Решение № 4906 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6188/2015 г.

Решение № 4906 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6188/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Хомаюн Атабаки, гражданин на Иран, против Решение № 2227 от 2.04.2015 г. по адм. дело № 894/2015 г. на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички правно-релевантни факти и обстоятелства, установяващи обективната истина и имащи съществено значение за личното положение на търсещото закрила лице. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - Заместник-председателят на ДАБ, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Хомаюн Атабаки, против Решение № 8902 от 11.12.2014 г. на зам. председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. За да мотивира този резултат съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и същото е съобразено с целта на закона. Съдът е установил, че молбата на чужденеца е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, което е видно от доказателствата по делото - предходни решения на административния орган, обжалвани по съдебен ред и влезли в законна сила. Първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 13, ал. 1, т. 5 от ЗУБ молбата на чужденец за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът е подал последваща молба, в която не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. Изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от съда е прието, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. След като подробно е изследвал бежанската история на чужденеца, съдът е приел, че липсват нови обстоятелства, които да обуславят различно тълкуване на бежанската история, респективно да са предпоставка за уважаване на молбата. Първостепенният съд е направил извод, че новоизложените твърдения и факти в последващо производство за предоставяне на статут на бежанец следва да са такива, че да въвеждат нова фактическа обстановка, каквато според него не е налице. Съдът е приел, че посочените обстоятелства не позволяват да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Според първоинстанционният съд не са налице и материално-правните предпоставки за уважаване молбата на Хомаюн Атабаки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Във връзка с това, че молбата е последваща, административния съд е обсъдил единствено новите факти, които произтичат от представената актуална справка № 01-2789/17.03.2015 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ за обстановката в Иран, доколкото не се твърдят и установяват нови факти относно тежки посегателства спрямо личността на кандидата, изтезание или нечовешко или унизително отношение или наказание. Съдът е установил, че от справката за актуалната политическа и икономическа обстановка в Иран не се установява да е налице въоръжен конфликт, за да са налице предпоставките на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. В процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение и същевременно да са нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му на произход - Иран с оглед на факта, че предмет на разглеждане пред ДАБ е трета молба за закрила, представляваща и последваща такава по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. При установеното по делото, правилен е извода на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Надлежно обоснован е и извода в обжалваното решение, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Търсещият закрила не е бил принуден да напусне Иран, поради това че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. Относимите факти от бежанската история на касатора сочат на липса на материалните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ. Използваната от съда информация от справката на ДАБ за Иран е актуална, поради което са изяснени всички обстоятелства, относими към бежанската история на чужденеца и ситуацията в страната му на произход. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя, която следва да бъде отбелязано, е шеста по ред. В тази връзка, доколкото става въпрос за поредна последваща молба за закрила, то обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието въобще на нови обстоятелства съгл. чл. 13, т. 5 от ЗУБ, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. При внимателна преценка на фактите правилно и обосновано съдът е приел, че и трите обстоятелства не са налице, поради което оспорването на административния акт е неоснователно. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Въз основа на анализа на установените за правния спор факти съдът е формирал обоснован от фактическа и правна страна извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, с който са отказани предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,