Решение № 2857 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6647/2019 г.

Решение № 2857 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6647/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Роял" ООД гр. Мездра чрез неговия пълномощник срещу решение № 154/15.04.2019 г. по адм. д. № 709/2018 г. на Административен съд Враца. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-началникът на РДНСК-Северозападен район чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповеди № ДК-10-СЗР-15 и № ДК-10 СЗР-16/23.11.2018 г. на началника на РДНСК-Северозападен район, с които са оставени в сила: мотивиран отказ с рег. индекс № 26. 00-1102/15.10.2018 г. на главния архитект на община Мездра за одобряване на инвестиционен проект за "преустройство на част от банков офис на Райфайзенбанк- I -ви етап в заведение за бърза закуска" и мотивиран отказ рег. индекс № 26. 00-1103/15.10.2018 г. на главния архитект на община Мездра за издаване на разрешение за строеж по инвестиционен проект за "преустройство на част от банков офис на Райфайзенбанк- I -ви етап в заведение за бърза закуска". С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу оспорените заповеди на началника на РДНСК-Северозападен район. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: В настоящия случай за обекта, предмет на преустройство, е налице колизия на права, тъй като документ за собственост притежават както оспорващото дружеството, така и община Мездра. За настоящия спор няма правно значение какъв е характерът на акта за частна общинска собственост, след като такъв формално и обективно съществува в правния мир, тъй като същият има обвързваща формална доказателствена сила, а доколко отразените в него факти и обстоятелства са действителни, е въпрос на гражданско-правен спор. Законодателят изисква инвестиционният проект да се изработва от възложител, на чието име се издава и разрешението за строеж, а последният следва да е лице, което е собственик на имота или да има право да строи в чужд имот- чл. 139, ал. 1 и 2, чл. 148, ал. 5, чл. 149, ал. 2, чл. 160 и чл. 161, ал. 1 ЗУТ. В тази връзка при наличие на конкуриращи се права на собственост върху строежа, за който се иска преустройство, е налице пречка да бъдат одобрени инвестиционните проекти, респективно издадено разрешение за строеж. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че е налице идентичност на обекта, предмет на преустройството с обекта, предмет на акта за частна общинска собственост, като индивидуализацията на обекта е идентична и в трите представени акта за собственост. В разглеждания аспект решаващият съд правилно е изтъкнал, че се касае за едно и също местонахождение- гр. Мездра, един и същ планоснимачен номер 1420, един и същ квартал- 64 по регулационния план на гр. Мездра, квадратура-93 кв. м, един и същ административен център-гр. Мездра, ул. "Георги Димитров". Спрямо така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Съгласно чл. 139, ал. 2 и чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, изработването на инвестиционния проект се възлага от възложителя на строежа, на чието име се издава и разрешението за строеж. Според чл. 161 ЗУТ възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. В този смисъл заявителят следва да е лице, което притежава безспорно едно от тези качества. В случая правото му на собственост върху процесния обект с претенцията да бъде преустроен, не е безспорно. Първоинстанционният съд адекватно е заключил, че е налице колизия на права на два правни субекта досежно собствеността върху процесния обект. Настоящата инстанция намира възражението в касационната жалба, поддържано и пред първоинстанционния съд, че отказвайки издаването на книжа поради спорна собственост между различни субекти за обекта, предмет на преустройство, главният архитект е излязъл извън своята компетентност, за неоснователно. Както правилно е отбелязъл решаващият съд законът не позволява строителство в чужд имот освен в предвидените от закона случаи, поради което при наличие на противопоставими права на собственост не е доказано безспорно качеството на възложител в лицето на заявителя. Довод, че правото на собственост на "Роял" ООД върху процесния обект е оспорено от община Мездра е и приложеното по делото писмо от кмета на община Мездра рег. № 26 00-47/13.12.1999 г. до представляващия към този момент "Роял" ОООД В. Михайлов, според което писмо се завява като абсолютно правото на собственост на община Мездра върху обекта и се отрича правото на собственост на дружеството. Липсата на безспорно право на собственост в лицето на заявителя за одобряване на инвестиционен проект и издаване на строително разрешение за процесния обект е основание за административния орган да издаде заповеди със съдържание като оспорените, с които е отхвърлена жалбата на "Роял" ООД срещу мотивиран отказ с рег. индекс № 26. 00-1102/15.10.2018 г. на главния архитект на община Мездра за одобряване на инвестиционен проект за "преустройство на част от банков офис на Райфайзенбанк- I -ви етап в заведение за бърза закуска" и мотивиран отказ рег. индекс № 26. 00-1103/15.10.2018 г. на главния архитект на община Мездра за издаване на разрешение за строеж по инвестиционен проект за "преустройство на част от банков офис на Райфайзенбанк- I -ви етап в заведение за бърза закуска". Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми, поради което решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,