Решение № 6582 от 26.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3609/2016 г.

ВАСVIII отделение26.05.2017 г.докладчик т Емилия Миткова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 192/1.02.2016 г., постановено по адм. д. № 1722/2015 г., по описа на Административен съд - гр. П. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 6582 от 26.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3609/2016 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. П. при ЦУ на НАП, срещу решение № 192/1.02.2016 г., постановено по адм. д. № 1722/2015 г., по описа на Административен съд - гр. П. /АС/. В жалбата се излагат доводи неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество постановено ново, с което се отхвърли жалбата на ЕТ "С.-Я. Г.". Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - ЕТ "С.-Я. Г." не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховния административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за неоснователна. Производството пред АС е повторно и в изпълнение указанията дадени в отменително Решение № 8168/3.07.2015 г. по административно дело № 9821/2014 г. по описа на Върховния административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, с което е отменено Решение № 1446/18.06.2014 г., постановено от Административен съд - П. по административно дело № 48/2014 г. Предмет на обжалване пред АС е бил ревизионен акт /РА/ № 161302412/17.09.2013 г. на ТД на НАП - П., потвърден с решение № 1290/14.12.2013 г. на ИД Директор на Д "ОДОП" П. при ЦУ на НАП, в частта, с която на ревизираното лице е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер 1700 лв., ведно с начислените лихви, по фактура № 1000000076 от 27.05.2011 г. издадена от "ДНС Инженерниг" ЕООД. На първо място първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процедурните правила при извършване на данъчната ревизия. По същество спорният момент е наличието на реална доставка на услуга - СМР, извършена от доставчика "ДНС Инженеринг" ЕООД за извършени СМР на стойност 10200 лв. За безспорно от фактическа страна съдът е приел, че в договор от 7.03.2011 г. и акт 19 за извършени СМР е посочен конкретен обект, в който се е извършвала дейността на търговеца и в който са извършени процесните СМР. Налице е съответствие между сумите, посочени във фактурата и акта за СМР, като в последния конкретно са описани количеството и видът на СМР. Съдът е кредитирал заключението на приетата по делото СТЕ, от която се установява, че след оглед процесните СМР са извършени на място, на конкретния обект. Установени са несъществени различия във вида и количеството на уговорените, актуваните и констатирани на място СМР, които се дължат на факта, че огледа е направен по-късно след извършването на работите, но вещото лице е категорично, че са изпълнени нови преградни стени, нови мазилки, настилки и се открояват на фона на съществуващото старо положение в сградата. Констатираното от вещото лице изпълнение на СМР по договора от 7.03.2011 г. съответства на вида дейности, за които е съставен протокола от 27.05.2011 г., подписан между страните. При тези факти съдът е приел наличие на реално осъществени доставки, поради което незаконосъобразно в хода на ревизията е отказано право на данъчен кредит на получателя по доставката. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Правилно АС е приел, че процесните услуги са реално извършени. Правилно е кредитирано заключението на СТЕ, изслушана съгласно задълженителните указания в отменителното решение на ВАС. У. е и вида на услугата конкретизиран в процесната фактура и договор от 7.03.2011 г., ведно с акт 19 за извършени СМР с посочен конкретен обект. Последният е използван за извършване дейността на търговеца. Неоснователни са доводите на касатора за липса на доказателства относно наличието на протоколи за предаване на материали за извършване на процесните СМР, тъй като предмет на доставката са услуги, а не стоки. Наследващо място видно от договора, материалите за извършване на услугите, следва да бъдат осигурени от възложителя. Неоснователен е довода на касатора за липса на конкретизация на услугите, тъй като видно от двустранно подписания протокол за извършени СМР количеството и вида, единични и крайни цени на услугите са подробно индивидуализирани от страните до степен, която позволява тяхната конкретизация, респективно начина на определяне на цената. В решението си по дело С - 271/12 Съдът на ЕС изрично е посочил, че правото на приспадане може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение на последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им. Въз основа анализ на т. 27 - 36 от това решение на СЕС, се обосновава аргумента, че изначалната непълнота на фактурата (чиито параметри в настоящия случай са изчерпателно посочени в Директивата и ЗДДС), препятства приспадането на ДДС (в този смисъл е приетото в т. 43 от решение по дело С-368/09), какъвто не е настоящия случай. Предвид на изложеното и на основание основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,

Цитирани разпоредби

1