Решение № 11993 от 20.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5677/2013 г.

Решение № 11993 от 20.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5677/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Денчо Стоянов Бояджиев - кмет на община Разград, против решение № 16 от 28.03.2013 г., постановено по адм. дело № 22/2013 г. по описа на Административен съд - Разград, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 256/27.12.2012 г. на Общински съвет Разград, с което е отменена разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 3 от Наредба № 14 за определянето и администрирането на местните такси и цените на услуги на територията на община Разград (Наредба № 14/Наредбата). В касационната жалба се твърди, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Иска се да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира се присъждането на съдебни разноски за настоящата инстанция. Ответникът по жалбата - Общински съвет (ОбС) Разград, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Счита, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на съдебни разноски в размер на 150 лв. за настоящата инстанция съгласно приложения списък. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С решение № 256/27.12.2012 г. ОбС Разград е отменил разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 3 от Наредба № 14, регламентираща задължението на родителите и настойници на деца на 5 и 6 години, посещаващи групите за предучилищна подготовка към детските градини да заплащат месечна такса за допълнителни услуги, които не са били включени в единните разходни стандарти. С отменената разпоредба тази такса е била задължителна, ежемесечна, определена като процент от минималната работна заплата. Сезиран с жалба срещу този административен акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е постановен от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в предвидената от закона форма. Развил е подробни съображения за несъответствието на въведената такса с предписанията на относимата нормативна уредба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Закона за народната просвета (ЗНП) предвижда родителите на деца, които ползват детски градини, да заплащат такси, определени от общинските съвети, в съответствие със Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗНП предучилищната подготовка на децата две години преди постъпването им в първи клас е задължителна и се осъществява в подготвителни групи в детските градини или подготвителни групи в училищата, като родителите и настойниците не заплащат такса за обучението (ал. 2). В чл. 30, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (ППЗНП) е посочено, че за отглеждане, възпитание и обучение на децата в детските градини по чл. 27, ал. 1, т. 1 родителите или настойниците заплащат такси, съгласно ЗМДТ. Текстът на чл. 81, ал. 1, във вр. с чл. 6, ал. 1, б. "в" ЗМДТ нормира, че за ползване на детски ясли и детски градини се събират от родителите или настойниците месечни такси. Според разпоредбата на чл. 30, ал. 5 ППЗНП, освен услугата по ал. 1, в детските градини могат да се предоставят допълнителни педагогически и други услуги. Предоставянето на тези допълнителни услуги обаче може да става само по желание на родителите, срещу заплащане на разходите по тях, които са извън таксата за ползване на детска градина, съгласно чл. 19, ал. 3 ЗНП. Последната норма предписва, освен таксата по ал. 2 родителите или настойниците да заплащат и за дейности извън държавните образователни изисквания. Анализът на горните разпоредби води до извода, че разходите за предоставяне на допълнителни услуги от детските градини не са и не могат да бъдат нито самостоятелна такса за ползване на детска градина, нито елемент от такава такса. С новелата на чл. 20, ал. 1 ЗНП е въведена задължителна предучилищна подготовка на децата, преди постъпването им в първи клас, която се осъществява в подготвителни групи в детските градини или подготвителни групи в училищата. В Община Разград тази подготовка се осъществява само в ЦДГ и в ОДЗ. По този начин посещаването на детска градина от тези деца става задължително и техните родители не могат да избират дали да изпратят детето си на детска градина или не, ако не могат да заплащат таксата за ползване на детска градина. Ползването на детска градина за родителите на децата от подготвителните групи вече не се явява ползване на услуга по желание, а е задължение. Затова държавата, като е направила ползването на детска градина от децата, посочени в чл. 20, ал. 1 ЗНП задължително, е осигурила и средства за издръжката им като делегирана от държавата дейност, финансирана през общинските бюджети. Предвид изложеното, правилен е на изводът на АС - Разград, че родителите на децата от подготвителните групи по чл. 20, ал. 1 ЗНП не следва да заплащат такса за ползване на детски градини, в които се осъществява задължително въведената от държавата предучилищна подготовка, защото за тях това не е услуга по желание, за което дължат такса, а е задължение. Както правилно е отбелязал решаващият съд, съгласно разпоредбата на чл. 47 ЗНП, родителите, настойниците и попечителите, които не осигуряват присъствието на децата си в детските градини и училищата за времето, през което те подлежат на задължителна предучилищна подготовка, се наказват с глоба, следователно неизпълнението на това задължение е и административно нарушение. Още повече, че разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ППЗНП изрично регламентира, че родителите или настойниците на децата в подготвителните групи към детските градини не заплащат такси за подготовката на децата за училище една година преди постъпването им в първи клас. В контекста на изложеното, отхвърляйки жалбата срещу акта на ОбС, с който е отменена разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 3 от Наредба № 14 за определяне на такса за предоставяне на допълнителни услуги, които не са включени в единните разходни стандарти за децата на 5 и 6 години в групите за предучилищна подготовка в детските градини, каквато такса не е предвидена в посочените по-горе норми от ЗНП, ЗМДТ, ППЗНП, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение. Изводите му са обосновани и се подкрепят от доказателствения материал по делото, с оглед на което решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, основателна е претенцията на ответника - ОбС - Разград за репариране на съдебни разноски, поради което следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 150 лева, представляващи адвокатски хонорар (Арг.: чл. 143, ал. 3, вр. с чл. 228 АПК). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение