Решение № 14703 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6526/2014 г.

Решение № 14703 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6526/2014 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Максим Николаев Петров от гр. София срещу решение № 690 от 10.02.2014 г. по адм. д. № 7482/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № АД-834/3.06.2013 г. на началник група "АНД", отдел "Пътна полиция" при СДВР за наложена принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК. Иска се отмяна на решението на Административен съд София-град и отмяна на индивидуалния административен акт. Ответникът не е взел становище в съдебното производство по основателността на жалбата. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорената пред съда заповед на Максим Николаев Петров е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДвП, временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца, като е зачетено времето на фактическото отнемане на свидетелството за управление, считано от 26.05.2013 г. В заповедта са изложени мотиви, че с акт за установяване на административно нарушение № 086713 от 26.05.2013 г. е установено, че на същата дата касаторът е управлявал МПС - лек автомобил "Рено Лагуна" с рег. № СА 2380 МХ и след проверка на контролните органи с Алкотест Дрегер 7410 № 0067 е установен резултат 1,18 промила. За да отхвърли жалбата срещу посочения индивидуален административен акт, Административен съд София-град е приел, че са налице доказателства, които установяват по категоричен начин фактическото основание за налагане на ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Решението е правилно. Съгласно нормата на чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДвП принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач" се прилага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения в случаите на управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Административен съд София-град е обсъдил релевантните за спора факти, обективирани в събраните писмени доказателства. В конкретния случай Максим Николаев Петров на 26.05.2013 г. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено по предвидения в ЗДвП ред. На касатора е съставен акт за установяване на административно нарушение № 086713/26.05.2013 г., а в последствие и наказателно постановление № АМ 834/24.06.2013 г., с което на водача на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП е наложена наказание "лишаване от управление на МПС" за срок от 10 месеца и "глоба" в размер на 800 лв. В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд, касаторът не е опровергал констатациите на административния орган с допустимите процесуални способи и средства. При това положение и с оглед събраните пред първоинстанционния съд доказателства са били налице материалноправните предпоставки на чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДвП за издаване на заповедта за налагане на ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца, като е зачетено времето на фактическото отнемане на свидетелството за управление. Доводите в касационната жалба, свързани с нарушение на материалния закон предвид данните от химическата експертиза, приложена на делото, са неоснователни. Правилно Административен съд София-град е приел, че талонът за медицинско изследване е връчен на касатора в 04.05 часа на 26.05.2013 г. и Максим Николаев Петров е следвало да се яви в болница за вземане на кръвна проба до половин час от връчването на талона. На водача е взета кръв в 19.10 часа на 26.05.2013 г., видно от протокола за медицинско изследване, което е след изтичането на значителен период от време от определеното такова за явяване за извършване на изследването (повече от 12 часа). Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, се определя от министъра на здравеопазването, от министъра на вътрешните работи и от министъра на правосъдието. При това положение, доколкото водача не се е явил в определения срок в лечебното заведение и на основание чл. 6 от Наредба № 30 от 27.06. 2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, концентрацията на алкохол в кръвта се определя на базата на показанията на техническото средство. В случая при изследването с техническото средство е установена концентрация на алкохол в кръвта в размер на 1.18 промила, като тези показания са записани в редовно съставения акт, който е подписан от водача без възражения, като по делото е приложена и разпечатка от паметта на техническото средство, където изрично е отбелязано, че в проверката извършена в 03.48 часа на 26.05.2013 г., е установена концентрация от 1.18 промила. Поради изложеното съдът счита, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. При извършената проверка съдът не констатира допуснати от първоинстанционни съд процесуални нарушения, а обжалваното съдебно решение е обосновано. Поради това същото е правилно. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебно проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение