Решение № 1008 от 14.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3465/2007 г.

Решение № 1008 от 14.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3465/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на Х. М. Ч. от гр. С. срещу решението от 29.03.2007 г. по гр. д. № 1104/2006 г. на Великотърновския окръжен съд. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответниците А. Й. Г., В. Г. А., Г. Й. Г. и Ю. Й. Г. не са изразили становище. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение Великотърновският окръжен съд е оставил в сила решението от 24.07.2006 г. по гр. д. № 106/2006 г. на Свищовския районен съд, с което е отхвърлил предявения от Х. М. Ч. иск за установяване по отношение на Ю. Й. Г., А. Й. Г., Г. Й. Г. и В. Г. А., че недвижимия имот - ПИ 1117 от 299 кв. м. в кв. 76 по плана на гр. С. е негова собственост. Въззивният съд е приел, че до 2002 г. страните по делото са били съсобственици на дворно място от 840 кв. м., съставляващо пл. № 1* в кв. 76 по плана на гр. С. Всеки от съсобствениците ползвал част от имота, като между частите, ползвани от отделните съсобственици, били издигнати трайни масивни огради, с изключение на границата между новообразуваните ПИ № 1117 и ПИ № 1* където обособили тупик, така че всеки от обособените имоти да има достъп до улица. С последващо изменение на кадастралния план със заповед № 300-4-55/10.07.2002 г. на изп. директор на АК от имот пл. № 1* били образувани три поземлени имота - № 1* и № 1* съобразно разпределеното между трите групи съсобственици ползване на имота. И тъй като с изменението на кадастралния план не се придобиват, изменят или погасяват вещни права, то съсобствениците на имот № 1* стават съсобственици на всеки от трите поземлени имоти по новия кадастрален план - № 1* и № 1* при същите квоти, при които са притежавали имот № 1* преди промяната на кадастралния план. Съдът е приел за неоснователно твърдяното от ищеца в исковата молба придобивно основание- давностно владение от 1995 г. върху обособения по кадастралния план от 2002 г. ПИ № 1* На първо място защото ищецът не е доказал, че са спазени изискванията за минимални размери по чл. 19 ЗУТ, което е условие съгласно чл. 200 ЗУТ за да могат да се придобиват по давност реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания. Освен това не е доказал, че е владял имота само за себе си в продължение на 10 години. Свидетелите сочат, че живее в имота от 15 - 20 години и го е застроил със собствени средства. Но наследодателят на ищеца- М. Ч., който е бил собственик на 93/840 ид. части от имот пл. № 1* съгласно нот. акт № 157/1989 г. е оставил още трима наследници- съпруга и синове. А при съсобственост, възникнала от наследяване, сънаследникът, който сам ползва имота, е владелец само на своята ид. част и държател на ид. части на останалите сънаследници, поради което е необходимо да е противопоставил на останалите своето намерение да владее само за себе си наследствената вещ, да е отблъснал владението на останалите наследници, което не е доказано в случая. Установено е, че сънаследницата- майка на ищеца, която живее в имота, е живяла в него и в периода от 1995 г. до 1997 г., когато с нот. акт № 156/1997 г. му е прехвърлила правото на собственост върху нейната 1/4 ид. ч. от 93/840 ид. ч. от имот пл. № 1* от което следва, че нейната фактическа власт не е била отблъсната и тя като съсобственик също е владяла имота. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът недопустимо се е позовал на бъдещи несигурни и евентуални факти- обединяване отново на трите поземлени имота със заповед, която задължително следвало да се издаде след като е съставен акт № 3/15.02.2006 г. за непълноти и грешки в поземлени имоти № 1* и 1124 по кадастралната карта на гр. С., която процедура била незавършена. Такъв извод въззивният съд не е направил. Напротив, приел е, че не е налице такова обединяване, щом като няма заповед съгласно чл. 54, ал. 1 ЗКИР. Но това, че заснетите имоти са три по действащия кадастрален план от 2002 г. не води до промяна на субектите на правото на собственост, защото кадастралния план няма отчуждително действие. Законосъобразен е изводът на съда, че съсобствениците на предишния имот пл. № 1* целият от 840 кв. м. са съсобственици на трите имота след изменението на кадастралния план през 2002 г. при същите квоти. Неоснователно е и оплакването за допуснато от съда нарушение на чл. 200 във вр. с чл. 19 ЗУТ, като е приел, че касаторът не е могъл да придобие имота по давност, тъй като не отговарял на минималните размери по чл. 19 ЗУТ. Действително според скицата, представена в първата инстанция площта е 299 кв. м., но няма данни за лице, а съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ изискванията за градовете са: най-малко 14 м. лице и 300 кв. м. повърхност. Неоснователно се поддържа от касатора, че от събраните доказателства се установява твърдяното давностно владение. Доказателствата са обсъдени от въззивния съд и предвид установените от тях факти правилно е приел за недоказано да е отблъснал владението на всички останали съсобственици и сънаследници и да е манифестирал пред тях намерение да държи имота само за себе си. По изложените съображения въззивното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.