Решение № 10608 от 6.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2919/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Яси груп ЕООД, приподписана от адв. Иглева, против Решение 390/20.10.2022 г., постановено по адм. дело 487/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-197-0119704 от 27.06.2022 г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект ресторант Светица, находящ се на главен път Е85 между селата Крън и Шипка, стопанисван от Яси груп ЕООД, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 187, ал.1 от ЗДДС. От изложеното в касационната жалба се налага извод за доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Конкретно се твърди, че наложената ПАМ не съответства на тежестта на нарушението и на чл. 22 от ЗАНН. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждането на направените по делото разноски. Ответникът - Началник отдел Оперативни дейности" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Петкова, оспорва касационната жалба в писмен отговор и иска оставяне на решението в сила. Претендира присъждането на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ ФК-197-0119704 от 27.06.2022 г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б а" от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект ресторант Светица, находящ се на главен път Е85 между селата Крън и Шипка, стопанисван от Яси груп ЕООД, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 17.06.2022 г. при извършена проверка в търговски обект ресторант Светица, находящ се на главен път Е85 между селата Крън и Шипка, стопанисван от Яси груп ЕООД, посоченият търговец в качеството си на субект по смисъла на чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ не е изпълнил задължението си да регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка /ФКБ/ от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство (ФУ). При проверката е установено следното: извършена е контролна покупка на 1 бр. шкембе чорба, 1 бр. пилешка супа, 2 бр. айрян и 2 бр. пърленки на стойност 18,38 лв., платени в брой преди легитимацията на органите по приходите, за която продажба не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ или от кочан с бележки. Установена е положителна касова разлика в размер на 42 лв. между разчетената касова наличност от ФУ 0 лв., фактическа наличност на паричните средства 42 лева, сума на паричните средства в началото на работния ден 0 лв., въведени пари в касата 0 лв. и изведени пари от касата 0 лв. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА 0119704/17.06.2022 г. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу оспорения индивидуален административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че извършването на административно нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискален бон в търговския обект от работещо фискално устройство, е установено от събраните по делото доказателства. Въпреки че според съда част от изложените мотиви в заповедта не са относими за срока на ПАМ, е стигнал до извод, че определянето на срока на ПАМ в размер на 14 дни е законосъобразно, съответно на целите на чл. 22 от ЗАНН и на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Касационната инстанция преценява оспореното решение като валидно и допустимо - то е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, чиито права и законни интереси са пряко засегнати от разпоредените правни последици. Решението е неправилно. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца, установен като извършител на нарушението, ПАМ "запечатване на обект и забрана за достъп до него. Както нееднократно се посочва в съдебната практика обаче при упражняване на правомощието за определянето на срока на ПАМ, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. В рамките на така осъществения съдебен контрол и при преценка на съда, че продължителността на срока, за който е приложена ПАМ, вкл. и през призмата на принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК и на предвидените в чл. 22 от ЗАНН законови цели, е незаконосъобразно определена, спрямо фактите по делото, се следва цялостна отмяна на оспорения индивидуален административен акт. В случая този състав на съда намира, че неправилно е приел първоинстанционният съд, че определянето на срока на ПАМ в размер на 14 дни е законосъобразно, съответно на целите на чл. 22 от ЗАНН и на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Органът се е мотивирал с целта на ПАМ, както и с общоприети постановки, които не касаят конкретния случай. Различен извод не следва и от посоченото местоположение на обекта. Така изложеното не може да се приеме, че съставлява надлежно мотивиране на срока на ПАМ, което да обоснове предприемането ѝ за 14 дни. Всъщност въобще не става ясно, как точно е формирана волята на административния орган за налагането на ПАМ около неговия среден размер, съответно каква е корелацията между просто изброените факти и този срок, т.е. каква е тяхната тежест. Що се касае до изложените съображения във връзка с установената касова разлика, то следва да се подчертае, че същите са противоречиви и неясни. Така посочена е в мотивите на административния орган фактическа наличност на парични средства съгласно Опис 95,50 лева, сума на парични средства в началото на работния ден 42 лева, съответно 0,00 лева въведени и изведени пари от касата и сумата от 18,38 лева, която разлика включва нерегистрираната на ФУ сума зад извършената покупка, което по никакъв начин не отговара на данните от събраните в хода на проверката писмени доказателства. Или тези всъщност единствени конкретни съображения не отговарят на обективната действителност, поради което и няма как на пракита съдът в своето решение на замести мотивите на административния орган. Не става ясно по какъв начин местоположението на обекта, неговата големина и прочие просто изброени други факти, кореспондират с приложения срок на мярката. В обобщение при липсата на ясни и конкретни мотиви, свързани с конкретния субект и конкретната фактическа обстановка, при която е установено нарушението, и връзка между тях и срока на мярката, не може да се приеме тезата, че срокът за прилагането на мярката в случая е надлежно мотивиран. Фактът, че нарушението е доказано, не игнорира необходимостта от формирането на конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока за налагане на процесната ПАМ. Следва да се посочи, че съдебната практика на съставите на ВАС, изразена например в Решение 9560 от 23.09.2021 г. на ВАС по адм. д. 2219/2021 г., VIII о., Решение 9544 от 21.09.2021 г. на ВАС по адм. д. 2679/2021 г., VIII о., Решение 8627 от 15.07.2021 г. на ВАС по адм. д. 1695/2021 г., VIII о., Решение 10412 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. 3782/2021 г., I о., Решение 10393 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. 11248/2020 г., I о. и др., ясно се е консолидирала върху разбирането, че ЗНПАМ следва да е надлежно мотивирана относно продължителността на срока, за който се налага ПАМ (които мотиви следва да са конкретни спрямо всеки отделен случай, а не бланкетни и общи и неотчитащи конкретните факти по делото), който от друга страна следва да е съобразен с принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК, а и на целите, формулирани в чл. 22 от ЗАНН, като условие за законосъобразността ѝ. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав на ВАС, осмо отделение, намира, че решението е неправилно, поради което следва да се отмени и вместо него да се постанови отмяна на процесната ЗНПАМ. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. При този изход на спора, основателна е претенцията на касатора за присъждане на сторените по делото разноски, под формата на държавна такса за касационното производство в размер на 370 лв., които НАП (виж § 1 т. 6 от ДР на АПК) следва да бъде осъдена да заплати на Яси груп ЕООД. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение