Решение № 10512 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6823/2023 г.
ВАСВторо отделение01.11.2023 г.докладчик т Таня Радкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 668/12.04.2023 г. по адм. дело 1005/2022 г. на Административен съд Благоевград.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на адв. Д. Димитров от АК-Благоевград, [ЕГН], разноски в размер на по 1000 (хиляда) лева, адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно представителство и съдействие пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА/п/ МАРТИН АВРАМОВ
Мотиви
Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите чрез неговия пълномощник срещу решение 668/12.04.2023 г. по адм. дело 1005/2022 г. на Административен съд Благоевград. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Т. Данаилова, чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Пълномощникът претендира присъждане по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в негова полза на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Т. Данаилова срещу заповед 3769/28.10.2022 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на оспорващата на длъжност началник на сектор в Централно управление на Националната агенция за приходите, Главна дирекция Фискален контрол, дирекция Оперативни дейности София, сектор ГКПП и мобилни групи София 1, с придобит ранг IV старши, считано от 04.11.2022 г., поради съкращаване на длъжността. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, с посочени в нея фактически и правни основания по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. При извършване на съкращението органът по назначаване не се е позовал на нормативна промяна, необходимост от реорганизация или оптимизация на работата. Не е налице и мотивиран доклад съгласно изискванията на чл. 14 от Наредбата за прилагане Класификатора на длъжностите в администрацията. Така извършеното съкращение на длъжността е немотивирано, което обстоятелство не може да се санира с представяне на доказателства в съдебното производство. По делото се установява и наличието на вакантна щатна бройка за длъжност началник на сектор ГКПП и мобилни групи София 2, преди и след съкращаването на длъжността на оспорващата. Според представените по делото длъжностни характеристики функциите на началниците на сектор ГКПП и мобилни групи София 1, 2 и 3 са идентични, което сочи на целенасочено освобождаване на конкретен служител чрез фиктивно съкращаване на длъжност. Предвид изложеното, съдът обосновава извод за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорената заповед и издаването й при превратно упражняване на власт. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че към момента на издаване на оспорената заповед, съкратената служителка е заемала поста началник на сектор Гранични контролно-пропусквателни пунктове и мобилни групи София 1 в отдел Оперативни дейности София, дирекция Оперативни дейности, Главна дирекция Фискален контрол, Централно управление на Национална агенция за приходите, след нейното преназначаване със заповед 2151/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, считано от 14.05.2018 г. По преписката са представени Заповед З-ЦУ-1536/30.08.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 8 ЗНАП са утвърдени длъжностни разписания на Централно управление на Национална агенция за приходите, считано от 01.09.2022 г., както и Заповед З-ЦУ-1911/25.10.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 8 ЗНАП са утвърдени длъжностни разписания на Централно управление на Национална агенция за приходите, считано от 24.10.2022 г., като по делото са представени и поименни разписания на ЦУ на НАП в сила от 30.09.2022 г. и от 31.10.2022 г. От представените поименни разписания от 30.09.2022 г. и 31.10.2022 г. се установява, че към момента на издаване на оспорената заповед е била налице незаета бройка за длъжността началник на сектор ГКПП и мобилни групи София 2. При изследване на представените длъжностни характеристики за началник на сектор ГКПП и мобилни групи София 1 с тази за началник на сектор ГКПП и мобилни групи София 2, се установява пълна идентичност на възложените функции и задължения, както и на териториалния обхват за изпълнение на служебните задължения. В заповедта, утвърждаваща новото длъжностно разписание на ЦУ на НАП, липсва позоваване на конкретен писмен доклад, съставен в изпълнение на чл. 14 Наредбата за прилагане Класификатора на длъжностите в администрацията, като не са налице други доказателства съкращаването да е извършено във връзка с оптимизиране на работата на съответната администрация и да има за цел служебните дейности, функции и задължения да се изпълняват от по - малък брой служители. Спрямо релевантните за спора факти съдът правилно е приложил материалния закон: За да е налице реално съкращаване на една длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл следва да са налице две кумулативни предпоставки: длъжността като системата от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика вече не съществува или ако продължава да съществува да е намален броят на служителите, които изпълняват длъжността. Според представените по делото длъжностни характеристики, запазената позиция на началник на сектор ГКПП и мобилни групи София 2, като функции, задължения и териториален обхват припокрива тази на съкратената длъжност на началник на сектор ГКПП и мобилни групи София 1. Следователно, налице е втората хипотеза от цитираната норма на продължаване съществуването на длъжността при намален брой на служителите, които я изпълняват. В случая от утвърдените поименни длъжностни разписания на Централно управление на Национална агенция за приходите се установява, че към издаването на оспорената заповед е била налице свободна щатна бройка с идентични функции и задължения с тези на съкратения служител. Настоящият състав намира за правилни изложените от първата инстанция правни изводи за процесуална незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при липса на направено предложение с мотивиран доклад по чл. 14 ал. 1 във връзка с ал. 2 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията. Не води до различен извод визираното от касационният жалбоподател писмо-предложение главния директор на Главна дирекция Фискален контрол в ЦУ на НАП, с което във връзка с необходимостта от оптимизиране на дейността на отдел Оперативни дейности София се предлага числеността на сектор ГКПП и мобилни групи София 1 да се намали със 6 заети щатни бройки, 3 незаети щатни бройки, секторът да се закрие, служителите на закрития сектор да бъдат преназначени в сектори ГКПП и мобилни групи София 2 и 3, а незаетите щатни бройки да бъдат пренасочени за обезпечаване на ефективната дейност на отдел Оперативни дейности Варна. Писмото освен че не е представено заедно с административната преписка по издадената заповед , няма и характера на мотивиран доклад, доколкото единствено се сочи необходимост от оптимизиране на дейността на въпросните отдели, без да се сочат конкретни основания. Не на последно място, в писмото е направено предложение за преназначаване на служителите от закрития сектор в сектор ГКПП и мобилни групи София 2 и 3, което също е било основание за проверка за незаети в тях щатни бройки, преди извършване на съкращаването на служителката. Неоснователни са изложените от касатора съображения, с които реално се излагат мотиви за издаване на заповедта, поради оптимизацията на дейността на дирекция Оперативни дейности във връзка с възстановяването на фериботната линия за превоз на стоки между гр. Русе и гр. Гюргево (Румъния), което предоставя необходимост от обезпечаване на дейността по фискален контрол, както и за отпадане необходимостта служителите в отделите ГКПП Златарево и ГКПП Гюешево да дават дежурства поради ниския поток на преминаващи транспортни средства през тези пунктове. Излагането на тези основания за издаване на оспорената заповед едва в съдебното производство по нейното оспорване не санира пропуска на административния орган да мотивира издадения от него акт. Релевантните за издаване на обжалвания административен акт юридически факти, с които правната норма свързва последицата на едностранното прекратяване на служебното правоотношение, не са осъществени. Налице е фиктивно съкращаване на длъжността, което фактическо обстоятелство се подкрепя от представените по делото доказателства. При това положение, съдът е достигнал до правилен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за съкращаване на длъжността на Т. Данаилова по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, като извършено в противоречие с материалните разпоредби и целта на закона. С издадената заповед е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 1 от АПК, съгласно който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Настоящият състав не приема за основателни касационните доводи за необоснованост на решението, тъй като видно от поименното длъжностно разписание от 31.10.2022 г. щатната бройка за началник сектор ГКПП и мобилни групи София 2 е заета. В утвърденото на 30.09.2022 г. поименно разписание преди издаването на оспорената заповед постът е вакантен, като позоваването от касатора на неговото заемане непосредствено след немотивираното му съкращаване на служителката само подсилва защитната й теза за целенасочено отстраняване. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че съдът с така постановеното решение указва на административния орган какви длъжности може да открива или закрива с оглед ефективността на функциониране на администрацията. Действително, за съда липсва компетентност да контролира по същество извършената в условията на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл преценка на административния орган, но това не изключва възможността за осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на издадения от него административен акт по основанията за оспорване по чл. 146, т. 1 - т. 5 АПК, независимо дали органът е действал в условията на оперативна самостоятелност чл. 169 от АПК. В тази връзка съдебният контрол за законосъобразност на административния акт включва и въпроса дали административният орган е упражнил превратно своите правомощия - в несъответствие с целта на закона. Настоящият състав не приема за относими касационните доводи за реално намаляване на щатните бройки в структурата на ЦУ на НАП, в това число и за длъжността на жалбоподателката, от общо 245 на 231 щатни бройки. Откриването в сектор Оперативни дейности Варна на 16 щатни бройки, чрез пренасочване на една щатна бройка от Велико Търново и на още щатни бройки от Пловдив, също няма пряко отношение към основанието за издаване на заповедта. Доколкото и по този начин се мотивира извършеното съкращаване на длъжността на оспорващата, по неговата материална и процесуална законосъобразност са изложени подробни мотиви. Поради всичко изложено, настоящата инстанция приема, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Решението на Административен съд Благоевград е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и е обосновано, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция и при своевременно заявената претенция от пълномощника на ответника по касационната жалба, Националната агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати в полза на адв. Д. Димитров сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 Закона за адвокатурата на близък, определено на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА и чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,