Решение № 5845 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13496/2014 г.

Решение № 5845 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13496/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на ректора на Лесотехнически университет (ЛТУ), чрез процесуалния му представител - адв. Тенева, срещу решение № 5484 от 18.08.2014 г., постановено по адм. дело № 859/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен мълчаливият му отказ по молба вх. № 168/10.01.2014 г. от Нина Тодорова Герасимова за издаване на диплома, удостоверяваща придобитата от нея на 4.04.2013 г. научна степен "доктор" и делото е върнато, като преписка на административния орган за издаване на административния акт при спазване на задължителните указания, дадени с решението. Касаторът оспорва решението, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, по подробно изложени в жалбата доводи. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира се присъждането на разноски. Отвеникът - Нина Тодорова Герасимова, в отговора си на касационната жалба оспорва същата като неоснователна и недоказана. Счита, че първоинстанционнното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - за неоснователна. С оспореното решение Административен съд София-град е отменил мълчалив отказ на ректора на Лесотехническия университет по молба вх. № 168/10.01.2014 г. от Нина Тодорова Герасимова за издаване на диплома, удостоверяваща придобитата от нея на 4.04.2013 г. научна степен "доктор" и делото е върнато, като преписка на административния орган за издаване на административния акт при спазване на задължителните указания дадени с решението. Въз основа на представените по делото доказателства съдът е приел, за установено следното: със заповед № 627/3.11.2011 г. на ректора на Лесотехническия университет Нина Герасимова е зачислена в докторантура на самостоятелна подготовка с шифър 6.2 "Растителна защита" към катедра "Общо земеделие" за срок от две години, считано от 27.10.2011 г. до 27.10.2013 г. Със заповед № 620/12.11.2012 г. Герасимова е отчислена с право на защита. На 28.11.2012 г. е проведено заседание на разширен Катедрен съвет на катедра "Общо земеделие", на което е даден ход на защитата на дисертационния труд на жалбоподателката. Със заповед № 8/9.01.2013 г. на ректора на Лесотехническия университет е назначено научно жури, като е посочено, че защитата ще се проведе на 4.04.2013 г. Видно от протокол № 34/4.04.2013 г. на Агрономическия факултет на ЛТУ, на определената със заповедта дата, научното жури, в определения от ректора състав е провело заседание, на което всички петима членове са дали положителни оценки на дисертационния труд на Герасимова. Обявено е, че в резултат от гласуването на членовете на научното жури, на Герасимова се присъжда образователна и научна степен "доктор" по професионално направление 6.2 Растителна защита и научна специалност Хербология. Въпреки решението на научното жури, ректорът на ЛТУ не е издал диплома за придобитата образователна и научна степен "доктор". С молба вх. № 168/10.01.2014 г. жалбоподателката е поискала от ректора на ЛТУ да й издаде диплома, удостоверяваща придобитата от нея на 4.04.2013 г. научна степен "доктор" . Предвид липсата на отговор в срока по чл. 57, ал. 2 АПК, Герасимова е оспорила мълчаливия му отказ с подадената на 23.01.2014 г. жалба. Съдът е направил извод, че съгласно чл. 11, ал. 4 ЗРАСРБ и чл. 37, ал. 5 от Правилника за развитие на академичния състав в Лесотехническия университет, образователната научна степен "доктор" се придобива от деня в който дисертационният труд е защитен успешно, като съгласно чл. 11, ал. 2 ЗРАСРБ, за успешно защитена се смята дисертацията, получила на защита най-малко три положителни оценки. В настоящия случай тези условия са били налице. Предвид изложеното, съдът е стигнал до извод, че ректорът не може да упражнява контрол по отношение на законосъобразността на процедурата, а за него възниква задължението в условията на обвързана компетентност и предвид чл. 14, ал. 1 ЗРАСРБ, да издаде диплома, която да удостовери придобиването на научната степен. С оглед така установеното от фактическа и правна страна първоинстанционният съд е отменил мълчаливия отказ, като незаконосъобразен и е задължил административния орган да издаде административния акт. Решението е правилно. Направените фактически и правни изводи се споделят напълно от настоящата инстанция. Процедурата за придобиване на образователната и научна степен "доктор" е уредена в чл. 5 - чл. 14 ЗРАСРБ, както и в чл. 24 - чл. 34 от Правилника за приложение на закона за развитие на академичния състав на Република България (Правилника). Посочени са условията и на които трябва да отговаря докторантът, както и етапите на провеждане на процедурата. При анализ на разпоредба и чл. 34 от ППЗРАСРБ, съгласно която образователната и научна степен "доктор" се придобива от деня, в който дисертационният труд е защитен успешно е видно, че ректорът не притежава правомощие да упражнява контрол за законосъобразност на решението на научното жури, а за него възниква задължение да издаде диплома, като удостоверяващ документ след успешно проведена процедура, като той няма право на преценка дали да издаде административния акт или не. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗРАСРБ образователната и научна степен "доктор" и научната степен "доктор на науките" се удостоверяват с диплома, издадена от съответното висше училище или научна организация по единен образец, утвърден от министъра на образованието и науката, която се изпраща в тридневен срок на Министерството на образованието и науката за регистриране. Следователно, както правилно е установил първоинстанционният съд ректорът, като орган с управленчески и представителни функции спрямо университета съчетава израза на академичната автономия, но и възложената му дейност по ръководство и представителство на университета, представляваща съвкупност от законово разписани правомощия, поради което в определените от закона случаи ректорът действа в условията на обвързана компетентност и издаването на диплома е резултат от осъществяването на конкретни законови предпоставки. Поддържаните от касатора съображения за изначална пречка за издаване на искания акт, с който се удостоверяват придобити права за молителката, са ирелевантни за конкретния правен спор. Косвен съдебен контрол на издадените административни актове по провеждане на процедурата - относно зачисляване на докторанта в определена катедра, обявяване на защита и заповедите на ректора, с които е определен съставът на изпитните комисии и научното жури е недопустим. Същите са влезли в сила административни актове, с които са породени права и задължения, доколкото не са оспорени и не са отменен от органа, който ги е издал. Неоснователно е и възражението на касатора, че жалбата, подадена от Герасимова пред първоинстанционния съд е просрочена и съдът е постановил недопустимо решение. Първоинстанционният съд се мотивирал относно неоснователността на тези доводи, но за пълнота следва да бъде отбелязано следното: Видно от протокол № 34/4.04.2013 г. научното жури е провело заседание, на което в резултат на гласуване всички петимата членове са дали положителни оценки и на Герасимова е присъдена научна степен "доктор" по професионално направление 6.2.Растителна защита и научна специалност Хербология. Тъй като няколко месеца диплома не и е била издадена Герасимова е подала молба с вх. 168/10.01.2014 г. за издаване. Нито в Закона за висшето образование (ЗВО), нито в ЗРАСРБ и Правилника за приложението му е указан срок, в който следва да бъде издадена диплома, поради което следва да бъдат приложени общите разпоредби на АПК, и по-конкретно нормата на чл. 57, ал. 3 АПК, съгласно която административният акт се издава до седем дни от датата на започване на производството. С оглед изложеното и предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 1 АПК след изтичането на този срок е налице мълчалив отказ на органа. Съгласно чл. 149, ал. 2 АПК, мълчаливият отказ може да бъде оспорен в едномесечен срок от изтичането на срока в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. В настоящия случай срокът за произнасяне на ректора е изтекъл на 18.01.2014 г ., като от тази дата е започнал да тече едномесечният срок за обжалване на мълчаливия отказ, който съответно е изтекъл на 18.02.2014 г. Видно от представената административна преписка жалбата е подадена на 23.01.2014 г., поради което същата не е просрочена. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗРАСРБ, на която се позовава касаторът, е неотносима, тъй като с цитираната разпоредба се поражда задължение за административния орган да изпрати издадената вече диплома в Министерство на образованието и науката (МОН) за регистриране, съответно тридневният срок е за административния орган. Цитираната разпоредба в случая е неприложима, тъй като диплома изобщо не е била издадена, а срокът за изпращане на дипломата в МОН по никакъв начин не е обвързван с възможността жалбоподателката да оспори мълчалив отказ за издаване на диплома. При така изложените съображения, съдът счита, че не са налице твърдяните в касационните жалби пороци на атакуваното решение и същото следва да се остави в сила, като обосновано и постановено в съответствие със закона. Предвид изхода на спора не следва да бъдат присъждани претендираните от касатора разноски. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение