Решение № 12204 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13443/2014 г.

Решение № 12204 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13443/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София срещу Решение № 5322/4.08.2014 г., постановено от Административен съд София-град по адм. дело № 991/2013 г. по описа на същия съд, с което е отменен ревизионен акт № 2151201352 от 16.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, в частта, с която на "Крипсис" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 07.2010 г. и м. 08.2010 г., по фактури издадени от "Дени транс" ЕООД и са начислени съответните лихви за забава, обжалван по административен ред и потвърден с решение № 2661 от 12.11.2012 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, в посочената част. С решението в полза на "Крипсис" ООД са присъдени разноски в размер на 870 лв. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се остави в сила ревизионния акт и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Крипсис" ООД, чрез процесуалния си представител адв. Сланчев, изразява становище в съдебно заседание и в писмен отговор за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил по жалбата на "Крипсис" ООД ревизионен акт № 2151201352 от 16.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, в частта, с която на "Крипсис" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 07.2010 г. и м. 08.2010 г., по фактури издадени от "Дени транс" ЕООД и са начислени съответните лихви за забава, обжалван по административен ред и потвърден с решение № 2661 от 12.11.2012 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, в посочената част. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че в хода на ревизията ревизираното лице е доказало реалността на извършените доставки. При преценката на обосноваността и материална законосъобразност на ревизионния акт решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка и е преценил, че изводите на приходната администрация са необосновани. Установил е, че предмет на спора е отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. 07.2010 г. и м. 08.2010 г. в размер на 6 400,00 лв. по фактури с № 126/02.07.2010 г. и № 130/23.07.2010 г., и № 163/20.08.2010 г. издадени от "Дени транс" ЕООД, които отразяват доставки на услуги, договорени между "Крипсис" ООД и "Дени транс" ЕООД с договори от 9.03.2010 г. и 1.07.2010 г. Представени са приемо-предавателени протоколи от 2.07.2010 г., 23.07.2010 г. и 20.08.2010 г., видно от които услугите, предмет на договорите са изпълнени и криптомодулите са предадени обратно на възложителя. Процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ревизираното дружество и са платени по банков път. Предметът на доставките е използван за последващи облагаеми доставки, като за това свидетелстват представените от РЛ възлагателно писмо от "Борика" АД до "Крипсис" ООД с рег. № 60-174/1.04.2010 г. за изработка на 100 бр. SСМ-2 при условията на Допълнително споразумение с рег. № 10-1391/30.12.2008 г., издадени фактури от "Криспис" ООД към "Борика" АД от 8.04.2010 г., 1.06.2010 г., 1.07.2010 г., както и 10 бр. приемо-предавателни протоколи, в които са описани устройствата, предадени на представител на "Борика" АД - Цв. Манева. В протоколите е посочено, че устройствата са разработени по Възлагателно писмо № 60-174/1.04.2010 г. За да уважи жалбата на "Крипсис" ООД, съдът е приел, че процесните три броя фактури обективират реално извършени доставки на услуги от "Дени транс" ЕООД по смисъла респективно на чл. 9 ЗДДС. След като приходната администрация не е ангажирала доказателства за участието на ревизираното дружество в данъчна измама, доказана е реалността на доставките и е установено спазването на останалите предвидени в закона изисквания, то предпоставките за упражняване на правото на данъчен кредит от страна на "Крипсис" ООД са налице. В подкрепа на тезата си съдът се е позовал на решение на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Постановеното решение е правилно. Не са налице релевираните касационни основния за необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оплакванията на касатора са свързани с неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че както при ревизията, така и в хода на съдебното производство не са представени необходимите документи за доказване реалното изпълнение на процесните доставки. Настоящата съдебна инстанция намира тези оплаквания за неоснователни. Съдът е обосновал извод за реалност на процесните услуги, въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото - договори, приемо-предавателни протоколи за първоначално предаване на устройствата, необходими за изпълнение на договорите, така и протоколи за последващо приемане на изпълнението на услугите. Обстоятелството, че тези документи са частни не ги дисквалифицира като доказателства в съдебния процес. Още повече, че издаването на частни свидетелстващи документи е практика и нормален начин за документиране на дейностите в търговския оборот. Същите се ползват с формална доказателствена сила само досежно писменото изявление и тяхното авторство, годни доказателства са и следва да бъдат ценени съвкупно с останалите доказателства по делото и при съобразяване на правната уредба относно изпълнението на облигационно задължение. В случая представените от ревизираното дружество документи не са надлежно оспорени като частни документи и имат доказателствена сила относно удостоверените в тях обстоятелства. Тези документи са намерили своето счетоводно отражение в счетоводните записвания на получателя, така и на издателя на процесните услуги. Установено е безспорно заплащане на фактурираните услуги по банков път, както последващо реализация на предмета на услугите, във връзка с което дружеството е реализирало приход в размер на 85 300 лв. /по повод изпълнение на възлагателно писмо рег. № 60-174/1.04.2010 г./. Доводът на касатора, че правото на приспадане на данъчен кредит, следва да бъде отказано поради това, че по отношение на доставчика не е доказана кадровата или техническа обезпеченост противоречи в случая на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, както и споменатото от първоинстанционния съд решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Начинът, по който са извършени процесните услуги не предполага наличие на собствен или нает технически и кадрови потенциал у доставчика, различен от неговия управител, като изпълнителят е използвал материали и софтуер, предоставени от възложителя. В тази връзка изрично в диспозитива на решение по дело С-324/11 СЕС приема, че Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. В същия смисъл е и решение по дело С-18/13 - "Mакс Пен" EOOД. В оспорената част на РА липсва констатация за извършване на измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае. Същевременно са представени доказателства, установяващи обективното извършване на услугите. Затова получателят, в качеството му на данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчна фактура, отразяваща действително извършени дейности, по които дружеството е платило данъчните основи има право на данъчен кредит в размер, съответстващ на платения ДДС по фактурите. С оглед на изложеното и достигайки до извода, че са налице предпоставките на чл. 68 от ЗДДС, тъй като процесните услуги са реално извършени, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се дължат разноски в полза на касатора. Такива следва да бъдат присъдени в полза на ответника по касация в размер на 800 лв. - договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,