Решение № 2668 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4782/2019 г.

Решение № 2668 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4782/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "Ди енд Ем Лимитед" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, чрез адв. Николова срещу решение № 227/13.02.2019 г., постановено по адм. дело № 2905/2018 г. на Административен съд-Варна. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесния отказ на началника на СГКК-Варна, материализиран в заповед № 18-4913/15.06.18 г. Разноски не се претендират. Ответникът началник на Служба по геодезия, картография и кадастър – Варна / СГКК-Варна/, не взема становище по жалбата. Ответникът "Трафалгар" ООД, чрез управителя В. Иванов, заявява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението и моли за неговото потвърждаване. Ответникът В. Йовчев не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага да се отмени решението и оспорената заповед и преписката да се върне на ново произнасяне. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на настоящия касатор на заповед № 18-4913/15.06.2018 г. на началник СГКК - Варна, с която на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР е отказано изменение в КККР на с. Ново Оряхово, общ. Долни Чифлик, одобрена със заповеди № 300-5-10/9.02.2004 г. и № РД-18-33/15.05.15 г. на изп. директор на АГКК /Агенция по геодезия, картография и кадастър/, състоящо се в промяна в границите на съществуващи обекти в КККР- ПИ с идентификатор 52115.13.104, собственост на "Трафалгар" ООД, ПИ с идентификатор 52115.501.106, собственост на "Ди енд Ем лимитед" ЕООД и ПИ с идентификатор 52115.501.107, собственост на В. Йочев. Възприемайки установената в административното производство фактическа обстановка, административният съд е приел за безспорно установено, вкл. и от приетата без оспорване по делото съдебно-техническа експертиза, че исканото изменение на КККР касае нанасяне на имот с идентификатор 52115.501.106 с площ от 945 кв. м и в границите, с които е бил нанесен в първоначалната КК /одобрена 2004 г. /, върху който имот с одобряване на КК от 2015 г. е нанесен почти изцяло нов имот с идентификатор 52115.13.104, собственост на "Трафалгар" ООД. Отчитайки обстоятелството, че засегнатите от изменението собственици са се противопоставили изрично на изменението, съдът е приел за законосъобразен отказа, с оглед забраната по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за изменение на КККР при установен спор за собственост. Така постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване и прилагане нормата чл. 54, ал. 2 ЗКИР във връзка с безспорно установената по делото фактическа обстановка. Процесния отказ, материализиран в заповед № 18-4913/15.06.2018 г. на началник СГКК – Варна е постановен на несъответно правно основание и в порочна процедура, тъй като заявлението за изменение на КККР е мотивирано от фактическа страна с допусната явна фактическа грешка /чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР/, а не се претендира "непълнота и грешка" в КККР по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, която се разглежда по реда на чл. 54 ЗКИР. В мотивната част на процесната заповед, административният орган е отчел наличието на допусната явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 ЗКИР, но не е процедирал преписката по изрично разписания в чл. 53б ЗКИР ред, а по реда на чл. 54 ЗКИР, относим към основанието по т. 2, ал. 1, чл. 54. В мотивите на оспорената заповед е прието за безспорно установено от фактическа страна, че претендирания за нанасяне имот с идентификатор 52115.501.106 с площ от 945 кв. м е нанесен в КККР, одобрена със заповеди № РД-20-73 от 8.09.2004 г. и № 300-5-10/9.02.2004 г., като идентичен на УПИ V-73, кв. 19 по плана на с. Ново Оряхово от 1992 г. Този имот е почти изцяло "заличен" при одобряване на КККР за останалата част от територията на с. Ново Оряхово, одобрена със заповед № РД-18-33/15.05.15 г. на изп. директор на АГКК, като върху него е нанесен имот с идентификатор 52115.13.104, вписан в КР на на "Трафалгар" ООД, а имот с идентификатор 52115.501.106 е означен в тази КК с площ от 29 кв. м. и е вписан в КР на името на праводателката на "Ди енд Ем Лимитед" ЕООД. Административният орган приема в процесната заповед, че с влизането в сила на КККР на с. Ново Оряхово, одобрена със заповед № РД-18-33/15.05.15 г. на изп. директор на АГКК, по- голямата част от собствения на заявителя на изменението поземлен имот е заличена за сметка на новонанесения имот от КВС и това съставлява явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 ЗКИР. В заповедта изрично е вписано, че в КК, в контактната зона, са нанесени поземлени имоти, възстановени с план за земеразделяне по реда на ЗСПЗЗ, видно от Протокол № 34/12.05.2014 г. на комисията назначена по чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ЗКИР за приетата контактна зона и списък на засегнатите имоти, както и, че видно от представените материали е установена контактна зона между поземлени имоти 52115.501.106 от КККР и 52115.13.104 от КВС, като решението е, че всички засегнати имоти от КК се ограничават до строителната граница на с. Ново Оряхово, а собствениците на засегнатите имоти са имали възможност да се запознаят и да обжалват заповедта за одобряване на КККР /№ РД-18-33/15.05.2015 г. /, като няма данни за постъпило възражение от заявителя в качеството му на собственик на имот с идентификатор 52115.501.106. Така възприетата от административния орган фактическа обстановка се потвърждава изцяло от приетата по делото съдебно-техническа експертиза и обратно на приетото от административния съд, сочи на незаконосъобразност на заповедта. Същата е издадена на несъответно правно основание по чл. 51, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 54 от ЗКИР – поправяне на "непълнота и грешка". Освен, че не е заявено такъв вид искане, то в случая не е налице "непълнота и грешка" в КККР, тъй като не се претендира и установява несъответствието да е "към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри" /§ 1, т. 16 от ДР на ЗКИР/. Исканото изменение на КККР е породено от установената от административния орган явна фактическа грешка, поради което е следвало да се процедира по реда на чл. 53б ЗКИР. Предвид изложеното и тъй като са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК – постановено друго, с което се отмени отказа на началника на СГКК- Варна по заявление вх. № 01-111789 от 28.03.2018 г. на "Ди енд Ем Лимитед"ЕООД и преписката се върне на ново произнасяне. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение