Решение № 1487 от 9.2.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби на кмета на Община Монтана, подадени чрез процесуалния представител адв. Цветков, срещу Решение 556 от 30.12.2021 г., постановено по адм. дело 314/2020 г. по описа на Административен съд Монтана, и Решение от 10.01.2022 г. за поправка на очевидна фактическа грешка към Решение 556 от 30.12.2021 г., постановено по адм. дело 314/2020 г. по описа на Административен съд Монтана, както и по частна жалба на кмета на Община Монтана, подадена чрез процесуалния представител адв. Цветков, и частна жалба, подадена от адвокат Т. Джокова, срещу определение от 17.01.2022 г., постановено по адм. дело 314/2020 г. по описа на Административен съд Монтана. В касационната жалба на кмета на Община Монтана срещу Решение 556 от 30.12.2021 г. по адм. дело 314/2020 г. се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът е излязъл извън предмета на процесната проверка, тъй като е обсъдил и изършил на проверка на заповеди 1780/08.08.2018 г. и 1281/19.06.2018 г., издадени от кмета на Община Монтана, както и не се е произнесъл само по оплакването на жалбоподателите, свързано със съобщаването на акта. Според касатора административният съд не е обсъдил и възприел правилно събраните по делото доказателства, от които се установява, че оспорената заповед е законосъобразна. Твърди се още, че съдът не се е съобразил със задължителните указания на Върховния административен съд, както и че е възпроизвел редица текстове на нормативни актове, без да подведе по съответната правна норма подлежащите на установяване факти. Претендира се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на първоинстанционната жалба, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В касационната жалба на кмета на Община Монтана срещу Решението от 10.01.2020 г. за поправка на очевидна фактическа грешка се излагат доводи за неправилност на решението. Претедира се отменя на решението и присъждане на разноски по делото. В частната жалба на кмета на Община Монтана се излагат доводи за се излагат доводи за неправилност на определението. Претендира се отмяна на определението. В частната жалба на адв. Т. Джокова се излагат доводи за неправилност на определението в частта, с която Община Монтана е осъдена да заплати адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Твърди се, че съдът отново е допуснал грешка в пресмятането, както и с изменението на решението в частта на разноските на практика е влошил положението на частния жалбоподател. Претендира се отмяна на определението в оспорената част, както и присъждане на съдебни разноски. Ответниците - Г. Григоров, Р. Марков, И. Велкова, Г. Кръстев, И. Иванова, "Кадастър Монт" ООД, А. Григорова, К. Кръстева, А. Иванова, Б. Трифонов, Е. Трифонова, И. Джоков и И. Джокова Лазарова, редовно призовани, чрез процесуалния си представител адв. Джокова, оспорват касационните жалби и считат същите за неоснователни по съображения, изложени в приложен по делото писмен отговор. Претендират отмяна на определението от 17.01.2022 г. в оспорената му част и присъждане на разноски по делото. Ответниците - П. Славков и К. Пантазиева, редовно призовани, чрез особен представител адв. Блатева, оспорват касационните жалби и изразяват становище за тяхната неоснователност по съображения, изложени в писмени бележки. Ответникът Министерство на вътрешните работи, редовно призован, чрез пълномощника си юрк. Стаменова, изразява становище за неоснователност на касационните жалби по съображения, изложени в писмен отговор. Ответникът Висш съдебен съвет, редовно призован, чрез пълномощника си юрк. Генадиева, изразява становище за неоснователност на касационните жалби по съображения, изложени в писмен отговор. Ответникът Министерство на електронното управление, редовно призован, чрез пълномощника си юрк. Гигов, не изразява становище по касационните и частните жалби, както и счита, че не е следвало да бъде конституиран като страна по делото. Ответникът Държавна агенция Технически операции, редовно призован, чрез пълномощника си юрк. Ганов, изразява становище за неоснователност на касационните жалби по съображения, изложени в писмен отговор. Ответникът главен директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията, редовно призован, чрез пълномощника си юрк. Николова, изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Ответниците Държавна агенция Електронно управление, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Видекс АРМС ООД и Електроразпределение Плевен ЕАД, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по касационните и частни жалби. Ответниците - С. Йорданова, И. Димитров, К. Илиев, В. Петрова, Р. Петрова, Х. Николова, М. Петкова, Ц. Илиева, А. Георгиев, Н. Иванов, Ч. Иванов, Б. Димитров, Ц. Ангелова, Ц. Цеков, А. Никифоров, В. Никифорова, С. Пенов, И. Иванов, Д. Димитров, А. Найденова, Д. Димитрова, К. Крумов, И. Димитров, П. Димитрова, К. Димитров, А. Пешовски, Б. Илиева, П. Георгиева, Г. Георгиева, К. Крумов, Т. Крумова, З. Василева, Е. Тодорова, М. Тодорова, И. Тодорова, А. Арсенов, С. Арсенов, Т. Трайкова, Т. Николова, С. Михайлов, Н. Влаховски, И. Кръстева, М. Димитрова, Н. Ангелов, Г. Костова, Л. Кривобарска, Т. Кривобарска, И. Кривобарски, П. Пешлейска, А. Томов, Д. Томова, Г. Костов, С. Костов и М. Тодорова, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационните и частни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. IПо касационните жалби: Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационнитe жалби за допустими, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятни за нея съдебни актове и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Производството пред Административен съд Монтана е образувано по жалба на Т. Джокова, С. Йорданова, П. Джоков, Г. Григоров, Р. Марков, И. Велкова, Г. Кръстев и И. Иванова срещу заповед 2123/18.09.2018 г. на кмета на Община Монтана, с която на основание чл. 129, ал. 2, чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация и застрояване /ПРЗ/ за УПИ II, кв. 154, и за улично пространство с о. т. 440-439-438 /части от ул. Извора и бул. Александър Стамболийски/ по действащия ПУП на ЦГЧ, гр. Монтана, като с ПР регулационната линия между УПИ II и УПИ III се поставя в съответствие с имотната граница на имот с идентификатор 48489.8.85, регулационната линия между УПИ II и УПИ I се поставя в съответствие с кадастралната граница на имот с идентификатор 48489.8.88 и към УПИ II се включват части от уличното пространство и се променя отреждането на УПИ II от за жилищно строителство, Териториален кадастър и Дом на архитектна в за жилищно строителство и ОО, както и с ПЗ в УПИ II се запазва съществуващата жилищна сграда и се предвижда ново средно свободно застрояване. По така подадената жалба Административен съд Монтана е постановил решение 146/21.03.2019 г. по адм. дело 531/2018 г., което е било отменено от ВАС с решение 9867/20.07.2020 г., постановено по адм. дело 6277/2019г., и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав при съобразяване мотивите на съдебното решение. В мотивите на цитираното решение на ВАС е посочено, че в нарушение на служебното начало в съдебноадминистративния процес съдът не е дал конкретни указания на страните да ангажират доказателства, не е разпределил доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК и не е назначил, за сметка на страните, съдебно-техническа експертиза за изясняване на относимите факти по спора. Изрично е указано, че при новото разглеждане на делото съдът следва да задължи административния орган да представи конкретни доказателства, като част от административната преписка, свързани със съобщаване за началото на производството на заинтересованите лица, съобщаване за внесения проект за изменение на ПУП-ПРЗ, уведомления /съгласуване/ до заинтересованите централни и териториални администрации за изготвения проект, обяснителна записка към ПУП-ПЗ и др., както и да допусне назначаването на съдебно-техническа експертиза за изясняване на въпроси относно: каква е устройствената зона по влезлия в сила Общ устройствен план /ОУП/ на гр. Монтана, ако има такъв, за процесния имот, и отговарят ли показателите на тази зона на тези, нанесени в проекта; промяната в предназначението на имота "За Жм и Оо", съответства ли на отреждането по ОУП; какъв е начинът и характерът на застрояване, които се предвиждат в имота и те съответстват ли на правилата и нормативите за максимална височина и етажност по Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи на отделните видове територии и устройствени зони /Наредба 7/2003 г./; при свободно застрояване спазени ли са отстоянията от съседните имоти и подлежащата на запазване пететажна жилищна сграда в УПИ II; предвидени ли са гаражи и места за паркиране в новопроектираната сграда или извън нея; с приобщаване на част от улицата към процесния имот, остават ли тротоари и бордюри към улицата, както и къде минават външните и вътрешни линии на застрояване; има ли изработено задание по чл. 125 от ЗУТ. При новото разглеждане на делото, съобразно дадените от ВАС задължителни указания, съдът е допуснал основна съдебно-техническа експертиза, съгласно която към момента на постановяване на оспорената заповед има задвижена процедура за промяна на кадастралната карта и кадастралните регистри след приемане на измененията на ПУП ПРЗ за процесния имот. Констатирано е от вещото лице още, че липсва изработено задание по чл. 125 от ЗУТ. В заключението се сочи, че процесният имот попада по ОУП на гр. Монтана в устройствена зона главен градски център, зона с обитаване и обслужващи дейности /Цсм/, с показатели: плътност на застрояване 80 %; коефицент на интензивност на застрояването 3.00; озеленяване 20 %; височина 15 м.. Според вещите лица нанесените в процесния проект за изменение на ПУП устройствени показатели съответстват на тези по ОУП, като единствено Кинт по проекта е 2.5, както и промяната в предназначението на УПИ II и предвидения начин и характер на застрояване съответства на отреждането и предвиждането по ОУП. Установено е от вещите лица, че между съществуващата пететажна жилищна сграда в УПИ II, която се запазва, и триетажното тяло на новопредвидената в имота сграда не са спазени необходимите отстояния, както и са намалени разстоянията до дъното на процесния имот, както на триетажното тяло, така и на пететажното тяло на новопредвидената сграда и в този случай се засяга УПИ I, кв. 154. В заключението се сочи, че не са приложени по делото схеми по чл. 108, ал. 2 от ЗУТ и комуникационно-транспортен проект, като в проекта е предвидено подземно паркиране, но не са означени паркоместа и посочен капацитет на паркинга. С процесния проект се намалява и триъгълният разпределителен остров при кръстовището на ул. Извора и бул. Александър Стамболийски, като във връзка с изменението на уличната регулация не са приложени напречни и надлежни профили по чл. 48, ал. 2, т. 3, б. к от Наредба 8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове /Наредба 8/2001 г./. Констатирано е от вещите лица също така, че не е спазена процедурата по съгласуване по чл. 128, ал. 6 от ЗУТ с експлоатационните дружества. По делото е допусната и допълнителна съдебно-техническа експертиза, съгласно която на проекта за изменение на ПУП не са нанесени подземните гаражи според изискванията и начина за графично изобразяване на Приложение 2 към чл. 68, ал. 2 от Наредба 8/2001 г., Таблица 2 Графични елементи на ПУП, р. II.5.Наименование на елементи от ПУП, т.II 5.7 Подземни гаражи прекъсната линия с дебелина 0,5 mm, както и към проекта не е приложена обяснителна записка съгласно чл. 51, ал. 7, т. 1, ал.4, т. 5 от Наредба 8/2001 г., допълнена с предложение за капацитета и използваемостта на наличните места за паркиране. Поради така установеното вещите лица са изразили само предположение, че подземните гаражи са в очертанията на целия контур на сградата, но като следва да се има предвид, че в подземния етаж има колони, шайби и други допълнителни съоръжения, които също заемат определени площи. Според вещите лица площите за озеленяване се конкретизират в последващите фази на проектиране след одобряването на проекта за изменение на ПУП, като в матрицата на проекта е посочен показател за озеленяване 20%, съответстващ на този по ОУП на гр. Монтана. Констатирано е от вещите лица още, че във връзка с изискванията на чл. 31, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и чл. 76, ал.1 от Наредба 7/2003 г., необходимото разстояние до регулационните граници на съседните имоти следва да е 5.00 м., като в процесния проект това разстоянието е 4.50 м. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и издадена от компетентен орган, същата е постановена в нарушение на материалния закон. Прието е от съда, че процесният проект за изменение на ПУП ПРЗ, макар и предвидените с него промяна на предназначението на УПИ II и устройствени показатели да съответстват на ОУП на гр. Монтана, е изготвен при липса на задание, което е нарушение на чл. 136, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 125, ал. 1 от ЗУТ, вр. с чл. 47, т. 1 от Наредба 8/2001 г., което само по себе си е обуславя незаконосъобразността на издадената заповед, тъй като заданието е първият и основен изискуем от законодателя документ, с който освен, че се обосновава необходимостта от изработването на плана и в който се съдържат всички изисквания по отношение на неговия обхват, същото се придружава от необходимата за строителството информация, респ. обуславя и обезпечава възможността за последващ контрол и проверка на заложените и изпълнени с графичното изображение показатели. Според административния съд самостоятелни основания, обуславящи незаконосъобразността на оспорената заповед, са и липсата на планове-схеми за комуникационно-транспортната мрежа, за водоснабдяване, канализация, електрификация, от планове за паркоустройство и благоустройство, геоложки проучвания, евентуално газоснабдяване, топлоснабдяване, далекосъобщения и други, които се одобряват едновременно с ПУП като неразделна част от него, в който смисъл е чл. 108, ал. 2 от ЗУТ, както и непредставянето на проекта за съгласуване с нито един от компетентните за целта органи/администрации. Позовавайки се на приетите по делото съдебно-технически експертизи съдът е обосновал извод, че предвижданото изменение на ПУП не привежда изцяло имотните/кадастрални граници на поземлените имоти с регулационните такива, т. е. изискването на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ не е изпълнено, като в случая действително има установена непълнота и грешка в кадастралната карта, но единствено в частта, касаеща кадастралните граници на УПИ І, УПИ ІІ и УПИ ІІІ, които граници с одобрения проект се привеждат в съответствие с тази кадастрална карта, но в частта, касаеща уличните регулации, където в тази част, както регулационните, така и имотните граници се променят изцяло, същите не се привеждат в съответствие с кадастралните граници и няма установена грешка в кадастралната карта, а обратно на основанието на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, има открита процедура по промяна на кадастралната карта след влизане в сила на оспорената заповед. Съдът приема още, че в нарушение на чл. 48, ал. 2, т. 3, б. к от Наредба 8/2001 г. към проекта не са изготвени необходими схема на уличната мрежа, напречни профили на улиците, с оглед предвижданите промени в уличната мрежа, касаеща промяна в предназначението на 333 кв. м. улично пространство и приобщаването му към УПИ ІІ, където ще се извършва застрояването, както и схеми на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, предвид наличието на водопровод /подземно съоръжение на техническата инфраструктура/, който се засяга в съответната част изискване на чл. 108, ал. 3 от ЗУТ, както и липсва съгласуване на тези промени със специализираните контролни органи Пътна полиция при МВР, Агенция пътища, каквото е изискването на чл. 128, ал. 6 от ЗУТ, във вр. чл. 26, ал. 6 и чл. 36 от Закона за пътищата. Според съда по делото не се установява също така преди издаване на оспорената заповед решението на Общински съвет - Монтана, с което 333 кв.м. от уличното платно, придаващи се на УПИ ІІ, от публична собственост са обявени за частна такава, да е влязло в законна сила. Прието е от съда, че с процесния проект за изменение на ПУП ПРЗ, е нарушено и изискването на чл. 28 от Наредба Iз-1971/29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар /Наредба Iз-1971/2009 г./ за ширина най-малко от 4 м на проходите за преминаване на пожарните автомобили през сградите и съоръженията, като в проекта този проход е 3 м. при изискуемите 4 м., както и на чл. 27, ал. 5 от същата Наредба и необходимостта от външния габаритен радиус на пътя при завой да е не по-малък от 10.5 м, което има отношение и е от значение за подземното паркиране, както и не е спазено разстоянието до регулационните граници на съседните имоти, което следва да е 5 м, а в проекта е 4,50 м. което е нарушение на чл. 31, ал. 2 от ЗУТ и чл. 76, ал. 1 от Наредба 7/2021 г., както и 33 см. в нарушение на чл. 35, ал. 2, във вр. с чл. 31, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Съдът приема още, въз основа на установеното от вещите лица, че начинът и показателите на предвиденото застрояване предполага недостиг за изпълнение на предвидените с проекта процент озеленяване, необходимите места за паркиране, респ. разминаване на автомобилите, включително нарушаване на достъпа на автомобилите на Служба Пожарна безопасност, което е в противоречие със законовите правила и норми. Установено е от съда, че към одобрения проект липсва графично обозначение на подземно паркиране, няма рампа, няма обозначен капацитет на гаражите и местата за паркиране, в който смисъл е Приложение 2 към чл. 68, ал. 2 от Наредба 8/2001 г., вр. с чл. 48, ал. 2, б. л от Наредба 8/2001, вр. чл. 41 и сл. от Наредба РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, като обозначаване на подземно паркиране е направено в скицата-предложение за изменение на ПУП ПРЗ, но това не променя липсата на обозначение в самия проект, тъй като тази скица не е неразделна част от проекта, респ. от заповедта. Според административния съд при изработване на процесния проект за изменение на ПУП - ПРЗ не е отчетен установеното по делото противорадицоонно укритие под и извън сградата на Областна дирекция на МВР - Монтана, което се явява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Прието е от съда още, че проектът за изменение на ПУП ПРЗ, приложен по делото, не може да бъде обвързан с оспорената заповед, тъй като върху него няма никакво отбелязване, че именно този проект се явява неразделна част от издадената заповед, с която същият е одобрен. С решение от 10.01.2022 г., постановено на основание чл. 175 от АПК, Административен съд Монтана е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановено по съществото на спора Решение 556 от 30.12.2021 г. по адм. дело 314/2020 г., като вместо погрешно изписаното отменя като незаконосъобразна заповед 2073/01.10.2012 г. на кмета на Община Монтана следва да се чете отменя като незаконосъобразна заповед 2123/18.09.2018 г. на кмета на Община Монтана. Решение 556 от 30.12.2021 г., постановено по адм. дело 314/2020 г. по описа на Административен съд Монтана е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Неоснователно е оплакването на касатора за недопустимост на обжалваното решение, поради извършване на проверка и произнасянето по незаявен предмет заповед 1780/08.08.2018 г. на кмета на Община Монтана и заповед 1281/19.06.2018 г. на кмета на Община Монтана. Предмет на обжалваното решение е заповед 2123/18.09.2018 г. на кмета на Община Монтана, който предмет е въведен с подадената първоинстанционна жалба. От мотивите на решението е безспорно, че проверката за законосъобразност и отмяната е по отношение именно на заповедта от 18.09.2018 г., а не по отношение на сочените от касатора други две заповеди, които само са описани в съдебния акт от съда при фактическите установявания по делото. Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед в нарушение на материалния закон. С одобреното със заповедта изменение на ПУП ПРЗ за УПИ II, кв. 154, и за уличното пространство с о. т. 440-439-438 /части от ул. Извора и бул. Александър Стамболийски/, се предвижда с ПР регулационните линии между УПИ I, УПИ II и УПИ III да се поставят в съответствие с имотните граници на имоти с идентификатори 48489.8.85 и 48489.8.88, като към УПИ II се включват и части от уличното пространство. От събраните по делото доказателства, в това число и от заключението и разпита на вещите лица по приетите съдебно-технически експертизи, безспорно се установява, че регулационните граници на УПИ II към УПИ I и УПИ III са поставени в съответствие с имотните граници, съобразно одобрената и влязла в сила кадастрална карта. По делото обаче се установява също така, че в частта от процесния ПР, касаещ уличната регулация, същата не се превежда в съответствие с кадастрални граници и няма установена грешка в кадастралната карта, а обратно на соченото правно основание за изменение на ПУП ПР, има открита процедура по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, но след влизане в сила на оспорената заповед. Изложеното сочи на липсата на предпоставките на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, визиран като правно основание за изменението на ПР в процесната заповед. Следователно, изводът на административния съд, че изискването на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ не е изпълнено с одобрения с оспорената заповед проект е законосъобразен. Цитираната разпоредба съставлява самостоятелно основание за изменение на действащия ПУП, когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните, без да дава възможност за преценка правилността на нанасянето в кадастралната карта. Този вид изменение на ПУП изисква като единствено условие кадастралната карта да е влязла в сила, респ. нейното изменение, и да е налице разминаване на кадастралните граници с регулационните по действащия ПУП. Такова разминаване в случая не се установява по отношение на една от границите на УПИ II, предмет на процесната устройствена процедура. Правилно административният съд приема също така, че процесният проект за изменение на ПУП ПРЗ е изработен при неспазване на чл. 125, ал. 1 от ЗУТ и чл. 108, ал. 2 от ЗУТ. Изготвянето на задание със съдържанието по чл. 125, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ е задължителен етап от процедурата за изработване на проекта за подробен устройствен план, поради и което, в съответствие с извода, възприет в първоинстанционното решение, процесната устройствена разработка е одобрена в нарушение на посоченото административно-производствено правило. По делото безспорно се установява, че към проекта за изменение на ПУП ПРЗ не са изработени и липсват придружаващите го, в съответствие с изискването на чл. 108, ал. 2 от ЗУТ и чл. 48, ал. 1, т. 3 от Наредба 8/2001 г., планове за вертикално планиране, планове-схеми за комуникационно-транспортната мрежа, за водоснабдяване, канализация, електрификация, планове за паркоустройство и благоустройство, геоложки проучвания, евентулано газоснабдяване, топлоснабдяване, далекосъобщения и други, които се одобряват едновременно с подробния устройствен план като неразделна част от него. Не се доказва по делото същото така процесният проект да е бил съгласуван с някои от специализиарните контролни органи и експлоатационните дружества, в съответствие с изискването на чл. 128, ал. 6 от ЗУТ и чл. 49, ал. 1 от Наредба 8/2001 г. Правилен е извода на съда, че доколкото с одобрения проект се предвиждат промени в уличното пространство с о. т. 440-439-438, касаещи промяна на предназначението на 333 кв. м. от това пространство и приобщаването им към УПИ II, то е следвало този проект да бъде придружен и от напречни и надлъжни профили на променящата се улица, съгласно чл. 48, ал. 2, т. 3, б. к от Наредба 8/2001 г., каквито безспорно е установено липсват в случая, както и да бъде съгласуван в тази част със съответните специализирани органи. По същия начин, съобразявайки наличие на водопровод в процесната територия /подземно съоръжение на техническата инфраструктура/, правилно съдът е приел, че е следвало да бъде спазено и изискването по чл. 108, ал. 3 от ЗУТ, което обстоятелство не се установява по делото. Правилно съдът приема също така, позовавайки се на приетите по делото съдебно-технически експертизи, че в одобрения проект за изменение на ПУП ПЗ не е спазено и изискването на чл. 28 от Наредба Iз-1971/2009г., доколкото по проекта проходът между запазващата се сграда и новопроектираната е 3 м. при изискуеми 4 м. По делото безспорно се установява още, както и правилно приема първоинстанционният съд, че в одобрения проект няма необходимите графични обозначения на подземното паркиране, няма обозначена рампа и капацитет на гаражите и местатат за паркиране, в нарушение на изискването по чл. 48, ал. 2, т. 1, б. л от Наредба 8/2001 г. и при неспазване на Приложение 2 към чл. 68, ал. 2 от Наредба 8/2001 г. Този извод не се променя от направеното обозначение на подземното паркиране в скицата предложение, доколкото същата не е неразделна част от заповедта. Правилен е и извода на съда за несъобразяване на одобрения проект за изменение на ПУП с намиращото се под и извън сградата на Областна дирекция на МВР Монтана противорадиационно укритие. Правилен и обосован е и извода на съда, че начинът и показателите на предвиденото застрояване в УПИ II предполага недостиг за изпълнение на предвидените с проекта процент озеленяване, както и невъзможност на оставащата свободна площ от имота да отговори на изискванията за осигуряване на гаражи и места за паркиране, респ. разминаване на автомобилите. Правилно първоинстанционният съд е приел още, че с процесния проект не са спазени разстоянията до регулационните граници на съседните имоти, с което е нарушена нормата на чл. 31, ал. 2 от ЗУТ. В тази връзка следва да се има предвид, че в графичната част на заповедта в проекта за изменение на ПУП ПЗ новопредвиденото средно свободно застрояване е дадено със задължителни линии на застрояване, по които е задължително да се разположи застрояването - чл. 75, ал. 2, т. 1 от Наредба 7/2003 г., поради и което още при изработване на проекта нормативните изисквания, съдържащи се в чл. 31 - 35 от ЗУТ, следва да бъдат спазени. Същевременно, настоящата съдебна инстанция намира, че е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила при издаване на оспорената заповед, доколкото е налице несъответствие между текстовата и графичната част на оспорената заповед. При одобряване на ПУП актът, с който това се прави съдържа както текстова, така и графична част, която онагледява предвидените регулационни и застроителни мероприятия. В настоящия случай с текстовата част на заповедта е одобрено изменение на ПУП ПЗ, като се сочи изрично, че се предвижда ново средно свободно застрояване, показано с ограничителни линии на застрояване, до които застрояването може да се разположи или може да отстъпи навътре от тях чл. 75, ал. 2, т. 2 от Наредба 7/2003 г. В графичната част към заповедта, както беше посочено вече, новопредвидено застрояване е показано със задължителни линии на застрояване, което предвиждане в текстовата част на оспорената заповед липсва, поради и което не е ясно какво е одобрено, предвид установеното разминаване в тестовата и графична част на заповедта. Това представлява съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като не става ясно в частта относно застрояването какъв план е одобрен, което от своя страна ще препятства на последващ етап евентуалното прилагане на плана. Това е и друго самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорената заповед. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна в съответствие със задължителните указания, дадени в решение 9867/20.07.2020 г. на ВАС по адм. дело 6277/2019г., както и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Видно от приетите по делото основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, първоинстанционният съд е допуснал експертизите с въпроси, съответстващи на изрично указаните с отменителното решение на ВАС. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора. Настоящият съдебен състав намира същото така, че и Решението от 10.01.2022 г. за поправка на очевидна фактическа грешка към Решение 556 от 30.12.2021 г., постановено по адм. дело 314/2020 г. по описа на Административен съд Монтана, е валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд неведнъж се е произнасял, че очевидна фактическа грешка е несъответствието между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения вид на решението, дължащо се на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. Целта на производството за поправка на очевидна фактическа грешка е възможността съдът по свой почин или по искане на страна и то неограничено във времето да отстрани допуснати в решението очевидни неточности. Чрез производството за поправка на очевидна фактическа грешка е недопустимо да се подменя формираната воля на съда и постановения правен резултат. Поправката на очевидна фактическа грешка не може да се ползва за изменение или отмяна на формираната воля на съда, тъй като противното би означавало да се допусне пререшаване на вече решения правен спор. В процесния случай безспорно се установява, че е налице очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между формираната воля на съда и нейното изразяване в диспозитива на съдебното решение. С Решение 556 от 30.12.2021 г., постановено по адм. дело 314/2020 г., Административен съд Монтана е отменил заповед 2073/01.10.2012 г. на кмета на Община Монтана, след като в мотивите на решението е разгледал и се е произнесъл по законосъобразността на заповед 2123/18.09.2018 г. на кмета на Община Монтана, която и заповед е била предмет на първоинстанционната жалба. Така формираната воля на съда, видно от съдържанието на решението, не е намерила отражение в диспозитива на същото. С оглед на така констатираното несъответствие между мотивите и диспозитива на решението настоящата инстанция намира, че правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 175 от АПК съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решенията на Административен съд Монтана са правилни и не са налице сочените от касатора основания за тяхната отмяна, поради което ще следва да бъдат оставени в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Своевременно направеното искане на адв. Т. Джокова, лично и в качеството й на пълномощник на част от ответниците по касация, е основателно и следва да бъде уважено за сумата в размер на 1 250 лева, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатското възнагражедение, във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА. II. По частните жалби: Върховният административен съд, Второ отделение, като взе предвид, че частните жалби са постъпили в срока по чл. 230 от АПК и от надлежни страни, ги намира за процесуално допустими, но същите не следва да бъде разгледани по същество по следните съображения: С определение от 17.01.2022 г., постановено по адм. дело 314/2020 г., Административен съд Монтана е изменил решение 556/30.12.2021 г. по адм. дело 314/2020 г. в частта за разноските, както следва: на л. 20 от решението, предпоследен абзац от мотивите, вместо 2888.80 лева следва да се чете 2488.80 лева; в диспозитива на решението вместо Осъжда Община Монтана да заплати на Т. Джокова, лично и като пълномощник на П. Джоков, Г. Григоров, Р. Марков, И. Велкова, Г. Кръстев и И. Иванова разноски в производството, от които: адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. при първоначалното разглеждане на делото; адвокатското възнаграждение при условията на 38, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА общо в размер на 1100 лева, от които за касационното производство 500 лв. и за новото разглеждане 900 лв; държавна такса в размер на 84.80 лв. и депозит за вещо лице в размер на 404 лв. да се чете Осъжда Община Монтана да заплати на Т. Джокова, лично и като пълномощник на П. Джоков, Г. Григоров, Р. Марков, И. Велкова, Г. Кръстев и И. Ивановаобщо в размер на 2488.80 лева разноски в производството, от които: адвокатското възнаграждение при условията на 38, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА общо в размер на 1400 лева, от които за касационното производство 500 лв. и за новото разглеждане 900 лв.; държавна такса в размер на 84.80 лв. и депозит за вещо лице в размер на 404 лв.. С определението съдът също така е допълнил решението в частта за разноските, както следва: Осъжда Община Монтана да заплати на П. Джоков 600 лева адвокатско възнаграждение. Настоящата съдебна инстанция констатира, че при изменение на диспозитива на съдебното решение в частта за разноските, съдът е осъдил Община Монтана да заплати на адвокат Т. Джокова сумата в размер на общо 2488.80 лева, представляваща разноски в производството, от които е посочил, че адвокатското възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА, е общо в размер на 1 400 лева, от които за касационното производство 500 лева и за новото разглеждане 900 лева. Така посочената сума на дължимото адвокатско възнаграждение не съответства на общия размер на присъдените съдебни разноски, дори и след като към тях се добавят държавната такса и депозита за вещо лице. Вписването в този осъдителен диспозитив отново на жалбоподателя П. Джоков също така не съответства на диспозитива, с който е допълнено съдебеното решение в частта за разноските. Следователно, първоинстанционният съд в производство по чл. 175, ал. 1 от АПК следва първо да прецени налице ли е очевидна фактическа грешка в постановеното по делото определение по чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, и едва след което да се разгледат частните жалби. Изложеното налага прекратяване на настоящето производство в частта относно подадените частни жалби и връщане на делото в тази му част на Административен съд Монтана за произнасяне по реда на чл. 175, ал. 1 от АПК, след което делото следва да се върне на касационната инстанция за произнасяне по частните жалби. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,