Решение № 8064 от 5.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5688/2021 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 28 от Закона за хазарта (ЗХ).

Образувано е по касационна жалба на Националната агенция по приходите (НАП), като правоприемник на Държавна комисия по хазарта (закрита с § 81, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта, ДВ, бр. 69 от 2020 г.), чрез юрк. Х. Апостолов, срещу решение 1352/05.03.2021 г., постановено по адм. дело 6563/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение 62/22.06.2020 година на Държавната комисия по хазарта, с което по отношение на Национална лотария АД, гр. София е приложена принудителна административна мярка окончателно отнемане на издаден лиценз за хазартни игри в игрално казино, организирани онлайн, за който е издадено Удостоверение за издаден лиценз 000030-15354/03.12.2019 година. Релевира касационни основания по чл.209, т.3 от АПК допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Възраженията на касатора могат да се групират в няколко пункта: 1. Първоинстанционният съд недопустимо е конституирал като страна по делото Националната агенция по приходите (НАП), вместо директора на НАП. Агенцията нямала характер на орган, а на администрация и не можела да бъде субект на административно правоотношение. 2. Оспорва като неправилни изводите на съда за материална незаконосъобразност на обжалвания акт. Основанието за отнемане на лиценза се състояло в наличието на неплатени задължения към държавата по актове с допуснато предварително изпълнение. 3. Като се позовава на разпоредбата на чл.142, ал.2 от АПК, твърди, че съдът трябва да отчете фактическото състояние по спора към приключване на устните състезания по делото, а не към датата на издаване на оспорения административен акт. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на Национална лотария АД, гр. София срещу решение 62/22.06.2020 година на Държавната комисия по хазарта, с което по отношение на Национална лотария АД, гр. София е приложена принудителна административна мярка окончателно отнемане на издаден лиценз за хазартни игри в игрално казино, организирани онлайн, за който е издадено Удостоверение за издаден лиценз 000030-15354/03.12.2019 година. Претендира разноски по делото.

Ответникът, Национална лотария АД, гр. София, чрез адв. Димитров изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежно легитимирана страна.

Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол пред първостепенния съд е описаният индивидуален административен акт, решение 62/22.06.2020 година на Държавната комисия по хазарта (ДКХ).

В хода на съдебното производство ДКХ е закрита, при което на основание § 85 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за хазарта (ДВ, бр. 69 от 2020 г.) в с.з. е конституирана Националната агенция по приходите (НАП), неин правоприемник.

С определение от 31.07.2020 година по адм.д. 6563/2020 година съдът е конституирал като ответник по делото Държавната комисия по хазарта.

С определение от 04.09.2020 година съставът на АССГ, като се е позовал на § 81 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за хазарта (ДВ, бр. 69 от 2020 г.) е заличил като ответник Държавната комисия по хазарта и е конституирал като ответник Националната агенция по приходите.

С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отменил обжалвания административен акт, като е съобщил решението на НАП.

Така постановеното съдебно решение е валидно, но недопустимо.

По силата на чл. 153, ал. 1 АПК страни в съдебното производство са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица.

Отклонение от горното правило се съдържа в нормата на чл. 153, ал. 2 АПК, съгласно която, когато след издаване на административния акт органът бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, страна по делото е овластеният с компетентността да издава същите актове орган. Задължение на съда е служебно да конституира страните - 154, ал. 1 АПК.

Със Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта (обн., ДВ, бр. 69/04.08.2020 г, в сила от 08.08.2020 г.) е преуредена организацията на държавния надзор върху хазарта. В съответствие със законодателните промени § 81, ал. 1 и ал. 4 ПЗР към ЗИД на ЗХ гласи, че Държавната комисия по хазарта се закрива. Активите, пасивите, архивът, както и другите права и задължения на закритата Държавна комисия по хазарта преминават към Националната агенция за приходите. Пълномощията на председателя и членовете на Държавната комисия по хазарта се прекратяват от влизането в сила на този закон - § 83, ал. 1 ПЗР към ЗИД на ЗХ (ДВ, бр. 69/04.08.2020 г , в сила от 08.08.2020 г.).

След изменението ДВ, бр. 69 от 2020 г. нормата на чл. 16 ЗХ предвижда, че държавният надзор в областта на хазарта и свързаните с хазарт дейности се осъществява от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Неговите правомощия са изброени в чл. 17 от закона, сред които:

т. 1 издава, отказва да издаде, прекратява и отнема лицензи за организиране на хазартни игри, лицензи за производство, разпространение и сервиз, както и лицензи за внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване;

т. 2. извършва или отказва да извърши промени в издадени лицензи по т. 1.

От своя страна функциите на Националната агенция по приходите са посочени в чл. 17, ал. 2 ЗХ:

1. осъществява контрол върху дейността на организаторите на хазартни игри, включително чрез извършване на проверки;

1. идентифицира интернет страници, чрез които се организират хазартни игри от лица, които нямат действащ лиценз по този закон;

1. създава, обновява и поддържа на интернет страницата си списък на интернет страниците по т. 2;

1. осъществява обмен на информация с други държавни и общински органи;

1. осъществява обмен на информация със сходни органи от други държави, включително като си сътрудничи с тях за предотвратяване използването на финансовата система от организаторите на хазартни игри с цел изпирането на пари и финансирането на тероризма;

1. осъществява и други функции в областта на хазарта и свързаните с него дейности, предвидени в нормативен акт.

Следователно, Законът за хазарта изрично определя НАП като орган, осъществяващ контрол върху дейностите на организаторите на хазартни игри, а изпълнителният директор на агенцията като надзорен орган по издаване, продължаване, отнемане и прекратяване на лицензи за тези дейности.

В случая пред АССГ е оспорено решение на ДКХ с правна квалификация чл.31, ал.1, т.3, чл.86, ал.1, т.7 във връзка с чл.85, ал.1, т.1 от ЗХ. Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1, т.7 от ЗХ, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите прилага принудителна административна мярка - окончателно отнемане на издадения лиценз за организиране на хазартни игри или за дейност по чл. 1, т. 2, при неотстраняване в срока, определен в решението по чл. 85, ал. 2, на обстоятелство, което е било основание за временно отнемане на лиценза.

При тази нормативно придобита компетентност, надлежен ответник в съдебното производство е изпълнителният директор на НАП, който е носител на административното правомощие. Със закриването на ДКХ приложение намира разпоредбата на чл. 153, ал. 2 АПК и първоинстанционният съд е следвало да конституира като ответник по делото изпълнителният директор на НАП, на когото е възложена властническата компетентност, а не агенцията - юридическо лице-учреждение. Обратното не следва от нормата на § 85, ал. 2 и ал. 3 ПЗР ЗИД на ЗХ. Изхождайки от предмета на спора и страните в административното правоотношение, ответник в съдебното производство по обжалване на процесния акт е надзорният орган, комуто принадлежи правомощието за издаване на актовете от вида на процесния. НАП в качеството й на юридическо лице, правоприемник на активите, пасивите, архивът, правата и задълженията на закритата ДКХ, не е пасивно легитимирана да участва в производство по спор за законосъобразност на акт, който няма компетентността да издава. Иначе казано - ответник в съдебното производство следва да е административният орган, а не администрацията.

НАП е специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания и определени със закон частни държавни вземания, юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София (Арг.: чл. 2 от Закона за НАП). Обстоятелството, че законното представителство на НАП като юридическо лице се извършва от изпълнителния директор (Сравн.: чл. 4, ал. 2 ЗНАП), не дава право на агенцията да участва в производства, касаещи административни актове, издадени от изпълнителния директор в качеството му на орган на изпълнителната власт, в изпълнение на възложената му властническа компетентност. Като административен орган изпълнителният директор притежава административна правосубектност (нормативно призната способност да има административни правомощия, да бъде носител на административнопроцесуални права и адресат на административнопроцесуални задължения). Правосубектността на юридическото лице обаче е различна от тази на органа, който го представлява.

Неправилното конституиране на ответника по делото засяга процесуалната легитимация на страните, която е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство. Поради това първоинстанционното производство се явява недопустимо като проведено с ненадлежна страна и без участието на надлежната такава.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да конституира като ответник изпълнителният директор на НАП, който е органът, овластен да издаде решението по чл. 86, ал.1, т.7 от ЗХ, с чието участие да проведе съдебното производство, при спазване и на съответните правила, обезпечаващи валидно процесуално представителството на страната.

Разноските за производството следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение