Решение № 1816 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9283/2009 г.

Решение № 1816 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9283/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл., във връзка с чл. 185 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адвокат Цветозар Исаев Младенов от гр. София против Решение № 6464/18.05.2009 г., постановено по адм. дело № 981/2009 г. по описа на ВАС, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, (Наредба № 1), издадена от министъра на правосъдието (обн., ДВ, бр. 18 от 27.02.2007 г., попр. бр. 20/2007 г., изм. и доп. бр. 111/2007 г., в сила от 01.01.2008 г.). Твърди се че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което бъде отменена оспорената разпоредба. Ответникът - Министъра на правосъдието, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение ВАС тричленен състав е отхвърлил жалбата на адвокат Цветозар Исаев Младенов срещу чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. За да постанови този резултат, съдът е изложил съобразно установените данни правните си доводи за законосъобразността на оспорения текст и е приел, че заплатената при подаване на заявлението държавна такса е за цялото регистърно производство, като услугите, за които се събират държавни такси от Агенцията по вписванията са посочени в чл. 12, ал. 1 от Закона за търговския регистър (ЗТР), а размерът им е определен с Тарифа, приета с ПМС № 243/14.11.2005 г. Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд намира така постановеното решение за правилно, като изцяло споделя изложените правни изводи в него. Съгласно изричната разпоредба на чл. 12, ал. 1 от ЗТР, държавна такса по тарифа, одобрена от Министерския съвет, се заплаща за: вписване и обявяване в търговския регистър; издаване на удостоверение; извършване на писмена справка; запазване на фирма; заверено копие на хартиен носител от електронен образ на заявление или приложения към него; предоставяне на базата данни или част от нея. Оспореният текст на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от своя страна предвижда, че към всяко заявление се прилага документ за внесена държавна такса, освен ако таксата е платена по електронен път. По силата на чл. 60 от Конституцията на Република България гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон. С чл. 1 от Закона за държавните такси (ЗДТ) е възложено на органите на съдебната власт, другите държавни органи и бюджетни организации да събират държавни такси в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет на Република България. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДТ, такси се заплащат при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаване на документа, за който се плаща такса, така както е указано в тарифата. Плащането на таксата е безусловно, а представянето на документ за внесена държавна такса е едно от условията за разглеждане на заявлението и произнасяне от страна на административния орган по направеното искане. Следователно, правилно тричленният състав в мотивите на обжалваното решение е изложил правни доводи за липсата на противоречие на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 с чл. 60 от КРБ, с чл. 12 от ЗТР и с чл. 1, ал. 1 и чл. 3 от ЗДТ. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни наведените в касационната жалба доводи за необоснованост на решението и за постановяването му в нарушение на материалния закон. Само по себе си наличието на неправилна практика по повод приложението на текста, не обосновава извод за неговата незаконосъобразност. Решението е правилно като постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, с материалния закон и е подробно обосновано. Съдебният състав е изложил подробни мотиви на всички изложени в жалбата основания за незаконосъобразност на оспорения текст с норми от по-висок ранг. В решението на тричленния състав подробно са обсъдени релевантните за делото факти и становищата на страните. Точно е изтълкувана и приложена нормативната уредба. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав счита изводите на първоинстанционният съд за правилни. Не са налице касационните основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, петчленен състав,