Решение № 263 от 13.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 262/2009 г.

Решение № 263 от 13.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 262/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационен протест на Окръжна прокуратура-Габрово и Касационна жалба на гражданския ищец "П. Ком" ЕООД- Габрово срещу въззивна присъда № 49 от 1.04.2009 г. по внохд № 213/2008 г. по описа на Габровския окръжен съд. В протеста се поддържа отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Прави се искане да се отмени присъдата и делото върне за ново разглеждане. В съдебно заседание протеста се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. В жалбата на гражданския ищец се излагат съображения за незаконосъобразно отхвърляне на предявеният срещу подсъдимия граждански иск. Прави се искане за изменяване на присъдата и уважаване на иска, или отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият чрез защитника си, в писмена защита моли да се остави в сила присъдата. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Габровският окръжен съд е ОТМЕНИЛ постановената срещу подсъдимия Ц. Г. Ш. осъдителна присъда и е постановил НОВА, както следва: Признал е подсъдимия за НЕВИНОВЕН в това, че през периода 2.06.1998 г.-27.07.1998 г. в гр. Г., като длъжностно лице-пласьор към "К." ООД-Габрово, присвоил чужди пари в големи размери-общо сумата 10 354,26 деноминирани лева, собственост на "К." ООД-Габрово връчени в това му качество с РКО: от 02.06.1998 г., от 04.06.1998 г., от 05.06.1998 г., от 08.06.1998 г., от 10.06.1998 г., от 15.06.1998 г., от 16.06.1998 г., от 22.06.1998 г., от 24.06.1998 г., от 29.06.1998 г., от 08.07.1998 г., от 09.07.1998 г., от 107.1998 г., от 27.07.1998 г., от 27.07.1998 г. и го ОПРАВДАЛ по предявеното му обвинение по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 201 НК. ОТХВЪРЛИЛ е предявения от "П. Ком" Е. със седалище гр. Г. и адрес на управление гр. Г., пл."Б." № 2, като правоприемник на "К." ООД-Габрово, иск по чл. 45 от ЗЗД срещу подсъдимия Ц. Г. Ш. за сумата 10 354,26 деноминирани лева, обезщетение за имуществени вреди, като неоснователен и недоказан. Протеста е ОСНОВАТЕЛЕН: За да постанови оправдателна присъда срещу подсъдимия, съдът е приел, че обвинението е недоказано от фактическа и правна страна. Приел, че не е установено кога, от кого и защо са били зачеркнати инкриминираните разходно касови ордери /РКО/, 14 на брой. Приел е също така, че в дружеството е имало практика на зачеркване на РКО, както и че това зачеркване не е било направено от подсъдимия. За да направи тези изводи, съдът се е позовал на обясненията на подсъдимия. Съгласно последните зачеркванията означавали, че той е изплатил поверените му суми и съответно не ги дължи. Съдът е заключил, че при наличието на зачерквания върху РКО не може да се приеме за безспорно, че сумите по тях не са отчетени и са дължими. Предвид на това е приел за необосновани и немотивирани двете заключения на счетоводните експертизи относно неотчетените суми по инкриминираните РКО. Присъдата е постановена при нарушение на процесуалните правила, което е довело до визираното в протеста нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 13, чл. 14 , чл. 107, ал. 5 НПК за внимателна и обстойна проверка на всички доказателства относими към предмета на обвинение. Посочил е, че обясненията на подсъдимия не се опровергават от доказателствата по делото. Не е оценил показанията на св. Б, а обсъждането на показанията на св. Р. И. е в нарушение на процесуалните правила. В съдебно заседание въззивният съд, е огласил показанията на свидетелката депозирани пред първоинстанционния съд на 24.06.1999 г. От записаното в протокола следва, че съдът е задавал въпроси именно относно констатираните зачерквания върху инкриминираните ордери, върху които имало следи от червен и от син химикал. Свидетелката е заявила " Не си спомням защо някои от тях са задраскани с червен и син химикал, не си спомням да съм го правила аз или някой друг" и още "Не си спомням как се е получило задраскване с различен по цвят химикал". От прочита на казаното от св. И не става ясно, кои показания поддържа и в коя им част. На 24.06.99 г. тя е посочила, че задраскванията са направени от подсъдимия върху неотчетени от него ордери и в нейно присъствие. Очевидно е, че повторният разпит пред въззивния съд не е проведен задълбочено, а св. Р. И.-касиер счетоводител на дружеството е важен свидетел по обвинението срещу подсъдимия за присвояване на парични суми получени от него като служебен аванс. В съдебно заседание на 11.09.08 г. подсъдимият е признал, че е подписал инкриминираните РКО и получил парични суми. Счетоводните експертизи са установил, че отчетни документи за изразходваните суми няма. Съдът е кредитирал показанията на св. П, че при закупуване на чубрица, черен пипер от производителите не е оформян документ, без да обсъди обаче показанията на св. Б. Последният е заявил, че всяка получена като служебен аванс парична сума, подлежи на отчитане с документи-фактура, разписки или приемно-предавателни протоколи. Конкретно при покупка на чубрица и черен пипер от частни стопани се съставяли именно приемно-предавателни протоколи. Извън вниманието на съда са останали показанията на св. Б/л.26/ за действията на подсъдимия породили съмнения и предизвикали извършената счетоводна проверка. От тези показания се установява, че подсъдимият е закупувал бензин за автомобила на една цена, а обявявал пред дружеството по-висока цена, не отчитал документи и пр. Не е отчетено също така обстоятелството, че след първото съдебно заседание на 24.02.1999 г. подсъдимият е напуснал страната в нарушение на чл. 146 и чл. 147 НПК /стари/, което е наложило спиране на делото с определение на 09.03.2000 г. Едва след задържането му на 05.06.2008 г. при влизането му в Р България на ГКПП - Д. мост, съдът е продължил съдебно следствените действия. По изложените съображения, като не е обсъдил поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото, и не е изяснил противоречията в показанията на св. Р. И., въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила. Нарушението е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК тъй като е довело до ограничаване на процесуалните права на обвинителната власт и до правилното приложение на закона. В този смисъл присъдата следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане. При повторното разглеждане въззивният съд като втора инстанция по фактите и приложението на закона следва да проведе съдебно следствие, разпита св. Р. И., да провери твърдението на подсъдимия, че за да се оправдаят парите за закупуване на чубрица, се "пускат" 10-15 ордера, като парите "се въртят на ръка, а в счетоводството се пише отделно". По преценка, с оглед изясняване на фактическата обстановка, следва да се проверят и другите събрани по делото доказателства. С оглед на изложеното основателна се явява и жалбата на гражданския ищец. Съображенията визирани в последната следва да се обсъдят от въззивния състав при разглеждане на делото и постановяване на съдебния акт. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение