Решение № 2913 от 28.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7157/2013 г.

Решение № 2913 от 28.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7157/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е касационна жалба от Дирекция "ОДОП" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, (с предишно наименование Д "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП) срещу Решение № 824/10.04.2013, постановено по адм. дело № 1768/2012 г. по описа на Административен съд Бургас. с което е отменен ревизионен акт № 021200327/21.04.2012 г., издаден длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, в оспорваната му част, потвърдена с Решение № 272/27.07.2012 г., произнесено от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) /настояща ОДОП/ - гр. Бургас при ЦУ на НАП. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена и да се присъдят направените разноски. Алтернативно, в случай, че решението бъде потвърдено, моли да бъде приложен чл. 161, ал. 3 от ДОПК, тъй като съдебното решение се основава на писмени доказателства, които жалбоподателят е могъл, но не е представил в хода на административното производство. Ответникът по касационната жалба - "Хикови" ООД оспорва чрез процесуалните си представители адв. Пасков и адв. Пенов касационната жалба с доводи, съдържащи се в писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отменил ревизионен акт № 021200327/21.04.2012 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, в оспорваната му част, потвърдена с Решение № 272/27.07.2012 г., произнесено от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) /настояща ОДОП/ - гр. Бургас при ЦУ на НАП. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отмени ревизионния акт, административен съд Бургас е направил извод за реалност на доставките по процесните 5 броя фактури и едно кредитно известие по съображение, че посочените документи притежават нормативно предписаното съдържание, към всеки от тях е приложен приемо-предавателен протокол и е извършено плащане /по банков път/ на сумите, а фактурите са надлежно осчетоводени от жалбоподателя като получател и от неговия доставчик "Шанс Айрянови" ЕООД. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице релевираните касационни основния за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган незаконосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Доказателствата, събрани през двете фази на спора, като протоколи от извършените насрещни проверки и приложенията към него, установяват, че са налице реално извършени доставки на захар от "Хикови" ООД. Продажбата по всички спорни фактури е осчетоводена според констатациите на вещото лице и в двете дружества в съответствие със СС-18 "Приходи", а начисленият данък е отразен като задължение към бюджета. Фактурите са описани в дневника за продажби и са включени в СД по ЗДДС за съответния данъчен период. Управителят на дружеството - доставчик е посочил, че стоката от доставчика преминава директно в клиента, като и двете дружества притежават складова база; а транспортът е за сметка на доставчика, който от своя страна също не е извършил разходи по транспортирането, доколкото то е било за сметка на неговия пряк доставчик. Видно е от заключението по ССЕ, се установява, че процесните 5 бр. фактури и 1 бр. кредитно известие от "Шанс Айрянови" ЕООД са осчетоводени в съответствие с изискванията на закона за счетоводството и счетоводен стандарт 2 "Отчитане на стоково материални запаси" и в съответствие с разпоредбата на чл. 123, ал. 1 ЗДДС, като по аналитичен признак в кредита на сметка 4001 "доставчици БГ" доставките са отразени като доставени от "Шанс Айрянови" ЕООД, което съответства на записванията в дебита на сметки 304/1 "Стоки /захар/" и на с-ка 4531/ДДС от доставки. Вещото лице е констатирало обстоятелството, че процесната стока е предмет на ВОД, като получените печалби са правилно осчетоводени според СС-18 "Приходи", за ВОД са изследвани издадените инвойс фактури, паркинг листи, ЧМР товарителници и уведомителни писма за приключила доставка и получаване на стоката от чуждестранните търговци. Вещото лице е проверило при прекия доставчик "Шанс Айрянови" ЕООД, че е налице материален капацитет - достатъчни количества захар /по счетоводни данни/ за осъществяване на спорните доставки по процесната фактура за извършено авансово плащане, като доставките са надлежно отразявани в счетоводството на доставчика, т. е. в съответствие с разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 4 и ал. 3 ЗСч. Същите изводи експертът - счетоводител прави и по отношение на финансовите операции, отразени в счетоводството на "Екс Леге" ЕООД, като според счетоводните записвания същият доставчик е притежавал материално - стоков капацитет към момента на спорните три доставки, за да изпълни същите, т. е. разполагал е с достатъчни количества захар. Констатирано е също така, че и двете дружества - доставчици са отразили получената печалба от доставките съгласно СС-18 "Приходи", като същите са участвали при формиране на ОПР за 2011 г. и на двете дружества, а начисленият ДДС по издадените от тях фактури е отразен като задължение към бюджета по кредита на с-ка 453 "разчети с ДДС". Правилно е прието от първоинстанционния съд, че депозираните по делото пътни листи, тахошайби за извършения превоз, и т. н. на практика са ирелевантни доколкото се твърди, че превозът не е за сметка на жалбоподателя и последният нито е начислявал нито е осчетоводявал разходи за него. А отделно от това в свои обяснения подизпълнителите на превозвача са потвърдили извършването на транспорта, като не уточняват получателите на стоката, доколкото излагат идентични обяснения, за отчетност пред "Дани 73" ЕООД, а не пред получателя. Последното обстоятелство, подкрепя обясненията на жалбоподателя и на прекия му доставчик, че стоката е купувана франко място на разтоварване и е сменяла неколкократно собственика си от момента на натоварването й на транспортното средство до достигането и до местоназначението. Настоящият състав счита, че АДмС Бургас правилно се е позовал на разпоредбите на Директива 2006/112, посочвайки, че предвидените в Директивата процесуални и материалноправни предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит са спазени. В тази връзка следва да се има предвид, че идентичен случай представлява казусът, предмет на съединените дела С-80/11 и С-142/11 на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Първоинстанционният съд основателно се е позовал на практиката на СЕС, приемайки, че в настоящия случай данъчният орган не е ангажирал никакви доказателства, въз основа на които може да се направи извод за наличието на данъчна измама, извършена от доставчика, още по-малко, че са налице такива обстоятелства, според които да може да се изключи възможността жалбоподателят да не е знаел за тази данъчна измама, което от своя страна да обоснове законосъобразност на отказа за признаване право на данъчен кредит. Действително борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112 и намира своето тълкуване в решения на СЕС, включително и в цитираното в касационната жалба Решение от 21 февруари 2006 г. по дело С-255/02 (Halifax и др.), но ограничаването на правото на приспадане на данъка на това основание е допустимо само ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба - този смисъл и другите цитирани в касационната жалба Решение от 3 март 2005 г. по дело С-32/03, I/S Fini, решение от 6 юли 2006 г. по съединени дела С-439/04 и С-440/04, Axel Kittel и Recolta Recycling SPRL и Решение от 29 март 2012 г. по дело C-414/10, Vleclair. С РА правото на данъчен кредит е отказано само на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС поради липса на достатъчно доказателства за реалност на доставките, отразени в спорните фактури, но не и защото ревизираното лице участва в система с измами. При наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по данъчните фактури, по които ревизираният субект е декларирал право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. Не са налице и предпоставките за прилагане на чл. 161, ал. 3 ДОПК, тъй като приетата незаконосъобразност на РА не се обосновава и мотивира единствено въз основа на представените пред съда писмени доказателства, които е можело да бъдат събрани и в хода на ревизионното производство при проявена процесуална активност от страна на приходните органи. Достигайки до същите правни изводи административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно и обосновано решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по делото разноски не се дължат. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение