Решение № 17252 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4099/2013 г.

Решение № 17252 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4099/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна служба "Земеделие", Благоевград (ОСЗБл), подадена чрез процесуалния му представител, против Решение № 170/06.02.2013 г., постановено по а. д. № 767/2012 г. по описа на Административен съд Благоевград (АСБл). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСБл е осъдил ОДЗБл да заплати на Мохамед Асенов Рушидов от с. Яворница, община Петрич, сумата 5337,36 лв. обезщетение за времето, през което не е заемал държавна служба от 18.04.2011 до 18.10.2011 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.11.2012 г. до окончателното й изплащане. Искът в разликата до предявения размер от 6000,00 лв. е отхвърлен като неоснователен. Недоволен от решението, директорът на ОСЗБл го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Моли отмяната му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Мохамед Рушидов, не взема становище по касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, за да се произнесе, възприе изцяло установеното от фактическа страна от състава на АСБл. Видно от касационната жалба, приетата фактическа обстановка не се оспорва въпреки твърдението за необоснованост на решението. Неин предмет са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна. Както се посочи, доводът за необоснованост на решението е деклариран, но необоснован и неконкретизиран. Касаторът не сочи кой фактически извод на съда, на кое точно събрано по делото доказателство противоречи. При така направеният довод в нарушение на чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК, ВАС е лишен от възможността да го коментира и обсъди. Доводът за допуснати нарушения на материалния закон се изразяват в "тълкуване" на чл. 104 и чл. 107 от ЗДСл. Твърди се, че чл. 104, ал. 1 от с. з. предвижда правото на обезщетение единствено при прекратяване на служебното правоотношение на общите основания на чл. 103 от ЗДСл. Този прочит не съответства на текста на закона и неговата цел. Видяното от касатора ограничение на приложението на чл. 104, ал. 1 до "общите основания за прекратяването на служебните правоотношения по реда на чл. 103 от ЗДСл" не съществува. Там предвиденото обезщетение се отнася до всички случаи, "Когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда...", т.е. когато е била издадена една незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Ако заповедта е била незаконосъобразна, обстоятелството на какво основание е била издадена тя, е ирелевантно. Доводът, че по делото не било доказано, че Рушидов не е осъществявал трудова дейност през релевантния за иска период, са явява процесуално недопустим и необоснован. Ако касаторът е имал данни в подкрепа на твърдението си, по силата на чл. 170, ал. 1 от АПК, е бил длъжен да събере и представи пред съда доказателства в тази насока или да потърси съдействието на съда за събирането им. Отрицателният факт на неполагане на труд от Рушидов през посочения в решението период, не следва да се доказва от него, а от твърдящият обратното, т. е. от директора на ОСЗБл. Освен това, сам служителят е представил Справка за история на осигуряването като самоосигуряващо се лице (л. 31) и Справка актуално състояние на всички трудови договори за ЕГН ********** (т. е. самия Рушидов, на л. 32), издадени от ТД на НАП - офис Благоевград, които според АСБл и ВАС доказват твърдението му. Същите не са били оспорени от касатора в съдебното заседание на 14.01.2013 г., когато са били представени и приети от съда и по силата на законовата презумпция следва да се приеме, че отговарят на действителността. Изложените обстоятелства във връзка с издадената впоследствие Заповед № РД-12-04/01.08.2012 г. на директора на ОСЗБл за прекратяване служебното правоотношение на Рушидов на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, обжалвана и оставена в сила от съда, са ирелевантни за спора, тъй като касаят период, последващ този, за който е присъдено обезщетението. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС