Решение № 9929 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6837/2017 г.

Решение № 9929 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6837/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет М., подадена чрез адвокат М. С. С. - АК-С., против решение № 338/26.04.2017 г. по адм. д. № 170/2017 г. на Административен съд - С. област. В жалбата излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Позовава се на разпоредбите на чл. 2, ал. 3 ЗАНН и на чл. 22, ал. 4 ЗМСМА, уреждащи правомощие на ОбС да предвижда наказания за административни нарушения. Твърди, че изводите на съда по оспорването на разпоредбите на чл. 51, т. 22а от оспорената Наредба не съответстват на чл. 8, ал. 6 ЗМСМА. Възразява и по отношение на изложените съображения по чл. 4, ал. 4 от Наредбата. Счита, че уредените в чл. 8, ал. 1 ЗМДТ принципи се отнасят само до размера на местните такси. Иска решението да бъде отменено и бъде уважен подадения протест. Претендира разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - Окръжна прокуратура - С., редовно призована, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. При подробен анализ на доказателствата, съдът е изградил обосновани и правилни правни изводи. Правилно е прието, че при приемане на оспорените текстове от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. М. са спазени административно-производствените правила, но неправилно е приложен материалният закон. Законосъобразно съдът е приел, че при приемане на разпоредбата на чл. 52 от Наредбата общинският съвет е излязъл извън компетентността си по чл. 9 ЗМДТ. Правилен е изводът на съда и по отношение на разпоредбата на чл. 51, т. 22а от Наредбата, която противоречи на разпоредбата на чл. 175 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Следва да бъдат споделени мотивите на съда и по отношение на оспорената разпоредба на чл. 4, т. 4 от Наредбата. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - С. област e образувано по протест на Окръжна прокуратура - С. против чл. 4, т. 4, чл. 51, т. 22а, пр. последно и чл. 52 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. М. /Наредбата/. Съдът е отменил разпоредбата на чл. 4, т. 4, и на чл. 51, т. 22а, пр. последно от Наредбата и е обявил за нищожна разпоредбата на чл. 52 от Наредбата. Осъдил е Общински съвет - М. да заплати на С. окръжна прокуратура направените разноски по водене на делото в размер на 20 лв. Приел е, че протестът е основателен. Съдът не е констатирал нарушения на административнопроизводствените правила, които да са от категорията на съществените. По оспорването на разпоредбата на чл. 52 от Наредбата, съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 9 от ЗМДТ ограничава правомощията на общинския съвет да приема Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Според съда правомощията по определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, не включват правомощия по определяне на наказания за неизпълнение на задължения във връзка с данъци и такси. Оспорената разпоредба има характер на административнонаказателна разпоредба във връзка с неспазване изискванията на наредбата. По тези съображения съдът е обявил посочената разпоредба за нищожна. Относно оспорената разпоредба на чл. 51, т. 22а в частта от относно "ловни кучета" съдът е приел оспорването за основателно, като се е позовал на разпоредбата на чл. 175 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. В нея изрично е уредено в кои случаи не се заплаща такса за притежаване на куче. Съдът е посочил, че освобождаването от такса на собствениците на определени кучета е законово регламентирано, поради което общинският съвет като е приел тази разпоредба е нарушил материалния закон. Разпоредбата на чл. 4, т. 4 от Наредбата е отменена от съда поради противоречието й с чл. 8, ал. 1 ЗМДТ, която регламентира принципите, които следва да бъдат спазени при определяне на размера на местните такси и цени на услуги в общината. Решението е правилно в частта на произнасянето по отношение на разпоредбите на чл. 4, т. 4 от Наредбата и по чл. 51, т. 22а от Наредбата. В частта, досежно оспорената разпоредба на чл. 52 от Наредбата, решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Установено е по делото, че съгласно чл. 5, ал. 1, т. 6 от Правилника за организация и дейност на ОбС - М., общинският съвет е приел решение № 39 по протокол № 5/29.01.2004 г., с което е приета Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Наредбата е приета с 10 гласа "за" от 10 присъстващи на основание чл. 22, ал. 1 от ЗМСМА. Съгласно чл. 4, т. 4 от Наредбата, размерът на местните такси и цени на услуги се определя при спазване на определени принципи, един от които е ефективно разпределение на общинските ресурси. Съгласно чл. 51, т. 22а, пр. последно от Наредбата, освобождават се от такса по чл. 51, т. 22 собствениците на ловни кучета. Съгласно чл. 52 от Наредбата, за нарушения на Наредбата на физическите лица се налага глоба в размер от 20 лв. до 40 лв., а на юридическите лица имуществена санкция в размер от 50 до 200 лв. На заседание на ОбС на 21.03.2007 г. изменението на Наредбата е прието с 8 гласа "за" и 3 гласа "против" от единадесет присъстващи общински съветници. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда по отношение на оспорените разпоредби на чл. 4, т. 4 от Наредбата и чл. 52 от Наредбата. С първата разпоредба се въвежда един допълнителен принцип, извън уредените в чл. 8, ал. 1 ЗМДТ, а именно - принципът на ефективно разпределение на общинските ресурси. Принципите са основни начала, които следва да се спазват при провеждането на определена дейност и след като те са уредени в закона, не могат да бъдат допълвани с решение на общинския съвет. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че в чл. 8 ЗМДТ са уредени принципите за определяне на размера на таксите, а чл. 4, т. 4 от общинската наредба има по-широк кръг на регулиране. Извън компетентността на общинския съвет е да допълва принципите за определяне на размера на местните такси, след като това е първична материя, уредена със закон. По смисъла на чл. 8 ЗНА въпросът за принципите излиза извън кръга на неуредените обществени отношения с местно значение. Съдът е изложил мотиви, които се споделят напълно от касационната инстанция и в тази част решението следва да бъде оставено в сила. Правилни са съображенията на съда в частта на чл. 51, т. 22а от Наредбата и невъзможността да се допълват от общинския съвет изключения от принципа за обща дължимост на местните данъци и такси. След като в чл. 175, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност са изрично изброени случаите, при които собственикът на куче е освободен от такса, приетата от общинския съвет разпоредба на чл. 51, т. 22а противоречи на закона и правилно е отменена от съда. Действително съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 6 от Закона за местните данъци и такси общинският съвет може да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси по ред, определен с наредбата. Това правомощие на общинския съвет обхваща хипотезите на неуредени със закон обществени отношения. Съгласно чл. 8 от Закона за нормативните актове всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Когато закон изрично предвижда освобождаване определени категории лица от даден вид такса, общинският съвет няма правомощие да допълва закона чрез изменение в общинската наредба. Касационната инстанция не споделя мотивите на съда по отношение нищожността на оспорената разпоредба на чл. 52 от Наредбата. Съгласно чл. 2, ал. 3 ЗАНН, въведена през 1992 г., общинските съвети при издаване на наредби определят съставите на административните нарушения и съответстващите на тях наказания, предвидени в ЗМСМА. С издаването на подзаконовия нормативен административен акт е налице принципната възможност да бъде предвидена определен вид административна принуда. В случая Общински съвет - М. е овластен от закона за това и е предвидил налагане на административно наказание глоба, което по вид и размер не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Разпоредбата регламентира административно-правна принуда, която е нормативно установена. В този смисъл е и уреденото в чл. 22, ал. 4 ЗМСМА правомощие на Общинския съвет за нарушаване на наредбите да предвижда глоби в размер до 5000 лв., а за еднолични търговци и юридически лица - имуществени санкции в размер до 50 000 лв., а при повторно нарушение и временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност. Предвидените в оспорения текст на наредбата наказания са по вид и размер съответни на посочените в чл. 22, ал. 4 ЗМСМА, поради което не е налице противоречие с разпоредби от по-висок ранг. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,