Решение № 11657 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7005/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Работим добре РД ЕООД, представлявано от управителя Р. Д., чрез адв. Белчева, подадена срещу решение 3131/02.04.2025 г., постановено по адм. дело 2676/2024 г. по описа на Административен съд-Пловдив (АС-Пловдив), с което e отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за отказ 03-280-РД/333 от 20.03.2023 г. на заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), с която е отхвърлено изцяло проектно предложение с наименование Инвестиции в нови съоръжения за пункт за Годишен технически преглед и Автокозметичен център за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти с код от ИСУН BG06RDNP001-19.156-0005 от Програма за развитие на селските райони 2014 2020 в размер на 19 713,60 лв. с ДДС, с бенефициент Работим добре РД ЕООД. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на твърденията са изложени в касационната жалба. Иска се да бъде отменено решението и вместо него да бъде постановено друго, с което делото да бъде върнато за ново произнасяне на административния орган. Претендира заплащане на разноски. Ответникът - заместник изпълнителния директор на ДФЗ, чрез юрк. Кънчева оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от страна в производството, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е приел за установено, че първоначално по жалбата на Работим добре РД ЕООД е образувано адм. дело 2382/2023 г. по описа на АС Пловдив. С решение 3089/03.04.2024 г. по същото дело е отменена заповед за отказ 03-280-РД/333 от 20.03.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с която е отхвърлено проектното предложение на Работим добре РД ЕООД. С решение 12683/22.11.2024 г. по дело 6199/2024 г. на ВАС е отменeно решение 3089/03.04.2024 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Въз основа на изложеното е образувано настоящето дело. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че жалбоподателят е подал проектно предложение (формуляр за кандидатстване) с номер BG06RDNP001-19-156 МИГ Раковски 6.4 Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности от ПРСР-2014-2020 с наименование Инвестиции в нови съоръжения за пункт за Годишен технически преглед и Автокозметичен център. Според Условия за кандидатстване по посочената процедура (Условията), достъпни в интернет на страницата на ИСУН, минималният размер на безвъзмездната финансова помощ (БФП) за един проект е 14 625,00 лв., при минимален размер на общите допустими разходи за един проект 19 500,00 лв., като финансовата помощ, при спазване на правилата за минимална помощ не може да надвишава 75% от общите допустими разходи. Общите допустими разходи по проектното предложение са в размер на 19 713,60 лв., от които 14 785,20 лв. БФП или 75%, и общо съфинансиране в размер на 4 928,40 лв. Със заповед за отказ 03-280-РД/333 от 20.03.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е отхвърлено изцяло проектното предложение с бенефициент Работим добре РД ЕООД. Като правно основание в заповедта е посочена разпоредбата на чл. 61г, ал. 1, т. 6 от Наредба 22 от 14.12.2015 г. за прилагане на подмярка 19.2 "Прилагане на операции в рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие" на мярка 19 на мярка 19 "Водено от общностите местно развитие" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. /Наредбата/ и чл.26, ал.1 от ПМС 189 от 28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове. В мотивите на заповедта е посочено, че при извършване на проверка по отношение на представените към формуляра за кандидатстване документи и заявени данни е установено, че при направени справки в системата на НАП е установено, че дружеството към 01.08.2022 г. е регистрирано по ЗДДС. При така установеното административният орган, като се е позовал на чл. 26, ал. 1 от ПМС 189 от 28.07.2016 г., е приел, че възстановимият данък върху данък добавена стойност е недопустим за съфинансиране от ЕСИФ. В заповедта е посочено, че сумата от ДДС от 3285,60 лв. се явява недопустим разход за финансиране и допустимите разходи за проекта са в размер на 16 428 лв., като размерът на одобрените допустими разходи е под минималния размер на допустимите разходи. В изпълнение на указанията, дадени с решение 12683/22.11.2024 г. по дело 6199/2024 г. на ВАС по делото е била назначена съдебно - счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице прието и неоспорено от страните, което съдът е кредитирал като компетентно и безпристрастно изготвено и съответстващо на останалите по делото доказателства, инвестицията на жалбоподателя, за която са издадени фактура с 0202182 от 26.10.2021 г. и фактура с 202183 от 26.10.2021 г. от Гар Агент ООД, на обща стойност 14 040,00 лв., с включен ДДС, е извършена на 26.10.2021 г., на която дата е направено авансово плащане на доставчика. Двете процесни фактури отговарят на изискванията по чл. 114 от ЗДДС. Прекият доставчик Гар Агент ООД е регистрирано лице по смисъла на ЗДДС. Доставките са облагаеми по смисъла на ЗДДС. Доставките са осъществени в рамките на 5 г. период преди регистрацията на жалбоподателя по ЗДДС към 01.08.2022 година. При това положение, съдът е приел за установено, че начисленият по фактура с 0202182 от 26.10.2021 г. и фактура с 202183 от 26.10.2021 г. ДДС в общ размер на 2 340,00 лв. е възстановим ДДС по смисъла на Наредба 22/14.12.2015 г. и ПМС 189/28.07.2016 година. Съдът изрично е посочил, че при издаване на оспорената заповед е взет предвид само начисленият ДДС по фактура с 202182 от 26.10.2021 г. в размер на 2 200,00 лв. По делото не са ангажирани доказателства по Договор за доставка от 06.01.2021г., с изпълнител Дейта ЕООД и анекс към посочения договор от 07.12.2022 г. да има направено плащане на договорената ДО в размер на 5 428,00 лв. (променена на 6 513,00 лв.), както и на договорения ДДС в размер на 1 085,60 лв. (променен на 1 302,60 лв.), въз основа на които да се направи несъмнен извод дали договореният ДДС в размер на 1 085,60 лв. (променен на 1 302,60 лв.) представлява невъзстановим ДДС по смисъла на Наредба 22/14.12.2015 година. При така установеното съдът е изложил доводи, че независимо от последно посоченото, дори хипотетично да се приеме за установено, че с подписването на анекса от 07.12.2022 г. общият размер на заявените разходи по проектното предложение на жалбоподателя се увеличава от 19 713,60 лв. (13 200,00 лв., с ДДС по Предварителен договор за еднократна доставка от 12.01.2021 г., с продавач Гар Агент ООД + 6 513,60 лв. с ДДС по Договор за доставка от 06.01.2021 г., с изпълнител Дейта ЕООД) на 21 015,60 лв. (13 200,00 лв., с ДДС по Предварителен договор за еднократна доставка от 12.01.2021 г., с продавач Гар Агент ООД + 7 815,60 лв. с ДДС по анекс от 07.12.2022 г. към Договор за доставка от 06.01.2021 г., с изпълнител Дейта ЕООД, то предвид обстоятелството, че е налице възстановим ДДС в размер на 2 200,00 лв. по Предварителен договор за еднократна доставка от 12.01.2021 г., с продавач Гар Агент ООД, който възстановим ДДС е недопустим за подпомагане разход, общият размер на допустимите разходи би бил 18 815,60 лв. (21 015,60 лв. 2 200,00 лв.). Предвид изложеното съдът е приел, че общият размер на допустимите разходи от 18 815,60 лв. е по-малък от минималния размер на общите допустими разходи по точка 9. от Условията - 19 500,00 лв. В заключение съдът е приел, че е налице посочената в оспорената заповед хипотеза на чл. 61г, ал. 1, т. 6 от Наредба 22/14.12.2015 г., тъй като е налице несъответствие на допустимите разходи по проекта (18 815,60 лв.) с определения минимален размер в стратегията за ВОМР (19 500,00 лв.). При така изложените доводи е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд подробно е описал фактическата обстановка, извършил е анализ на представените доказателства в административната преписка, относимите нормативни актове и на всички събрани по делото доказателства, включително и заключението на приетата съдебно - счетоводна експертиза, след което е достигнал до законосъобразни правни изводи, които настоящата инстанция изцяло споделя. Съгласно указанията на ВАС, дадени в решение 12683/22.11.2024 г. по дело 6199/2024 г. , по делото е била допуснатата съдебно - счетоводна експертиза, която правилно съдът е кредитирал като компетентна и безпристрастна. От заключението на вещото лице е безспорно установено, че по отношение на дружеството са били налице всички условия по чл. 74 от ЗДДС за възникване на право на приспадане на данъчен кредит по доставките на оборудването, предмет на проектното предложение. В Постановление 189 на МС от 28.07.2016 г. за определяне на националните правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014-2020 г., /Постановлението/ се определят общите национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), за програмен период 2014 2020 г. чрез конкретизиране на условия за допустимост и/или недопустимост на определени категории разходи. На следващо място, според оспорената заповед, във връзка с чл. 26, ал. 1, т. 3 от ПМС 189/28.07.2016 г., не е допустим за съфинансиране от ЕСИФ (Европейски структурни и инвестиционни фондове) възстановим ДДС. Съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 1 от ДР на ПМС 189/28.07.2016 г., Възстановим данък върху добавената стойност е сумата на платения ДДС, която регистрираното по реда на ЗДДС лице има право да приспадне от задълженията си по ЗДДС, включително когато, е имало това право, не го е упражнило по реда на закона. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 3 от ДР на Наредба 22/14.12.2015 г., Възстановим ДДС е ДДС, подлежащ на възстановяване от компетентен орган по приходите съгласно разпоредбите на ЗДДС, и представлява недопустим разход по тази наредба. Въз основа на изложеното съдът правилно е приел, че сумата за ДДС от 3285,60 лв. се явява недопустим разход за финансиране, поради което общият размер на допустимите разходи направени от дружеството е по-малък от минималния размер на общите допустими разходи по точка 9. от Условията 19 500,00 лв. Предвид изложеното правилен и законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена при наличието на фактическо основание, на чл. 61г, ал. 1, т. 6 от Наредба 22/14.12.2015 г., тъй като е налице несъответствие на допустимите разходи по проекта с определения минимален размер в стратегията за ВОМР (19 500,00) лв. С оглед изложеното постановеното решение е правилно и при липсата на пороците, сочени като касационни основания, решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ му бъде присъдено такова в размер на 200 (двеста) лева. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,