Решение № 16088 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8093/2018 г.

Решение № 16088 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8093/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник група "Охранителна полиция" при РУ – Гълъбово към Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР), гр. Стара Загора, срещу Решение № 143 от 03.05.2018 г., постановено по административно дело № 88/2018 г. на Административен съд Стара Загора. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита за безспорно установени предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ). По развитите в касационната жалба доводи моли за отмяна на атакуваното решение и за постановяването на ново такова по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена първоначалната жалба. Ответникът – Д. Г. от [населено място], не заявява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С процесното решение административният съд по жалба на Д. Г. е отменил заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0447-000024/01.02.2018 г. по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, издадена от началник група към ОДМВР гр. Стара Загора, РУ - Гълъбово, с която е прекратена регистрацията на пътно превозно средство с рег. [рег. номер на МПС] за срок от 9 месеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП, но липсват съображения, мотивиращи продължителността на срока на действие на мярката. Въз основа на това съдът е извел извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я е отменил. Решението е неправило. От фактическа страна е установено, че Д. Г. на 01.02.2018 г. около 13: 50 ч. в [населено място] на кръстовището на [улица] и [улица] в посока юг-север, управлява лек автомобил "Ауди А6" с рег. [рег. номер на МПС], негова собственост, под въздействието на наркотични и упойващи вещества – амфетамин и метамфетамин, изпробван с техническо средство "Дръг тест 5000" с № ARJM0050 и е издаден талон за изследване № 0011303. Деянието му е квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ от ЗДвП. Съставен е акт за установяване на административно нарушение № Д 194186/01.02.2018 г., като са иззети регистрационните табели на моторното превозно средство. Съдът приема за безспорно доказано, че Г. е управлявал моторно превозно средство под въздействието на наркотични или упойващи вещества или техни аналози, установени с техническо средство. Тези обстоятелства се потвърждават и от съставения АУАН, материалната доказателствена сила, на който по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, не е оборена от страна на Г.. Безспорно е също, че е налице законовото основание по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП за налагане на принудителната административна мярка. В описателната част на атакуваната заповед се съдържат и съображенията на органа, мотивиращи продължителността на мярката. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършеното от водача или собственика на МПС, съответно на хипотезата на правната норма, нарушение на ЗДвП, което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица. При осъществяване на предпоставките, заложени в материалноправната разпоредба органът, при условията на обвързана компетентност, е длъжен на наложи предвидената в закона ПАМ. Само при определяне на продължителността на ПАМ, органът действа при условията на оперативна самостоятелност, като сам определя в рамките на закона, за какъв точно срок да я приложи. Заповедта е надлежно мотивирана, като наред с това направената препратка към съставения АУАН удовлетворява изискванията на Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС относно мотивирането на акта. От данните по преписката и приобщените към заповедта мотиви в АУАН, съдът може да извърши контрол за законосъобразност на определения в условията на оперативна самостоятелност срок на действие на ПАМ, който в случая се обосновава от вида на нарушението. С оглед на горното изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед е неправилен, а постановеното решение съответно противоречи на материалния закон. Пред първоинстанционния съд спорът е изяснен от фактическа страна, поради което обжалваното решение следва да се отмени и да се постанови друго по същество, с което да се отхвърли жалбата на Д. Г. срещу процесната заповед. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение