Решение № 9555 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15082/2010 г.

Решение № 9555 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15082/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Делото е във фазата на втора касация. Производството е образувано по касационна жалба на Директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП против решение № 1989/11.10.2010 г. на Административен съд - гр. Варна, Първо отделение, Първи състав, постановено по адм. д. № 1840 по описа на този съд за 2010 г. С решението е отменен РА № 030802201/7.01.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден в обжалваната част с Решение № 102/3.04.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на "Сити Център" ЕООД - със седалище и адрес на управление гр. Варна са установени задължения за корпоративен данък за внасяне по ЗКПО (отм.) за 2001 г., 2002 г. и 2003 г. в размер на 126 806,03 лв. и лихва в размер на 93 242,29 лева. В полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 6 425 лева. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът твърди, че при новото разглеждане на делото не са изпълнени отменителните указания на ВАС, притежаването и предаването на процесните суми е било оспорено своевременно от приходната администрация. Налице са обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на ДОПК, като на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации се ползват с презумптативна сила. Съдът не е извършил преценка на писмените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, нарушавайки разпоредбите на чл. 178 - чл. 182 ГПК. Приходните касови ордери представляват частни свидетелстващи документи, без доказателствена сила относно удостоверените в тях факти. Ордерите не кореспондират със счетоводните записвания. В случая е налице приход по смисъла на определението от НСС 18, защото с процесните суми се е достигнало до увеличение собствения капитал на дружеството и от тях последното черпи икономически изгоди. В частта за разноските решението не е в съответствие с нормата на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Касаторът моли за отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Сити Център" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж. к. "Възраждане", бл. 15, вх. 5, ап. 127, с ЕИК 103140439 я е оспорил с доводи, изложени в писмени бележки и поддържани в съдебно заседание от адв. Г. Георгиева. В процесния случай наличието на основанието по чл. 122, ал. 1 ДОПК не е подкрепено с доказателства, съдът е обсъдил относимите доказателства, изслушано е заключение по ССчЕ. Събрани са писмени доказателства от лицата във връзка с плащанията на сумите. Липсва увеличение на собствения капитал, защото се касае за заети средства. Отразяването на договорите в годишните финансови отчети обоснова извод за притежаването от тях на доказателствена сила в хипотезата на чл. 181 ГПК. Допустимо е да се установява предаване на сумите чрез писмени обяснения. Начина по който заемодателите са придобили паричните средства не влияе на извода за наличието на заемни правоотношения с Бухтияров. Ответникът се позовава на практика на ВАС и на указания на ТД на НАП. Ответникът по касация моли за оставяне в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. С влязло в сила решение № 7467/7.06.2010 г., постановено по адм. д. № 16488 по описа за 2009 г. състав на ВАС - Първо А отделение, е отменил решение № 1755/23.10.2009 г. на Варненския административен съд, първо отделение, шестнадесети състав, постановено по адм. д. № 1165/09 г., връщайки делото за ново разглеждане от друг негов състав. Дадени са указания, че при условията на чл. 236, ал. 2 ГПК вр. с § 2 ДР на ДОПК съдът е следвало да изложи доводи защо не възприема констатациите на приходния орган във връзка с притежаване на заетите суми от заемодателите. Посочено е, че в конкретния случай основанието за провеждане на ревизията е чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - наличие на данни за укрити приходи, която хипотеза е самостоятелна. Съдът е трябвало да обсъди оспорвания от администрацията факт по предоставяне в заем на сумите от едноличния собственик на капитала. Указано е административният съдът да се произнесе относно подробните констатации на органа касателно доказателствената сила на оспорените доказателства, респективно да формира изводи - дали ги приема или не. При новото разглеждане на делото АДмС - Варна е приел за установено, че средствата, предоставени в заем от Антон Бухтияров не представляват приход, не са дали отражение върху формирания финансов резултат на дружеството. Съдът се е позовал на чл. 240, ал. 1 ЗЗД за да формулира извода за реалност на договора за заем. Посочил е, че е ирелевантно обстоятелството какъв е произхода на средствата и, че неправилно по време на ревизията са били събирани доказателства дали физическите лица - заемодатели на Антон Бухтияров са притежавали паричните средства, предоставени по-късно в заем съгласно договорите. Според първоинстанционния съд административният орган трябвало да изследва обстоятелството дали сумите са постъпили в касата на дружеството под формата на заети средства. Направен е извод, че с ПКО е доказано внасяне на средствата в касата на "Сити Център" ЕООД, респективно налице е предоставяне на заетата сума. Наличието на неотчетени приходи не се презумира. Счетено е, че в казуса не е доказана хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред на ДОПК. Обжалваното решение е неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, което налага неговата отмяна и пререшаване на делото. С оглед на факта, че производството е във фазата на втора касация спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. Основателно е оплакването на касатора за неизпълнение на отменителните указания, дадени от предишния състав на ВАС, Първо А отделение. Второто първоинстанционното решение пунктира решение № 1755/23.10.209 г. на Варненския административен съд, първо отделение, шестнадесети състав, постановено по адм. д. № 1165/09 г. и практически игнорира отменителните мотиви на касационния състав, което е недопустимо. В решение № 7467/7.06.2010 г. на ВАС, Първо А отделение, по адм. д. № 16488/09 г. изрично е посочено, че с нормата на чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК са създадени две самостоятелни хипотези, при чието наличие се презумира, че е налице подлежаща на облагане печалба или доход в случаите по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Указано е, че в конкретния случай съществува хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 224 АПК указанията на ВАС по тълкуване и прилагане на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации имат обвързваща доказателствена сила. По време на ревизията са били представени ПКО, в които е отразено като основание за издаването им - "захранване на касата". Това е обосновало необходимостта от проверката на основанието за издаване на ордерите. Формулирани са констатации, че ПКО съставляват частни свидетелстващи документи. Описването в ГФО не може да мотивира в случая извод за достоверност по отношение съдържанието на документите. Логически неиздържана и правно ирелевантна е възможността Бухтияров да предостави на "Сити Център" ЕООД парични средства, които не е получил от физическите лица - заемодатели. По делото липсват твърдения средствата да са притежавани на друго основание, извън заемните правоотношения. Принципно верен е довода на пълномощника на дружеството за допустимост на писмените обяснения, като доказателства по чл. 57, ал. 2, т. 2 ДОПК. Според обясненията обаче, заемодателите са получили паричните средства, като цена по продажбата на недвижими имоти и дарения, за които обстоятелства не са представени писмени доказателства. В този смисъл приходната администрация е оспорила още по време на ревизионното производство факта на предоставяне на сумите в заем от физическите лица на Антонио Бухтияров. Сумите са отчетени по капиталовата сметка 107, чрез която се отчитат личните вноски на собственика и получените от него средства през съответния отчетен период. Сумите в размер на 101 000 лв. за 2011 г., 145 255,80 лв. за 2002 г., 129 300 лв., представляват приходи. Изводът на първоинстанционния съд по делото, че предоставените като заем суми не представляват приход за дружеството е в пряко противоречие както със събраните по делото доказателства, така и с указанията, дадени в отменителното решение на ВАС, Първо А отделение. Тричленният състав на ВАС, Първо А отделение в предишния си състав е отбелязал в своето решение, че предоставянето в заем е надлежно оспорено от приходната администрация, и че мотивите на съда относно наличието на лични средства предоставени като заем, са неправилни. РА в оспорената част е законосъобразен. Налице е отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което на Административен съд - Варна трябва да бъде отменено и да се постанови друго решение, отхвърлящо жалбата срещу РА. С оглед на резултата по делото в полза на Д "Оуи" - гр. Варна трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 851 лв. за първоинстанционното производство. Касационната инстанция не присъжда юрисконсултско възнаграждение за производство пред нея, в което дирекцията не е била защитавана и представлявана. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на I А отделение,