Решение № 6389 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11857/2017 г.

Решение № 6389 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11857/2017 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Д. Е. Р." ЕООД, гр. С. срещу Решение № 4729 от 13.07.2017 г. по адм. дело № 602/2017 г. по описа на Административен съд С. град, първо отделение, 47 състав. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че от събраните по делото доказателства се формира извод, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена в нарушение на материалния закон, както и не съдържа фактически и правни основания и не е съобразена с целта на закона. Иска отмяната на решението заедно с отмяната на обжалвания административен акт. Ответникът - заместник-директорът на ТД на НАП С., представляван от юрк. Раева изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед № F244757 от 26.10.2016 г., издадена от заместник директора на ТД на НАП С., с която на "Д. Е. Р." ЕООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект, находящ се в гр. С., ул. "С." ..№..., стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 15 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. При извършена проверка на 22.08.2016 г. в 18:17 часа на посочения търговски обект е констатирано, че същият се стопанисва от "Д. Е. Р." ЕООД и съответно, на същата дата в 13:30 часа видно от клиентска сметка е извършена покупка на услуга - консумация /обяд/ на стойност 25,47 лева, за която не е издаден фискален бон до момента на проверката. Установено е от разпечатка на КЛЕН, че липсва за деня бон на посочената стойност за времето от 00:00 часа до 18:17 часа, съответно е изведена бележка 00000150011 от 22.08.2016 г. от компютърната система, налична в обекта. При тези факти приходният орган е приел наличието на извършено нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС - неиздаване на фискален бон за извършена покупка на услуга. АССГ е достигнал до извода за законосъобразност на обжалвания административен акт, като издаден от материалнокомпетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона. В решението са изложени съображения за доказаност на твърдяното от приходния орган нарушение, описано в обжалваната заповед, както и за наличието на посочените в административния акт фактически и правни основания. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съобразно доказателствата по делото безспорно се установява, че при проверката на 22.08.2016 г. в описания в заповедта търговски обект е установено извършване на административно нарушение - не е издаден фискален касов бон за издадена клиентска сметка за сумата от 25,47 лева, за което нарушение следва издаване на ПАМ. Налице е неспазване на реда за издаване на документ за продажба. В процесния случай обаче не е доказано, при условията на пълно доказване, от данъчните органи, че към датата и часа на издаване на процесната клиентска сметка, именно "Д. Е. Р." ЕООД единствено е упражнявало дейност в обекта. Издадената клиентска сметка / приложена на л. 36 от делото/ е на името на ресторант "Г. М.", а видно от данните на ФУ и приложените фискални бонове / на л. 36 и л. 40 от делото/ към датата на проверката се касае за обект - ресторант "Интрига", стопанисван от "Д. Е. Р." ЕООД. Т. е. не може по категоричен начин да се установи дали посоченото в обжалваната заповед за ПАМ дружество е извършило описаното нарушение. Отделно от горното следва да се приеме, че процесната заповед е издадена и в противоречие с целта на закона. Целите на ПАМ, които са закрепени в закона, по-специално в чл. 22 от ЗАНН не могат да бъдат постигнати поради периода от два месеца, който е изминал между датата на извършената проверка /22.08.2016 г./ и издаването на заповед за налагане на ПАМ /26.10.2016 г./. Едновременно с това следва да се отчете и фактът, че към момента на издаване на процесната заповед е установен нов наемател на описания търговски обект / "Р. Д. М." ЕООД съгласно договор за наем от 21.09.2016 г. на л. 21 - л. 22 от делото/, то търговският обект не би могъл да бъде запечатан или със забранен достъп, тъй като новият ползвател на обекта не е извършил нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Изпълнението на процесната ПАМ би довело до нарушаване правото на ползване на обекта от новия наемател, което е в противоречие с принципа на законност и съразмерност. Следователно, като е приел, че обжалваната заповед за ПАМ е законосъобразна, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и да се постанови друго, с което да се отмени оспореният административен акт. В този смисъл е практиката, обективирана в решение № 3222 от 14.03.2018 г. по адм. дело № 7653/2017 г., решение № 3600 от 21.03.2018 г. по адм. дело № 6612/2017 г., решение № 3123/13.03.2018 г. по адм. дело № 7257/2017 г., решение № 3122/13.03.2018 г. на по адм. дело № 8354/2017 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение. При този изход на спора, в полза на касатора не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са поискани с касационната жалба. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение