Решение № 13101 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3148/2013 г.
ВАСII отделение10.10.2013 г.докладчик Таня Радкова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1574/2012 г. по адм. д. № 2004/2011 г. на Административен съд Бургас в частта, с която е отхвърлена жалбата на Илия Стоянов Димитров срещу заповед № КД-14-02-1404/9.08.2011 г. на началника на службата по геодезия, картография и кадастър в частта, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и регистър на гр. Поморие, изразяваща се в промяна площта на сграда с идентификатор 57491.503.457.2 от 180 кв. м. на 93 кв. м. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № КД-14-02-1404/9.08.2011 г. в частта, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и регистър, на гр. Поморие, изразяваща се в промяна площта на сграда с идентификатор 57491.503.457.2 от 180 кв. м на 93 кв. м. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1574/2012 г. по адм. д. № 2004/2011 г. в останалата му част. ИЗМЕНЯ определение № 1935/19.11.2012 г. по адм. д. № 2004/2011 г. на Административен съд Бургас, с което Илия Стоянов Димитров е осъден да заплати на "Манц - 3" ЕООД разноски в размер на 300 /триста/ лв., като намалява размера на разноски на 150 /сто и петдесет/ лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13101 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3148/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по касационна и частна жалба на Илия Стоянов Димитров, от гр. Поморие, срещу решение № 1574/2012 г. по адм. д. № 2004/2011 г. и срещу определение № 1935/19.11.2012 г. по същото дело на Административен съд Бургас. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, както и отмяна на обжалваното определение. Ответниците по касационната жалба Димитър Илиев Димитров, началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър - Бургас, и кметът на община Поморие, не вземат становище. Ответникът "Манц - 3" ЕООД в писмен отговор чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Ответницата Катя Илиева Атанасова, чрез пълномощника на касатора счита касационната и частната жалби за основателни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция, взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № КД-14-02-1404/9.08.2011 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 54, ал. 1 и чл. 51 ЗКИР е одобрено изменение в кадастралната карта и регистър, изразяващо се в нанасянето на нови обекти в кадастралната карта и регистър, а именно сграда с идентификатор 57491.503.456.4 - хотел с площ от 169 кв. м, изменение за сграда с идентификатор 57491.503.457.2 - преди промяната с площ от 180 кв. м, след промяната - 93 кв. м, собственост на касатора и ответниците Катя Илиева Атанасова и Димитър Илиев Димитров. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че част от сградата с идентификатор 57491.503.457.2, предмет на предприетото с обжалваната заповед изменение, неправилно е заснета в кадастралната карта като намираща се в имот с идентификатор 57491.503.456. Според съда същата се намира в действителност само в имот с идентификатор 57491.503.457 на южната регулационна линия с имот 57491.503.456. По делото е установено, че с влязла в сила заповед имот с идентификатор 57491.503.456. е записан в кадастралния регистър на "Манц - 3" ЕООД, като касаторът е заличен като негов собственик. С процесната заповед в този имот на основание чл. 51 ЗКИР е нанесен нов обект - хотел с идентификатор 57491.503.456.4, собственост на "Манц - 3" ЕООД. В тази част обжалваното решение е законосъобразно, тъй като обектът е новопостроен и съгласно чл. 52, ал. 4 ЗКИР подлежи на отразяване в кадастъра като допълнителни кадастрални данни с цел поддържане на кадастъра в актуално състояние - чл. 34 ЗКИР. Касаторът, след заличаването му като собственик на посочения имот 57491.503.456 в кадастралния регистър с влязла в сила заповед, не е засегнат от предприетото изменение. С него се извършва нанасяне нов обект в имот, който не е собствен на касатора. Решението е материално незаконосъобразно в частта досежно промяната на площта на собствената му сграда от 180 кв. м на 93 кв. м. В случая друго, извън касатора, лице не може да претендира такава промяна. Според вещото лице сградата е неправилно отразена в кадастралната карта като разположена в двата имота с идентификатори 57491.503.456 и 57491.503.457, а в действителност се намира само в имот с идентификатор 57491.503.457. Такава промяна без акт за непълноти и грешки, подписан от заинтересованото лице - в случая касаторът и неговите низходящи ответниците Катя Илиева Атанасова и Димитър Илиев Димитров не може да бъде проведена. В тази насока съдът неправилно се е позовал на влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 77/2002 г. на Поморийския районен съд, с което касаторът е осъден на основание чл. 108 да предаде владението на двуетажна жилищна сграда на Щерион и Николина Манчеви. На първо място, такова решение не е представено по делото, а се съдържа само в мотивите на друг съдебен акт. На второ място изводът на съда, че така описаното за предаване владение на сграда всъщност представлява частта от сграда с идентификатор 57491.503.457.2, която се намира в имот с идентификатор 57491.503.456, е произволен и неподкрепен с доказателства. На трето място, ако действително касаторът е осъден да предаде владението на сграда, част от която се намира с съседния имот 57491.503.456, то тя съществува и не би могло само да е неправилно нанесена в същия, а в действителност да се намира само в имот 57491.503.457. Поради това предприетото с атакуваната заповед изменение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. При тези аргументи обжалваното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповедта в частта досежно намаляване площта на сградата е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго в смисъл на отмяна на административния акт в тази му част. По частната жалба на Илия Стоянов Димитров: С обжалваното определение касаторът е осъден да заплати на "Манц - 3" ЕООД разноски по делото в размер на 300 лв. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция обжалваното определение следва да бъде изменено, като се намали дължимия размер на разноските на 150 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,