Решение № 5778 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9251/2010 г.

Решение № 5778 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9251/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Иван Господинов Горанчов от гр. Монтана против решение от 2.06.2010 г., постановено по административно дело № 173 по описа за 2010 г. на Административния съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № 20 от 19.02.2010 г. на директора на РУСО - Монтана и потвърденото с него разпореждане № МП-10242-2 от 9.10.2009 г. на ръководителя на "ПО" при същото РУСО. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът моли да се отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд и вместо него да се постанови друго от касационната инстанция, с което да се отмени решение № 20 от 19.02.2010 г. на директора на РУСО - Монтана. Ответникът - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Монтана, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството по чл. 118 от КСО пред Административния съд - Монтана, е оспореното от Иван Господинов Горанчов от гр. Монтана решение № 20 от 19.02.2010 г. на директора на РУСО - Монтана, с което е потвърдено разпореждане № МП-10242-2 от 9.10.2009 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУСО - Монтана. С последното е отказано възобновяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на касатора. Мотивите са били, че съгласно разпоредбата на чл. 97, ал. 1 КСО прекратената пенсия се възстановява от датата на отпадане на основанието за прекратяването й, а в случая това било 4.03.2009 г., към която дата обаче касаторът вече е получавал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната от 8.07.2008 г. и съгласно чл. 74, ал. 3 КСО не може да му се възобнови личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. За да отхвърли жалбата на Иван Господинов Горанчов срещу решението на директора на РУСО и потвърденото с него разпореждане на ръководителя "ПО" първоинстанционният съд е приел, че в съответствие с разпоредбата на чл. 97, ал. 2 КСО от 4.03.2009 г. пенсията му за инвалидност поради общо заболяване би могла да бъде възстановена, но след като по силата на разпореждане № 5 от 17.11.2009 г. (л. 23 по делото), считано от 8.07.2008 г., му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, то в съответствие с разпоредбата на чл. 74, ал. 3 КСО не може да му бъде възстановена пенсията за инвалидност поради общо заболяване. Решението е правилно и изводите на съда като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Със заявление вх. № 20743 от 9.11.2005 г. (л. 32 по първоинстанционното дело) Иван Горанчов е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като е представил експертно решение на ТЕЛК № 1924 от 25.08.2005 г. (л. 30 по делото), с което му е била определена 50% трайно намалена работоспособност със срок на инвалидност 1.08.2007 г.. С разпореждане № 46 от 25.04.2006 г. (л. 29 по делото) му е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 29.08.2005 г. до 1.08.2007 г.. С ЕР на ТЕЛК № 2636 от 22.11.2007 г. (л. 27 по делото) на касатора е определена 40% трайно намалена работоспособност със срок на инвалидността 1.11.2008 г., поради което с разпореждане № 1875 от 13.12.2007 г. (л. 26 по делото), предвид отпадане на основанието за получаването й, на касационния жалбоподател от 2.08.2007 г. е прекратена отпуснатата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като същото е влязло в законна сила. Със заявление вх. № 20322 от 29.10.2008 г. (л. 25 по делото) касаторът е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и с разпореждане № 5 от 17.11.2009 г. (л. 23 по делото), считано от 8.07.2008 г., му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Със заявление вх. № МП-10242 от 14.07.2009 г. (л. 16 по делото) Иван Горанчов е поискал да му бъде възстановено изплащането на пенсията за инвалидност поради общо заболяване до датата на отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст, като е представил експертно решение на НЕЛК № 0680 от 3.06.2009 г. (л. 17 по делото), с което му е била определена 50% трайно намалена работоспособност със срок на инвалидност 1.03.2012 г.. С разпореждане № МП-10242-2 от 9.10.2009 г. на ръководителя "ПО" при РУСО - Монтана (л. 15 по делото), на касатора е било отказано възобновяване на личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като същото е обжалвано пред директора на РУСО - Монтана, който с процесното решение № 20 от 19.02.2009 г. е потвърдил разпореждането на пенсионния орган. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел правилни правни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Изложените в касационната жалба твърдения за материалноправни нарушения са неоснователни. Безспорно е, че експертното решение на ТЕЛК - Монтана № 2636 от 22.11.2007 г., с което на Иван Горанчов е определена трайно намалена работоспособност 40% със срок на инвалидност 1.11.2008 г., не е било обжалвано и е влязло в законна сила. Съгласно чл. 72 от Кодекса за социално осигуряване право на пенсия за инвалидност възниква за лицата с 50 и над 50 на сто загубена работоспособност. Правопораждащият факт се установява с влязло в сила експертно решение на териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). С ЕР на НЕЛК № 0680 от 3.06.2009 г. (л. 17 по делото) на касатора е била определена степен на ТНР 50% със срок на инвалидност 1.03.2012 г.. Както правилно е приел административният съд, от момента, в който с разпореждане № 5 от 8.07.2008 г. (л. 23 по делото) на касационния жалбоподател е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 8.07.2008 г., същият не би могъл да получава и инвалидна пенсия, тъй като разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от КСО (нова - ДВ, бр. 112 от 2004 г.) не позволява да се отпуска пенсия за инвалидност поради общо заболяване на лица, на които вече е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Общата разпоредба на чл. 101, ал. 1, т. 2 от КСО въвежда като принципно положение забрана за едновременно получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. При положение, че лицето вече има отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, то не може да избира между двете пенсии предвид императивно формулираната забрана в тази хипотеза от разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от КСО. Текстът на цитираната разпоредба (ред., обн., ДВ, бр. 112 от 2004 г.) несъмнено се отнася и до случаите, когато се иска възобновяване на пенсията за инвалидност поради общо заболяване. Такава очевидно е била и първоначалната воля на законодателя, който не случайно в редакцията на чл. 74, ал. 3 КСО - обн., ДВ, бр. 109 от 23.12.2008 г., изрично допълва този текст, като след думата "отпуска" се поставя запетая и се добавя "възобновява или възстановява". Съществено е обстоятелството, че разпореждане № 1875 от 13.12.2007 г. (л. 26 по делото), с което пенсията за инвалидност поради общо заболяване е прекратена от 02. 08.2007 г., е влязло в законна сила, тъй като е било отпаднало основанието Иван Горанчов да я получава, след като с влязло в сила експертно решение на ТЕЛК № 2636 от 22.11.2007 г. му е била определена 40% трайно намалена работоспособност. Намаляването на процента на трайно установена неработоспособност като последица води до отпадане на правното основание за изплащане на пенсията за инвалидност поради общо заболяване на Горанчов. Това е така, защото според чл. 71 и 72 КСО осигурените лица имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично 50 и над 50 на сто работоспособността си завинаги или за продължително време. С оглед тези данни съдът правилно е приел, че пенсията за инвалидност поради общо заболяване е била прекратена поради отпаднало основание за получаването й и доводите на директора на РУСО - Монтана, за невъзможност да се отпусне претендираната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, мотивирани с разпоредбите на чл. 97, ал. 1 и чл. 74, ал. 3 КСО, са законосъобразни. Атакуваните административни актове, с които на Иван Господинов Горанчов от град Монтана е отказано възстановяване на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, са издадени при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административният съд - Монтана, е постановил правилно решение. Поради това доводите на касатора за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,