Решение № 3318 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8199/2013 г.

Решение № 3318 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8199/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Минерални бани срещу решение № 83 от 26.04.2013 г., постановено по адм. д. № 412/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Хасково, с което е уважен протеста на Окръжна прокуратура - гр. Хасково и е обявена нищожността на Решение № 215 на общински съвет - Минерални бани, прието с протокол № 24 от заседание на общинския съвет, проведено на 20.02.2009 г. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне протеста на Окръжна прокуратура - Хасково. Ответникът по касационната жалба, Окръжният прокурор на гр. Хасково, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред Административен съд - Хасково се е развило по протест на прокурор в Окръжна прокуратура - гр. Хасково против цитираното решение на общински съвет - Минерални бани с искане за прогласяване на неговата нищожност. С протестираното решение № 215 на общински съвет - Минерални бани, прието с протокол № 24 от заседание на общинския съвет, проведено на 20.02.2009 г., общинският съвет на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА във вр. с чл. 8, ал. 4 и чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост и чл. 13, ал. 1 от Наредбата за общинската собственост е дал съгласие за откриване на процедура за отдаване под наем за срок от 5 години чрез публичен търг с явно наддаване на 18 язовира на територията на община Минерални бани, разположени в землищата на с. Татарево, с. Спахиево, с. Сираково, с. Брястово и с. Сусам, подробно индивидуализирани като номер на имота по плана за земеразделяне, площ и съседи в обжалвания административен акт. Протестиращият прокурор твърди нищожност на решението на общинския съвет като постановено в непримиримо противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 19, т. 4, буква "в" и чл. 20 от Закона за водите и чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, явяващи се специални спрямо общия Закон за общинската собственост, съгласно които язовирите не могат да се отдават под наем по реда на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС, а могат да бъдат предмет единствено на концесия. За да уважи протеста на Окръжна прокуратура - гр. Хасково и обяви нищожността на протестираното решение на ОбС, АС-Хасково е приел, че, язовирите- предмет на административния акт, безспорно съставляват публична общинска собственост и като такива, с оглед действалата към датата на приемането на акта редакция на чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, не могат да бъдат отдавани под наем, а следва да бъде предмет единствено на концесия. Текстът на чл. 14, ал. 7 от ЗОС към 20.02.2009 г. гласи: "Части от имоти - публична общинска собственост, с изключение на обектите, подлежащи на концесиониране, могат да се отдават под наем по реда на ал. 2 за срок от 5 години по решение на общинския съвет ...." Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите във вр. с чл. 19, т. 4, б. "в" от Закона за водите, язовирите като имоти- публична общинска собственост подлежат на концесиониране, поради което Законът за концесиите и Законът за водите се явяват специални по отношение на ЗОС и изключват възможността за отдаването им под наем по чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост. Отделно от това и въпреки заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно която и 18-те язовира са представлявали елементи от напоителна система и са били изградени и ползвани от бившите ТКЗС за напояване, съдът е приел, че разглежданият случай не попада в приложното поле на § 3 и § 4 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване /ЗСН/. Макар, че разпоредбата на § 4 от ПЗР на ЗСН действително предвижда, че, ако при влизане в сила на този закон / ДВ бр. 34 от 06.04.2001 г./ няма сключени договори по § 3, ал. 2 от ПЗР на същия закон / договори за концесия, наем, аренда или съвместно ползване/ до предявяване на искане по § 3, ал. 3 / искане за предаването им на сдруженията за напояване, отправено от министъра на земеделието /, язовирите и микроязовирите- публична общинска собственост могат да се отдават само под наем по реда на чл. 12, ал. 4 от ЗОС след съгласуване с надзорния орган. По ЗНС надзорният орган е министърът на земеделието. Според съда, именно поради липсата на предварително съгласуване с надзорния орган, процесното решение на ОбС не може да се окачестви като попадащо в коментираното изключение, уредено в ЗНС. Отделно от това според АС-Хасково разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН може да се прилага само при наличие на регистрирани сдружения за напояване в община Минерални бани, каквито не се установява да са регистрирани. Съдът е обосновал неприложимостта на § 4 от ПЗР на ЗСН и с обстоятелството, че същата препраща към разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от ЗОС, по реда на която следва да стане отдаването под наем на язовирите, но след изменението на чл. 12, ал. 4 от ЗОС / ДВ бр. 101 от 2004 г./ същият законов текст не предвижда отдаване под наем, а ред за предоставяне за безвъзмездно ползване. Съдебното решение е неправилно. При постановяването му съдът, в противоречие със служебното начало в административния процес, прогласено в чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 от АПК, не е указал на страните, че за факти, необходими за изясняване на спора, не ангажират доказателства и не е разпределил доказателствената тежест по чл. 170 от АПК за необходимите за изясняване с оглед достигане до обективната истина факти. Установено по делото е обстоятелството, че отдадените под наем 18 язовира, предмет на атакуваното решение на ОбС-Минерални бани, са били собственост на прекратените по реда на § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ организации. Видно от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза всичките 18 язовира по обжалваното решение са част от напоителната система на общината и имат основно предназначение за напояване. За да бъде преценено дали процесните язовири попадат под действието на § 4 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване или не, следва да бъдат събрани доказателства за това регистрирани ли са сдружения за напояване на територията на община Минерални бани или дори на територията на област Хасково и направено ли е искане от министъра на земеделието и продоволствието по реда на § 3, ал. 3 от ПЗР на ЗСН. Преди събирането на тези доказателства изводът на съда за неприложимост на разпоредбата на § 4 от ПЗР на ЗСН се явява необоснован. С оглед гореизложеното решението на Административен съд - Хасково се явява неправилно като постановено в противоречие на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено като неправилно. Предвид разпоредбата на чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК решението на АС- Хасково следва да бъде отменено като постановено в съществено нарушение на съдопроизводствените правила и делото следва да бъде върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане съобразно указанията на настоящия състав. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение