Решение № 17495 от 30.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7776/2013 г.

Решение № 17495 от 30.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7776/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Директора на Дирекция "Приходи, местни данъци и такси" при Община Поморие, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Емилия Кръстева, срещу решение № 587 от 14.03.2013 г. по адм. д. № 1689/2012 г. на Административен съд - гр. Бургас. Изложени са аргументи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Евротранс сървис" ЕООД, гр. София, чрез процесуалния си представител адвокат Емил Петричев, оспорва касационната жалба, като моли съда да остави решението в сила. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване акт, който е неблагоприятен за нея и в рамките на преклузивния срок по АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решение № 587 от 14.03.2013 г. по адм. д. № 1689/2012 г. на Административен съд - гр. Бургас е отменен акт за установяване на задължения по декларации (АУЗД) № 626/5.04.2012 г., издаден от старши инспектор в Дирекция "БФМДТ" при Община Поморие и преписката е върната на административния орган за изпълнение на указанията по прилагане на закона. С посочения АУЗД № 626/5.04.2012 г. на ответника "Евротранс сървис" ЕООД са били установени задължения за периода от 1.03.2009 г. до 31.12.2011 г. за данък недвижими имоти в размер на 12 624,18 лв. и за такса битови отпадъци (ТБО) в размер на 24393,04 лв., както и лихви за просрочие общо в размер на 6039,42 лв. Задълженията са определени за всеки един имот, като е посочен периодът, за който се дължат - по 18 бр. декларации. За да постанови този правен резултат, решаващият съд е приел, че оспореният административен акт е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви. Според Административен съд - гр. Бургас такива не са изложени нито по отношение на начина, по който е формирана таксата за битови отпадъци, нито по отношение начина, по който е определен размерът на дължимия данък за недвижимите имоти. Не е съобразено и обстоятелството, че в случая освен жилищни имоти, е декларирана и собственост върху земя, данъкът за което е различен от този, дължим за жилищните имоти. Решението е неправилно. Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В конкретния случай данъчните задължения са установени с акт за установяване на задължения (чл. 107 ДОПК). В глава ХV от ДОПК "Данъчно-осигурителен контрол" е посочено изрично съдържанието на ревизионния доклад и на ревизионния акт, но по отношение на актовете за установяване на задължения по декларации по чл. 106 и чл. 107 ДОПК няма предвидено такова и съгласно § 2 от ДР на ДОПК следва да се прилагат разпоредбите на АПК. АУЗД № 626/5.04.2012 г. е издаден в писмена форма, с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, при спазване на административнопроизводствените правила по ДОПК. В процесния акт е посочено фактическото и правно основание за постановяването му, а именно чл. 107, ал. 3 ДОПК, като задълженията се определени въз основа на 18 бр. данъчни декларации по чл. 14 ЗМДТ, подадени пред общинската администрация от "Евротранс сървис" ЕООД, чиито номера са посочени в акта. По отношение на размера на задълженията за ТБО, доколкото действително липсва разграничение по видове услуги, същото в случая няма характера на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не е основание за формална и процесуалноправна незаконосъобразност на оспорения акт. Касае се за публично общинско вземане, чийто размер е определяем, доколкото базата за определяне на ТБО е данъчната оценка или отчетната стойност на имота, съобразно подадените от собственика данъчни декларации по чл. 14 ЗМДТ с приложения към тях, в които са посочени отчетните стойности на имотите. Задължението за отделните услуги по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ е определено в промили с наредба на общинския съвет (Наредба 11 на Общински съвет Поморие) по чл. 9 ЗМДТ. Следователно, въз основа на съдържащите се в акта фактическо и правно основание първоинстанционният съд може да провери неговата материална законосъобразност. В този смисъл неправилно Административен съд - гр. Бургас е приел, че оспореният АУЗД е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви. От друга страна, както вече беше посочено, на основание чл. 4, ал. 1 - 5, във вр. с чл. 9б ЗМДТ установяването на местните данъци и такси се извършва с акт на служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 1 и ал. 4 ДОПК, в производство пред Административен съд - гр. Бургас последният се явява съд по същество и е следвало да се произнесе по дължимостта на задължението, въз основа на всички събрани доказателства, като и двете страни в първоинстанционното производство разполагат с пълния набор от процесуални възможности за ангажиране на доказателства. Първоинстанционният съд, въпреки задължението да произнасяне по същество на спора, т.е. относно установяване на спорните административни правоотношения, в случая относно размера на установените с АУЗД задължения на "Евротранс сървис" ЕООД, е приложил нормата на чл. 160, ал. 3 ДОПК като е върнал преписката на административния орган за изпълнение на указанията по прилагане на закона, въпреки липсата на предпоставките по посочената правна норма. Изложеното налага извод, че при разглеждане на делото е допуснато и нарушение на съдопроизводствените правила, вследствие на което спорът е останал неизяснен откъм фактическа страна. След отмяна на обжалваното решение, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да събере надлежни доказателства относно началния момент на облагане по чл. 15, ал. 1 ЗМДТ предвид конкретната категория строеж, намират ли се имотите в район, за който през процесния период Община Поморие е организирала и реално е извършвала предоставянето на услугите по чл. 62 ЗМДТ по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Наред с това следва да се установи подавало ли е "Евротранс сървис" ЕООД декларация по образец по чл. 17а, ал. 1, т. 4 от Наредба 11 на Общински съвет Поморие, в която да посочи вида и броя на съдовете за изхвърляне на битови отпадъци през годината, както и заявление за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. С оглед изхода на делото и своевременно направеното в касационната жалба искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът счита, че на основание чл. 228, вр. с чл. 143, ал. 1 АПК, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1-ва АПК, Върховният административен съд, седмо отделение