Решение № 1594 от 31.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8463/2019 г.

Решение № 1594 от 31.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8463/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Ню уотър енерджи" ЕООД, седалище и адрес на управление с. Лесново, община Елин Пелин, представлявано от Р. Спасова, против решение № 7630 от 21.05.2019 г. по адм. д. № 5408/2018 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 25 от 02.03.2018 г. на министъра на околната среда и водите, с което на дружеството е отказано изменение на разрешително за водовземане № 01440010 от 02.11.2009 г. в частта "Начален срок за упражняване на правото на водовземане". Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважи подадената жалба. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуални представители юрисконсулти Тодорова и Христова, оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи в писмени бележки за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде оставено в сила, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура в съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, Първа колегия, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е приел, че оспореният акт е законосъобразен, като е съобразил, че съгласно чл. 72 от ЗВ изменение на разрешителното може да се извършва служебно от органа или по молба на лицето, в полза на което е предоставено, а продължаването на срока на действие на разрешителното се извършва при спазване на изискванията на чл. 78, ал. 2 от ЗВ, според който органът удовлетворява искането, когато са налице посочените в разпоредбата изисквания. При извършения анализ на правните норми, е приел, че законът не въвежда изисквания, които трябва да са спазени, за да се допусне изменение на издадено вече разрешително, което означава, че въпросът се решава по целесъобразност от компетентния орган, който е обвързан единствено от изискванията, посочени в чл. 72, ал. 2 от ЗВ и трябва да извърши проверка за изпълнението на условията на издаденото разрешително, ако тези условия не са изпълнени административният орган е в правото си да постанови отказ. Приел е, че титулярът на разрешителното не е изпълнил условията на издаденото разрешително, тъй като няма издадено разрешение за строеж на водноелектрическата централа, а решение № СЗ-78-ПР от 17.07.2009 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда е изгубило правно действие. В обжалваното решение е прието също така, че възражението на жалбоподателя за забавено произнасяне на административния орган не обосновава незакосъобразност на постановения отказ. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е правилно. От фактическа страна първостепенният съд е приел за установени относимите за спора факти, които като неоспорени и необорени и на осн. чл. 220 АПК следва да се възприемат от настоящата инстанция. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Настоящият петчленен състав на ВАС, първа колегия, счита, че съдебният акт в е постановен при правилно приложение на материалния закон. Основателно е прието от съда, че жалбоподателят и настоящ касатор няма готовност за осъществяване на инвестиционното си намерение за изграждане на електрическа централа в срок до 31.03.2018 г., след като няма издадено разрешение за строеж на водноелектрическа централа и след като решението от 17.07.2009 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка върху въздействието върху околната среда е изгубило правно действие. След като условията на разрешителното не са изпълнени, правилно съдът е приел, че органът, при условията на оперативна самостоятелност и преценка по целесъобразност, законосъобразно е отказал изменение на разрешителното в частта "Начален срок за упражняване на правото на водовземане" поради липса на нормативно основание. В случая административният орган е обвързан с изискването по чл. 72, ал. 2 ЗВод за извършване на проверка за изпълнението на условията на издаденото разрешително, и ако констатира, че условията на разрешителното не са изпълнени, то за него произтича задължение да се произнесе с отрицателно решение по заявлението за изменение на издаденото разрешително. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са допуснати нарушения, които да обосновават касационна отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса с оглед направеното искане от процесуалния представител на ответника жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на МОСВ разноски по делото в размер на 100, 00 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,