Решение № 4421 от 3.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15061/2008 г.

Решение № 4421 от 3.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15061/2008 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на Пепа Петкова от гр. Трявна, подадена от адв. Ангелов срещу решение № 120/08.10.2008 г., постановено по адм. д. № 286/2007 г. по описа на Административен съд -Ловеч. В жалбата се излагат подробни доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата против заповед № РД-18-49/31.08.2007 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК) - София, с която е одобрена кадастралната карта и кадастрални регистри за землището на гр. Априлци, в частта за имот с идентификатор 52218.532.23. Претендират се разноски. Ответниците Лалка Минкова и Стефан Стоянов, чрез процесуалният си представител адв. Спиридонова, поддържат становище за неоснователност на касационната жалба и молят да бъде потвърдено обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Претендират разноски. Ответниците - изпълнителния директор на АГКК, Илия Драгановски и Дончо Драгановски не вземат становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а по същество - основателна по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна по жалба на Лалка Минкова и Стефан Стоянов заповед № РД-18-49/31.08.2007 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК) - София, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР е одобрена кадастралната карта и кадастрални регистри за землището на гр. Априлци, в частта за имот с идентификатор 52218.532.23. За да постанови този правен резултат, административният съд е приел, че при отразяване на имота в кадастралната карта и регистрите не е взето предвид влязлото в сила съдебно решение № 89 от 15.02.1999 г. по гр. д. № 847/1998 г. на РС-Ловеч, влязло в сила на 13.08.2003 г., с което е признато за установено по отношение на Илия Драгановски и Георги Драгановски, че двамата жалбоподатели са собственици на имот, конкретизиран по скица-неразделна част от решението. Прието е, че съдебното решение разпростира действието си по чл. 220, ал. 1 ГПК (отм.) и по отношение на вписаната в кадастралните регистри Пепа Петкова, придобила имота чрез дарение с нот. акт от 1997 г. от родителите си Георги Драгановски и Денка Драгановска, която владее имота. Прието е също, че съдебното решение е обвързващо за административния орган, поради което е следвало имота да бъде отразен по скицата към съдебното решение и в регистрите - на името на двамата жалбоподатели. Изложени са подробни доводи за конкретните квадратури на имота по съдебното решение и представения от Пепа Петкова в административното производство нот. акт, като в тази връзка е възприето и заключението на приетата по делото без оспорване съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на същата, границите на имота по кадастралната карта са отразени по материализираните на място граници, заснети са точно и са отразени вярно в картата, като липсва предходен кадастър и РЗП, както и КВС. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Мотивите на обжалваното решение не са по съществото на спора, с оглед изискванията за законосъобразност на обжалваната заповед предвид критериите по чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и спазване процедурата по чл. 43 и сл. ЗКИР, а касаят активната легитимация на жалбоподателите и признатото на същите право на собственост върху имот, с нанесени верни имотни граници, но вписан в регистрите на трето лице, което е безспорно по делото, че разполага с титул за собственост и владее имота. Безспорно е и обстоятелството, че процесния имот е заснет по съществуващите на място материализирани граници, т. е. по критерия на т. 2, ал. 1, чл. 14 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, което релевантно обстоятелство не е обсъдено от административният съд. По отношение процедурата по създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри, разпоредбите на гл. V ЗКИР установяват императивни правила, подлежащи на съблюдаване както от административния орган, така и от собствениците на поземлените имоти, които са длъжни да осигурят свободен достъп в имотите, да означат на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото на собственост или друго вещно право и да опазват знаците от унищожаване, да представят при поискване акт за собственост, да опазват поставените в имота геодезични знаци. (чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗКИР). Въз основа на тези данни за поземлените имоти (площ, граници, собственици), предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, а именно: по чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3 , от работните материали, изработени по време на определяне на границите, от изображението върху одобрена кадастрална карта, от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1 . Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата визира приоритетно данните от: т. 1 (. означеното по реда на чл. 36, ал. 1 и чл. 38 ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки, т. 2). съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени, или посочени по реда на т. 1, т. 3 (. кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ , или отменения ЗТСУ , § 40 от ПРЗ на ЗИДЗКИР, и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ , т. 4). регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ - за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани и т. 5 (. карти, планове или друга документация, предоставени по реда на чл. 36 от ведомства, областни и общински администрации, юридически лица и други. Преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР включва проверка доколко цитираните разпоредби са спазени, респ. доколко участниците в процедурата за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри - собствениците на поземлените имоти и лицето по чл. 35, ал. 2 ЗКИР са изпълнили задълженията си. Приоритетното подреждане на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредбата означава, че преди всичко границите на имотите се определят съобразно установените от собствениците по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР граници, ако такива липсват, следва да се съобразят съществуващите на място материализирани граници, а при липса на последните - да се ползва действащия кадастрален план и т. н. В конкретния казус е установено от приетата без оспорване от страните експертиза, че границите на имот с идентификатор 52218.532.23 не са били специално означени по реда на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР във връзка с чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредбата, поради което законосъобразно имотът е бил нанесен по съществуващите на място материализирани граници и данни за владеещия собственик, които са били приоритетни спрямо данните по скицата към съдебното решение по гр. д. № 847/1998 г. на РС-Ловеч. Привеждането на така изработената и приета кадастрална карта и регистри в съответствие с новите данни, въведени в процеса от жалбоподателите Лалка Минкова и Стефан Стоянов е допустимо при съгласие на засегнатите съседи на имота, каквото в случая не е налице или след решаването на евентуалния спор за вещно право по исков ред - чл. 53 вр. чл. 43, ал. 3 ЗКИР. В тази връзка се явява неоснователно твърдението за налично приключило съдебно производство по иска за собственост, тъй като с обсъденото от административния съд съдебно решение № 89 от 15.02.1999 г. по гр. д. № 847/1998 г. на РС-Ловеч е уважен установителния иск, но с решение № 1521 от 13.08.2003 г. по гр. д. № 1259/2002 г. на ВКС е отменено решение от 29.03.2002г по гр. д№ 363/2001 г. на ЛОС, в частта, с която са отменени нот. актове № 186, т. II, н. д. № 611/1988 г. и № 187, т. II, н. д. № 612/1988 г. и е отхвърлен иска на Лалка Минкова и Стефан Стоянов. Доводите на страните за изтекла придобивна давност, годност на титулите за собственост и валидност на съдебните решения се явяват ирелевантни и не следва да се обсъждат в настоящето производство. С оглед на горното, обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено в противоречие с фактическата обстановка по делото и материалния закон и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго, с което се потвърди като законосъобразна заповед № РД-18-49/31.08.2007 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК) - София, в оспорената й част за имот с идентификатор 52218.532.23. Предвид изричната претенция на касаторката за присъждане на разноски и на основание чл. 78 ГПК във връзка с чл. 144 АПК ответниците Лалка Минкова и Стефан Стоянов дължат направените по делото разноски в размер на 545 лв., съставляващи адв. хонорар по договора за правна помощ за две съдебни инстанции, надлежно внесен и 5 лв. държавна такса. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение