Решение № 6395 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15010/2011 г.

Решение № 6395 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15010/2011 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Плевен против решение № 503 от 7.10.2011 г. по адм. дело № 299/2011 г. на Административен съд - Плевен в частта, с която издадената от касатора заповед № РД 05-0035/3.02.2011 г. е отменена относно възстановяването на неправомерно получени социални помощи за отопление в размер на 382.50 лв. за отоплителен сезон 2008 - 2009 г. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП (Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане) като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Аксения Иванова Маринова от с. Тотлебен, обл. Плевен, не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Плевен е отменил заповед № РД 05-0035 от 3.02.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Плевен, издадена на основание чл. 14а, ал. 3 от ЗСП, в частта по т. 2, с която на Аксения Иванова Маринова от с. Тотлебен е наредено да възстанови неправомерно получените социални помощи за отопление за отоплителен сезон 2008-2009 г. в размер на 382.50 лв., изплатени въз основа на заповед № СП-01-886 от 17.10.2008 г. за отпускането им по подадена от лицето молба-декларация с вх. № СП-01-886 от 15.09.2008 г. Решението на Административен съд - Плевен е постановено при правилно прилагане на материалноправната норма на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП, действаща през процесния отоплителен сезон, съгласно която социалната помощ се отпуска, ако лицата отговарят на допълнителното условие да не са прехвърляли жилищен или вилен имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години. Допълнителната разпоредба на § 5, т. 30 от Закона за устройство на територията дефинира понятието "жилище" като съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Понятието "вилен имот" е извлечено от разпоредбата на чл. 29 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, съгласно която имотът следва да е построен във вилна зона при спазване на определени нормативи. Вилните имоти са вид жилищни имоти, които се използват преимуществено за почивка и възстановяване, но могат да се обитават и постоянно. Продаденият в случая недвижим имот не е жилищен или вилен, а е магазин, представляващ самостоятелен обект в сграда с предназначение за търговска дейност. Поради това заявителката на социална помощ, която е била собственица на магазина в продължение на пет дни, не е била длъжна да декларира продажбата му. В образеца на молба-декларацията също е предвидена графа само за продажба на жилищен или вилен имот, както изисква чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, в сила от 27.05.2008 г., право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, които отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП (редакция - ДВ, бр. 40 от 2003 г.) поставя като отрицателно условие за отпускане на социални помощи лицата да не са прехвърляли жилищен или вилен имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години. Текстът на материалноправната разпоредба е ясен и недвусмислен, поради което не се нуждае от тълкуване. Правото на социални помощи е обвързано само с условието да не са извършвани прехвърлителни сделки с жилищен или вилен имот и/или идеални части от тях. Останалите имоти, сред които попадат и недвижимите търговски обекти, са извън хипотезиса на действалата през 2008 г. правна норма. Следва да се има предвид, че прехвърлителните сделки с този вид имоти не са обхванати и от сега действащата норма на т. 6 (изм., бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г.). Магазинните помещения не са годни за постоянно обитаване и нямат характеристиките на жилищни или вилни имоти. Прехвърлянето срещу заплащане на недвижим имот, представляващ магазин, е ирелевантен факт към правото на социална помощ, поради което заявителката не е имала задължение да го декларира. Недекларирането на извършената прехвърлителна сделка с магазин не е проява на недобросъвестност, която е лишила лицето от право на социална помощ за отопление. Оспорената заповед за възстановяване на получените помощи за отоплителен сезон 2008 - 2009 г. е издадена в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност по чл. 14а, ал. 3 и чл. 14, ал. 5 от Закона за социалното подпомагане и като я е отменил, Административен съд - гр. Плевен е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила в обжалваната му отменителна част. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,