Решение № 143 от 13.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2606/2018 г.

Решение № 143 от 13.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2606/2018 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на И. Г. Д., В. П. Л. и Р. П. Д. - А. за отмяна на влязло в сила решение от 7.08.2015 г. по възз. гр. д. № 5797/2014 г. на Софийски градски съд, г. о., с което е потвърдено решение от 29.03.2013 г. по гр. д. № 46616/2009 г. на СРС, 43 с-в., с което са отхвърлени искове на молителките срещу [фирма] с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за УПИ I-819, в кв. 8, по плана на С., местност Н. "О. и съседни жилищни територии", с площ 2209 кв. м., с посочени граници, на основание покупко-продажба, наследяване и предаване по регулация, като неоснователни. Като основание за отмяна е посочено това по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК (неправилно написано чл. 303, б. "а" ГПК). М. твърдят, че след постановяване на въззивното решение са се снабдили с нови писмени доказателства, които описват, съставени преди приключване на устните състезания по делото, които не се намират в кориците по делото. Твърдят, че доказателствата, които представят, не са включени в доказателствения материал не поради тяхната небрежност и не поради процесуални нарушения на съда. Твърдят, че доказателствата имат значение за спора, тъй като от тях се установява, че имотът, който е бил отчужден по ЗОЕГПНС и възстановен по реда на чл. 1 ЗВСОНИ, е бил собственост на наследодателя им П. Д.. Насрещната страна [фирма] в писмен отговор твърди, че молбата е неоснователна, тъй като молителките са могли да се снабдят с доказателствата при висящността на делото, ако бяха положили необходимата грижа при воденето му. В съдебно заседание на 17.10.2018 г. е разпитан доведеният от молителките свидетел М. Д. М., който твърди, че е първи братовчед на молителката И. Д., че се срещнал с нея случайно в края на 2015 г. или началото на 2016 г., станало дума за процесното място и той и казал, че ще и предостави документите, с които разполага, за тяхното (на свидетеля) място, което е отчуждено и платено, тези документи са съхранявани преди това от бащата на свидетеля. Тъй като молбата за отмяна е подадена по-малко от три месеца от влизане в сила на решението, чиято молба се иска и молителките са се снабдили с доказателствата, които представят, след приключване на устните състезания пред въззивния съд, настоящият състав приема, че молбата е подадена в срок. По съществото на молбата настоящият състав намира следното: С нея са представените следните доказателства: заповед за отчуждаване на недвижим имот № А-0-07-156 от 3.03.1980 г. на С. – ИК; Протокол от 11.02.1970 г. по отчуждителна преписка № 10 от 1973 г.; Удостоверение № 24/1/201 от 9.03.1971 г., скица № 4894 по отчуждителна преписка № 160 от 1973 г.; нотариален акт № 10, т. Х., нот. д. № 2866 от 1971 г.; удостоверение № 451 от 10.06.1954 г. Удостоверението от 1954 г. е за отчуждените от Д. М. М. по преписка № 703/1948 г. по ЗОЕГПНС зеленчукови градини, нива и празно място. С описания нотариален акт от 1971 г. Д. М. М. е дарил на синовете си М. Д. М. и М. Д. М. 800/3095 идеални части от недвижим имот с пл. н. 1015. Удостоверението от 1971 г. от Отдел Строителство, архитектура и благоустройство на Д. е издадено на Д. М. М., М. Д. М. и М. Д. М. в уверение на това, че от имота им пл. н. 1015, 880 кв. м. са отчуждени за Д. М., а останалата част – за озеленяване. Заповедта и протокола от 1980 г. са за отчуждаване от тримата на недвижим имот. Скицата от 1973 г. е за притежавания от М. Д. М. и М. Д. М. въз основа на описания н. а. от 1971 г. имот с пл. н. 1015. Изброените документи са съставени в периода от 1954 г. до 1980 г., преди приключване на устните състезания по делото. Въззивният съд, въз основа на обсъждане на събраните по делото доказателства и на приетите по делото заключения на съдебно-технически експертизи, е приел, че: наследодателят на ищците (молители в настоящото производство) и неговият роднина Д. М. М. са притежавали различни имоти, че в имот с пл. н. 819 попада както отчужденият от Д. М. М. със заповед от 1955 г. имот от 1 509. 50 кв. м., като част от имот с пл. н. 1015, така и отчуждената и възстановена по-късно част от 630 кв. м. от имот на праводателите на ответника, но не и нивата, която е притежавал П. М., впоследствие отчуждена по ЗОЕГПНС. Поради това настоящият състав приема, че представените с молбата за отмяна доказателства не са от значение за спора, тъй като с тях се установява приетото от въззивния съд, че през 1971 г. Д. М. М. е дарил на синовете си (които не са праводатели на молителките) идеални части от притежавания от него имот с пл. н. 1015, и че през 1980 г. от тримата М. – баща и синове е отчужден имот с пл. н. 1015 и този имот е различен от имота, притежаван от праводателя на молителите. Също така, с оглед на установената съдебна практика по приложението на основанието за отмяна, предвидено с разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, настоящият състав приема, че за да е основателна молбата за отмяна, не е достатъчно документите да не са представени по делото. Необходимо е също молителите да не са могли да се снабдят с тях по време на висящността на делото. Случаят не е такъв, тъй като молителките са могли да се снабдят с доказателствата, ако са били положили дължимата грижа за добро водене на делото. Настоящият състав намира, че молителките са могли да се снабдят с нотариалния акт по името на участниците в нотариалната сделка Д. М. М., М. Д. М. и М. Д. М., след като във въззивното производство са събрани и обсъждани доказателства за това, че Д. М. М. е притежавал имот с пл. н. 1015, част от който е отчужден и включен в процесния имот с пл. н. 819. Въз основа на нотариалния акт, описаните в него доказателства и установеното от вещото лице, молителите са могли да искат от съда да бъдат поставени допълнителни задачи на вещото лице, при условие, че са могли да обосноват значението на тези задачи за спора. Самостоятелно, или чрез вещото лице, молителките са могли да се снабдят с документи от преписката, с която са отчуждени имоти от Д. М. М. и неговите правоприемници. Най-сетне, доколкото по делото е обсъждан отчужденият от Д. М. М. имот, молителите са могли да се снабдят с процесните документи от свидетеля, който е сочен като негов наследник и техен близък и по време на висящността на делото, а не по-късно (както твърдят). Всичкото това при условие, че бяха положили дължимата грижа за добро водене на делото. Настоящият състав приема, че не са положили такава. От това следва извод, че молбата за отмяна на посоченото основание е неоснователна. С оглед изхода от това производство молителките нямат право на разноски. Насрещната страна [фирма] не е направила искане за присъждане на разноски. Поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното и на основание чл. 307 ГПК съдът