, съответно и контрола по изпълнението им. Съгласно т. 4 от цитираната заповед, при отсъствие поради служебна необходимост на дежурния по управление, командира на отделението се запознава с обстановката, с разпореждането и ги свежда на състава. В случая жалбоподателят не твърди отсъствие на дежурния по управление, напротив твърди, че е направил опит да се свърже с него, поради което Ринчев не е сред оправомощените лица да разпорежда и следи разстановките и да вземе решение за промяна на заемането на установъчния пункт. Налице е виновно неизпълнение на служебните задължения, издадената заповед е законосъобразна и неправилно е отменена от първоинстанционния съд. Постановеното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него на основание чл. 222, ал. 1 от АПК бъде постановено друго, с което се отхвърли жалбата против заповедта за налагане на наказание, поради липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,