Решение № 10468 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8154/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДОДОП) - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), срещу Решение № 25174/22.06.2026 г., постановено по адм. дело № 1930 по описа за 2026 г. на Административен съд София-град. Със съдебното решение, по жалба на ФОРЕСТ НУК ПРОПЪРТИС ЕООД, ЕИК 205410005 е отменен Акт за дерегистрация по Закона за данък върху добавена стойност № 220992404044988/18.09.2024 г., издаден от М. П. Станчев, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1634 от 18.12.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“-София при Централно управление на Национална агенция за приходите. С решението Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на ФОРЕСТ НУК ПРОПЪРТИС ЕООД, ЕИК 205410005, разноски по делото в размер на 1250.08 евро. Съдебното решение се оспорва като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Изложени са аргументи за доказано наличие на предпоставките, предвидени в разпоредбата чл. 176, т. 3 ЗДДС, предвиждаща възможност органът по приходите да прекрати регистрацията по ЗДДС. Изразено е искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу Акт за дерегистрация по Закона за данък върху добавена стойност № 220992404044988/18.09.2024 г., издаден от М. П. Станчев, на длъжност главен инспектор по приходите при Териториална дирекция(ТД) на НАП София. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В открито съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Венева, която поддържа касационната жалба и заявените със същата искания. Ответникът по касационната жалба - ФОРЕСТ НУК ПРОПЪРТИС ЕООД, не се представлява в съдебно заседание. Представя писмен отговор, чрез адвокат И. Тосков, с който оспорва жалбата. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна. По делото е установено следното: ФОРЕСТ НУК ПРОПЪРТИС ЕООД е регистрирано по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на 09.01.2019 г., на основание чл.100, ал.1 ЗДДС. На 17.09.2024 г. е издадена Резолюция за извършване на проверка № 222692404024455/17.09.2024 г., с която е определено компетентно длъжностно лице - главен инспектор по приходите в офис София да извърши проверка за наличие на основания за дерегистрация по ЗДДС на ФОРЕСТ НУК ПРОПЪРТИС ЕООД, със срок на проверката - 10.11.2024 г. При извършена служебна проверка в информационния масив на НАП е установено, че от ФОРЕСТ НУК ПРОПЪРТИС ЕООД не са подадени справки- декларации за данъчни периоди м.06.2024 г., м.07.2024 г. и м.08.2024 г. Предвид направената констатация е издаден Акт за дерегистрация по ЗДДС №220992404044988/18.09.2024 г., от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, с който при наличие на обстоятелства по чл.176 ЗДДС, на основание чл.106 ЗДДС е разпоредено да се прекрати регистрацията по ДДС на ФОРЕСТ НУК ПРОПЪРТИС ЕООД. В същия е посочено, че датата на дерегистрацията е датата на връчване на акта, като след тази дата не може да се използва ИН по ЗДДС. В мотивите е посочено, че задълженото лице не е подавало справки- декларации на основание чл. 125, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС за данъчни периоди: 01.06.2024 г.- 30.06.2024 г., 01.07.2024 г.- 31.07.2024 г., 01.08.2024 г.-31.08.2024 г., което е основание за дерегистрация по ЗДДС, съгласно чл. 176, т. 3 от ЗДДС. С Решение № 1634 от 18.12.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП е потвърден Акт за дерегистрация по ЗДДС №220992404044988/18.09.2024 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София. В мотивите на решението е прието, че поради неизпълнение на задълженията си по чл. 125, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС ФОРЕСТ НУК ПРОПЪРТИС ЕООД попада в хипотезата на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, а именно - системно не изпълнява задълженията си по ЗДДС за подаване на справки - декларации /СД/ и отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС за процесните данъчни периоди. Според решаващия административен орган, за приложението на чл. 106, ал. 2, т. 2, буква „б” във връзка с чл. 176, т. 3 от ЗДДС са ирелевантни причините, поради които регистрираното лице не е изпълнило задължението си, както и обстоятелството, че справките-декларации и отчетните регистри са били подадени, но след изтичане на законовия срок - на 10.10.2024 г. Административен съд София-град е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискваната от закона форма и при спазване на процесуалните правила за неговото издаване, но в несъответствие с приложимия материален закон. Решението е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, осмо отделение споделя мотивите на първоинстанционният съд, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК. Административният съд е съобразил постановеното от Съда на Европейския съюз (СЕС) в Решение от 03.04.2025 г., по дело С - 164/2024. В процесния акт за дерегистрация, от органите по приходите само е посочено наличието на неподадени три справки – декларации, на основание чл.125, ал.1 и ал.3 ЗДДС, както и за кои периоди са, но не са изследвани и установени каквито и да било факти, касаещи причините за неизпълнението на задълженията по ЗДДС. Такъв анализ не е направен и в решението на директора на дирекция ОДОП - София, доколкото мотивите се ограничават до наличие на неизпълнение на задълженията си по чл. 125, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС, изразяващо се в неподаване на справки-декларации за данъчни периоди м.06.2024 г., м.07.2024 г. и м.08.2024 г., което е довело до системно неизпълнение на задълженията по ЗДДС за подаване на справки - декларации и отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС за процесните данъчни периоди. Изрично е посочено от решаващия административен орган, че са ирелевантни за приложението на чл. 106, ал. 2, т. 2, буква „б” във връзка с чл. 176, т. 3 от ЗДДС причините, поради които регистрираното лице не е изпълнило задължението си и дали неизпълнението се дължи на виновно поведение на същото, както и дали СД са подадени със закъснение. Постановеният акт за дерегистрация по реда на ЗДДС се основава само на констатираното формално неизпълнение на задълженията за подаване на СД за три данъчни периоди, като не са изложени мотиви, свързани с цялостното поведение на задълженото лице, както наличието на изпълнение на задълженията, дори и със закъснение, както и не са анализирани причините за закъснението. Налице е противоречие с приетото от СЕС с решенето по дело № 164/2024 г., а именно, че член 213, параграф 1, първа алинея и член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 г., както и принципите на правна сигурност и на пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която, както е тълкувана от националните данъчни органи и съдилища, предвижда възможността компетентният данъчен орган да извърши дерегистрация по данъка върху добавената стойност (ДДС) на данъчнозадължено лице с мотива, че не е изпълнило задълженията си във връзка с ДДС, без той да анализира вида на извършените нарушения и поведението на съответното данъчнозадължено лице. Постановеното в този смисъл решение на Административен съд София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника по касация се дължат разноски, каквото искане е своевременно направено. Представени са доказателства за направени разноски за касационното производство в размер на 510 евро, поради което същите следва да се присъдят в полза на ФОРЕСТ НУК ПРОПЪРТИС ЕООД. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,