Решение № 7025 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6611/2012 г.

Решение № 7025 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6611/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Василка Стефанова Хентш против решение № 1115 от 01.03.2012 г. по адм. дело № 4571 от 2009 г. на Административния съд - София-град, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна Министерство на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Ответната страна Министерство на икономиката, енергетиката и туризма не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, приема, че допустимата за разглеждане касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, са отхвърлени исковете на жалбоподателката срещу Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Министерството на околната среда и водите за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1 974 000 лева. Съдът е изложил съображения, че не са установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ относно незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от двете ответни министерства, свързани с пропуснати ползи от ищцата поради отказ за извършване на оценка на минали екологични щети и неизпълнение на съдебно решение от 12.07.2006 г. по адм. дело № 2285 от 2005 г. на Върховния административен съд. Съдът е изложил също съображения, че дори и да се установят твърдените имуществени вреди, то претенциите са погасени по давност, тъй като ищцата е узнала на 11.07.2004 г. приетата оценка на предприятие "Новохим" ЕАД, тъй като е била чл. на съвета на директорите на дружеството, назначен със заповед № РД-18564 от 31.05.1999 г. Решението е правилно. Съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства с оглед изложените такива в исковата молба на жалбоподателката и преценявайки събраните писмени и гласни доказателства и изслушаните експертизи, е изложил подробни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. С предявените обективно искове срещу МОСВ и МИЕТ жалбоподателката е поддържала, че с бездействието си в периода 1991 - 2001 г. не са направили предписания за извършване на оценка на въздействието на околната среда на обект в експлоатация и предписания за спиране на дейността на предприятие "Новохим" ЕАД, на територията на което са съществували два силно замърсени обекта, като МОСВ не е извършило оценка на минали екологични щети от момента на влизането в сила на § 9 от ПЗР на ЗООС (14.12.1992 г.) до датата на извършването на приватизацията на "Новохим" ЕАД - 13.10.1999 г., с което са й причинени имуществени вреди, изразяващи се в приватизационната оценка на обекта, съответно намаляване на броя на акциите за определеното й обезщетение по ЗОСОИ, поради липса на доклад за екологичното състояние на обекта. Според чл. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод на изпълнение на административна дейност. Освен това, за да се ангажира отговорност по чл. 1 от ЗОДОВ, следва да се спази и правилото по чл. 4 от същия закон - вредите да са пряка и непосредствена последица от увреждането, извършено с незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице. От тълкуването на законовите разпоредби следва, че при липса на някой от елементите на фактическия състав по чл. 1 във връзка с чл. 4 от ЗОДОВ не може да се реализира отговорността на държавата. Следователно за възникване и реализиране на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки, а именно: вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт (фактът на деянието); действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието (т. е. факта на деянието) и настъпилата вреда. В тази връзка, видно от приетите по делото доказателства, ищцата още през 1994 г. е била наясно с наличието на екологичните проблеми на предприятието и въпреки това е предприела действия да придобие акции на дружеството. В този смисъл и твърденията, че ако е била спряна дейността на "Новохим" ЕАД, същата е щяла да формира намерението си по друг начин, са нелогични и не следва да се разглеждат в хипотезата на чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като не са налице действие или бездействие на административен орган и причинна връзка между него и настъпилата вреда. Налице е съзнателно действие на ищцата (по нейно желание) за придобиване на акции в дружество "Новохим" ЕАД при увеличаване на капитала на дружеството. Според жалбоподателката "водещото твърдение на ищцата" не е твърдението за това кога се е запознала със съдържанието на приватизационната оценка на "Новохим" ЕАД, а "твърдението, че пропуснатите ползи са настъпили едва след отмяната на отказа на министъра на околната среда и водите да извърши оценката на миналите щети и след отказа на министъра да изпълни решението на ВАС по адм. дело № 2285 от 2005 г., след момента, в който доверителката ми е продала дела си от "ХЕНТШ" АД, с неотстранени минали екологични щети по вина на двамата ответници и на държавата като цяло. Твърдението на ищцата е, че пропуснатите ползи са настъпили едва в момента на продажбата - февруари 2007 г., защото от този момент нататък всяка възможност за увеличаване на имуществото на ищцата, било като собственик на 95 дка земя, било като собственик на дял от "Новохим"/"ХЕНТШ", отпада." Предвид така направеното изложение за пропуснати ползи в касационната жалба е неясно какви вреди претендира по реда на ЗОДОВ. Основните аргументи в исковата молба срещу МОСВ са, че министърът на околната среда и водите е отказал да извърши оценка на екологични щети, причинени от минали действия и бездействия на предприятие "Новохим" ЕАД, с което са причинени вреди на дружеството, тъй като "без оценка на миналите екологични щети, които са резултат от минали действия и бездействия при осъществяване на производствената дейност на "Новохим" ЕАД, и ангажиране на отговорността на държавата за отстраняване на екологичните замърсявания в съответствие със съществуващата нормативна уредба беше невъзможно да продължи производствената дейност, тъй като липсваха средства за финансиране на дейността по отстраняване на екологичните замърсявания". Досежно обстоятелството на кого са причинени вреди от незаконните действия на ответниците (МОСВ и МИЕТ) изложените твърдения в исковата молба са за причинени вреди на дружество "Новохим" ЕАД, чийто правоприемник според ищцата е дружество "Хентш" АД, вследствие неизвършването на оценка на миналите екологични щети, ОВОС в съответствие със съществуващата нормативна уредба, както и неизпълнение на решение № 7817 от 12.07.2006 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 2285 от 2005 г. Жалбоподателката не е била страна и по образуваното във Върховния административен съд дело, за да твърди, че са й причинени вреди от неизпълнение на съдебното решение. Видно и от доказателствата по делото, последното не е вярно - МОСВ е предприело действия за изпълнение на решението, които на практика са били осуетени от бездействието на ищцата, която кореспонденция се е водела в качеството й на изпълнителен директор на "Хентш" АД. Направеното в жалбата възражение, че съдът е отклонил събирането на доказателства: как МОСВ е прилагало оценката за минали екологични щети в периода от 2000 г. до момента и искането за експертиза, която да отговори на въпроса дали реституцията на 95 дка е отговаряла на изискванията на чл. 1 от допълнителен протокол № 1 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, е неоснователно поради следните съображения: Същите нямат отношение към делото, доколкото в § 9 от ПЗР на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) - обн. в ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г., с последващи изменения и допълнения, който сега е отменен с § 3 от ПЗР на ЗООС, обн. в ДВ, бр. 91 от 25.09.2002 г., попр., бр. 98 от 18.10.2002 г., е указано в кои случаи е допустимо министърът на околната среда и водите да се произнася с решения за одобряване, съответно за отхвърляне на доклади за минали екологични щети, настъпили от минали действия и бездействия при реституция и приватизация. Освен това и Законът за приватизация и следприватизационен контрол, обн. в ДВ, бр. 28 от 19.03.2002 г., както и отмененият Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, указва в кои случаи е налице приватизация и в кои - не, които въпроси са по съществото на спора. От своя страна искането за назначаване на вещо лице строителен инженер, което да вземе предвид разположението на държавните сгради и инфраструктура в имотите с цел установяване на обстоятелството дали реституцията на 95 дка е отговаряла на принципа за спокойно упражняване на правото на собственост или е съдържала лишаване от право на собственост, няма отношение към делото, тъй като предметът на делото не е възможността за упражняване на правото на собственост. В тази връзка правилно съдът не е уважил исканията на ищцата в молба от 25.10.2011 г. Видно от доказателствата по административната преписка, в изпълнение на решение № 7817 от 12.07.2006 г. по адм. дело № 2285 от 2005 г. на Върховния административен съд, с писмо изх. № 26-00-3562 от 05.12.2006 г. на МОСВ на "Хентш" АД са дадени указания във връзка с изпълнението на решението на Върховния административен съд да се представят доказателства, доказващи характера на придобиване на акциите (реституция или приватизация), каквито не са представени от жалбоподателката. Следователно същата не е изпълнила задължението си по чл. 5 от посочената Наредба за екологичните щети, поради което исковете за твърдените имуществени вреди с посочено правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 203 АПК законосъобразно са отхвърлени. Законосъобразни са изводите на съда относно приложението на § 1 от ДР на ЗОДОВ с изтичане на петгодишна давност, независимо че в случая не са установени причинени имуществени вреди, за които да се дължи обезщетение по ЗОДОВ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,