Решение № 9556 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 21/2011 г.

Решение № 9556 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 21/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Барс 21" ООД, гр. Пловдив, против решение № 1477/8.11.2010 г. по адм. д. № 1200/2010 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 161000093/19.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 338/17.05.2010 г. на ДД "ОУИ" - Пловдив за определено задължение по ЗКПО за 2008 г. в размер на 10 626, 60 лв. и лихви за забава. Изложени са твърдения за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът - ДД "ОУИ" - Пловдив не взема становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил РА в частта за определено задължение по ЗКПО за 2008 г. от непризнати разходи по реда на 28, ал. 2 ЗКПО от бракувани материални запаси в размер на 88 855,01 лв., съответно - осчетоводения като разход данък по чл. 79, ал. 3 ЗДДС, начислен във връзка с бракувани стоки в размер на 7 711,02 лв. не е признат за данъчни цели. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че дружеството не е изготвяло надлежни счетоводни документи за отчетения брак, като се е позовал в тази част на приетата по делото съдебно стоковедска експертиза. Решението е правилно. В хода на ревизия, извършвана на дружеството, е констатирано, че същото е осчетоводило през 2008 г. като брак керамични плочки, мивки, керамични фризове и декори, ламиниран паркет и друга санитария посочена в съответните констативни протоколи и актове за брак, на обща стойност 88 555,01 лв. Органът по приходите е отказал да бъде признат бракът, тъй като е приел, че той не е бил констатиран и документиран по надлежния ред. Възраженията на ДЗЛ са, че при определяне размера на максимално допустимия брак са съобразени разпоредбите на Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материални ценности при съхранението и транспортирането, в размер на 3 %. Позовал се е на установен брак при предходни години. Съдът е приел за недоказани възраженията на оспорващия. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси. Изключението за неприложимост е визирано в ал. 3, съгласно която ал. 2 не се прилага, когато разходите се дължат на: 1. непреодолима сила; 2. технологичен брак или промяна на физико-химичните свойства, установени с нормативен акт или с фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери; 3. изтичане срока на годност съгласно нормативен акт или фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери; 4. (нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г.) липси на стоки, произтичащи от търговска дейност в обекти, в които клиентите имат пряк физически достъп до предлаганите стоки, в размер до 0,25 на сто от размера на нетните приходи от продажби на съответния търговски обект. Приложена е и ал. 4, съгласно която не се признава за данъчни цели разходът за данък по чл. 79, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност на активи, непризнати по реда на ал. 1 - 3. Установено е, че осчетоводеният от жалбоподателя брак на обща стойност 88 555,01 лева, не е бил констатиран и документиран по надлежния ред. Представяни са обобщени протоколи за брак, а не по обекти, без да е посочено наличие, респективно липса на вина от материално отговорното лице. В тази връзка, основателно е счетено, че е нарушен принципа на документалната обоснованост по чл. 4, ал. 3 от ЗС, тъй като констатирането на брака не е извършено при приключването на транспорта, съответно при заприходяването на стоките по отделните доставки. При липса на надлежно документиране на брака, основателно не е прието от съда, че той е в рамките на определения със заповед № 82-1/2.01.2008 г. на управителя на дружеството в размер на 3 %. Относно представените по делото актове за бракуване на стоково-материални ценности, издадени въз основа на съставени констативни протоколи, основателно е прието от съда, че не става ясно как е установен реалния размер на брака по отделните доставки, като е констатирано липсата на нормативно регламентиран брак. Направен е обоснован извод, че за отчетния период на дружеството не са налице законоустановените условия за прилагане изключенията по чл. 28, ал. 3 от ЗКПО, като на основание чл. 28, ал. 2 и ал. 4 от ЗКПО органите по приходите законосъобразно са отказали да признаят за данъчни цели счетоводните разходи от брак на материални запаси и съответно осчетоводения разход за данък по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС и правилно са извършили съответните преобразования на финансовия резултат за 2008 г. Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд и намира обжалваното решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, първо отделение,