Решение № 1242 от 29.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2494/2016 г.

Решение № 1242 от 29.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2494/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "АЛЕКСАНДРА АЛ" - ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "К. П." .№..., подадена чрез пълномощник на дружеството А. Д. без представителна власт, подписана и от управителя и представляващ същото А. П. Ш., потвърдил действията по подаването с изрична писмена молба от 31.10.2017 г. /л. 62 с пощенски плик на л. 58/, против решение № 2660/30.12.2015 г. на Административен съд - П., постановено по адм. д. № 2711/2014 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 131400147/21.05.2014 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция / ТД /на НАП - П., в оспорената му и потвърдена с решение № 801/14.08.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" /"ОДОП"/ - П. при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/ част, и на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 299 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради необоснованост и неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Заявява се искане за отмяната му и за присъждане на разноски. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Н. Г. касаторът претендира обезсилване на решението като недопустимо, тъй като жалбоподателят не е бил надлежно представляван в първоинстанционното съдебно производство. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Б. по съображения, изложени в писмено становище, депозирано по реда на чл. 163, ал. 2 вр. чл. 228 АПК, и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното съдебно производство в размер на 4 299 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, както и валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 131400147/21.05.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с решение № 801/14.08.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, в частта му, в която на "АЛЕКСАНДРА АЛ" - ЕООД са установени задължения за ДДС в общ размер 148 852.58 лв. и лихви в общ размер 27 141.09 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит в общ размер 149 779.39 лв. за различни данъчни периоди в рамките на ревизираните /от м. ноември 2011 г. до м. март 2013 г./. Първостепенният съд е приел, че оспорването на РА е допустимо, че РА е издаден от компетентни органи в изискваната от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 120 ДОПК. Приел е също така, че от събраните в хода на ревизионното производство и съдебното такова писмени и гласни доказателства и доказателствени средства /СТЕ/ не се установява процесните фактури да са издадени във връзка с реално осъществени облагаеми доставки. Според съда от данните по делото не се установява и процесните сделки да са осъществени в хипотезата на комисионни правоотношения между жалбоподателя и доставчиците. С изложените съображения е обосновал извод за материална законосъобразност на РА в оспорената му част и съответствие с нормите на чл. 70, ал. 5, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. По допустимостта на решението на административния съд: Адм. д. № 2711/2014 г. по писа на Пловдивския административен съд е образувано по подадената на 19.09.2014 г. от "АЛЕКСАНДРА АЛ" - ЕООД чрез адвокат А. Д. жалба против РА № 131400147/21.05.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П.. Решението на решаващия орган, с което е потвърден РА в оспорената му част, е редовно връчено на управителя и представляващ ревизираното дружество А. П. Ш. на 09.09.2014 г., видно от разписката на л. 21. Жалбата против РА е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК против частта от него, която не е отменена с решението на директора на Дирекция "ОДОП". Към жалбата не е приложено пълномощно, овластяващо адвокат Д. да подаде жалба против РА от името на дружеството. С разпореждането, с което на 29.09.2014 г. жалбата е оставена без движение, са дадени указания само за внасяне в определения срок на дължимата държавна такса, но не и за представяне на пълномощно или потвърждаване на действията по подаването на жалбата от лицето, което го представлява по закон. За първото съдебно заседание на 18.11.2014 г. жалбоподателят е бил редовно призован на посочения в жалбата съдебен адрес чрез съдебния адресат адв. Д. и призовката е връчена на сътрудник. В това съдебно заседание дружеството е представлявано от адв. Д., упълномощен с пълномощно от 17.11.2014 г. и от адв. С. с пълномощно от същата дата, приложени на л. 1313 и л. 1314. На 12.01.2015 г. адв. Д. в качеството му на процесуален представител на жалбоподателя по чл. 32, т. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК депозира в съда писмена молба, с която представя писмени доказателства. Същите са приети от съда в проведеното открито съдебно заседание на 12.01.2015 г. С писмо вх. № 1067/20.01.2015 г. председателят на Адвокатска колегия - П. уведомява съда, че А. М. Д. е лишен от право да упражнява адвокатска професия за срок от 4 години на основание решение № 3/09.06.2014 г. на Дисциплинарен съд при Адвокатска колегия - П., обнародвано в ДВ бр. 92/2014 г. и влязло в сила на 24.10.2014 г. В съдебно заседание, проведено на 04.03.2015 г., жалбоподателят е представляван от юрисконсулт А. М. Д. с пълномощно от 26.02.2015 г. Същият е представил заповед № 3/22.01.2015 г., с която на основание чл. 67 КТ е назначен в дружеството като юрисконсулт. В последното съдебно заседание жалбоподателят отново е представляван от юрк. Д.. В касационното производство касаторът чрез А. П. Ш. и адв. Г. оспорва валидността на пълномощното, с което е упълномощен Д. да представлява дружеството в качеството му на юрисконсулт и твърди, че то не е подписано от представляващия дружеството по закон, както и че няма сключен трудов договор между "АЛЕКСАНДРА АЛ" - ЕООД и А. Д.. Така установените данни сочат, че към датата на подаването на жалбата против РА /19.09.2014 г./ адвокат Д. не е бил лишен от право да упражнява адвокатска професия, но не е разполагал с представителна власт към тази дата, тъй като е упълномощен по- късно с представеното по делото пълномощно, а именно на 17.11.2014 г., към която дата вече е бил лишен от правото да упражнява адвокатска професия с решението на Дисциплинарен съд при Адвокатска колегия - П.. Наличието на представителна власт е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на оспорване на РА пред съда. Подаването на жалбата е процесуално действие на страната, отправено до съда, и когато то се извършва от друго лице вместо нея и от нейно име, то за това следва да бъде уведомен съда като съгласно чл. 149, ал. 2 ДОПК към жалбата се приложи пълномощно, ако е подадена от пълномощник. Ако такова липсва, в рамките на проверката относно редовността на жалбата по чл. 151, ал. 2 ДОПК съдът е длъжен да я остави без движение и да укаже на жалбоподателя в 7- дневен срок от получаване на съобщението да отстрани нередовността като представи пълномощно за процесуално представителства към датата на подаването на жалбата или потвърди извършеното без представителна власт действие от негово име. Такова потвърждаване на процесуалното действие, свързано с подаването на жалбата, от името на дружеството от лице, което не разполага с представителна власт, в хода на първоинстанционното производство не е направено от страна на управителя и представляващия го по закон. Тъй като жалбата е подадена от лице, което не разполага с представителна власт, то правото на оспорване е ненадлежно упражнено и същата е недопустима, а решението на съда като постановено при ненадлежно сезиране по недопустима жалба, също е недопустимо. Поради изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК решението следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд. При новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 1 АПК производството следва да започне от първото незаконосъобразно действие, а именно подаването на жалбата и отстраняване на недостатъка й, свързан с упражняването на правото на оспорване от дружеството от лице без представителна власт, което действие може да бъде потвърдено от представляващия го по закон. Това означава, че всички останали процесуални действие след него следва да бъдат извършени отново. На основание чл. 226, ал. 3 АПК съдът, който ще разгледа делото повторно, се произнася по исканията на страните за разноски в касационното производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, първо отделение