Решение № 13462 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4065/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) представляван от неговия изпълнителен директор чрез процесуален представител срещу решение 7462 от 30.11.2023 г., постановено по административно дело 6178/2023 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е осъден да заплати на ЕТ Агроелит Митов, Б. Митов обезщетение в размер на 70080, 67 лв. По наведени доводи за неправилност на решението, необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон и съдържащи се твърдения за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен и му бъдат присъдени направените деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба - ЕТ Агроелит Митов, Б. Митов чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и също претендира присъждане на деловодни разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с иск по Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

С обжалваното решение АССг е осъдил ДФЗ Разплащателна агенция (РА) да заплати на ЕТ Агроелит Митов, Б. Митов сума в размер на общо 70080,67 лв., представляваща обезщетение за вреди от забавено плащане, изразяващо се в законна лихва върху остатъка в размер на 434 983,42 лв. от средствата за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания по заявление за подпомагане с УИН 25/230410/09421, от които:

1. 17 761,82 лв. - обезщетение за забава (в размер на законната лихва върху посочената сума 434 983,42) за периода от 01.07.2020 до 24.11.20 г. - резултат на незаконосъобразна заповед 03-РД/1390/02.06.2020 на Изпълнителния директор;

1. - 7 733.04 лв. обезщетение за забава (в размер на законната лихва върху посочената сума 434 983,42) за периода от 25.11.2020 - 27.01.2021 г. в резултат на незаконно бездействие на служители на ДФЗ за посочения период;

1. 13653,65 лв. обезщетение за забава (в размер на законната лихва върху посочената сума 434 983,42) за периода 28.01.2021 г. до 20.05.2021 г., в резултат на незаконосъобразна заповед 03-РД/339/28.01.2021 г. и

1. - 30 932,16 лв. обезщетение за забава (в размер на законната лихва върху посочената сума 434 983,42) за периода 21.05.2021 г. до 31.01.2021 г. в резултат на незаконосъобразно бездействие на Изпълнителния директор на ДФЗ.

Решението е неправилно.

Същото е постановено по искова молба, предявена от ЕТ, в която са изложени твърдения, че по подаденото от него заявление за подпомагане за кампания 2019 г. по схеми и мерки СЕПП, СПП, ПНДП, ЗДП и СПК органът не е изпълнил задълженията си по чл. 43 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) да разгледа същото и извърши дължимите плащания в срока по чл. 75, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година

относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (консолидирана версия, в сила от 29.12.2020 г. до 31.12.2022 г.) (отм., в сила от 01.01.2023 г.)(Регламент1306/2013) до 30.06.2020 г., но не преди приключване на проверките по чл. 74 от същия Регламент. Твърди, че първото плащане е извършено от ДФЗ на 16.12.2019 г. в размер на 289 223,12 лв., а следващото е наредено на 28.01.2022 г., с което му е изплатен остатъкът в размер на 434 983,42 лв., като сумата е постъпила по сметката му на 31.01.2022 г. Изложени са твърдения за спиране на административното производство по разглеждане на заявлението му, съответно със заповеди на Изпълнителния директор на ДФЗ, както следва: 03-РД/1390/02.06.2020 г., отменена с окончателен съдебен акт, в сила от 04.11.2020 г., след което със заповед 03-РД/1390/25.11.2020г. производството е възобновено и 03-РД/339/28.01.2021 г., отменена с окончателен съдебен акт сила от 09.04.2021 г., последван от издаване на заповед 03-РД/339/21.05.2021 г. за възобновяване на производството.

Въз основа на това е предявен иск за заплащане на обезщетение за вреди от забавено плащане в резултат на издадените две незаконосъобразни заповеди за спиране на производството, посочени в размер на законната лихва за периода от 01.07.2020 г. до датата на възобновяване на производството на 24.11.2020 г. в размер на 17 761,82 лв. и от 28.01.2021 г. до 20.05.2021 г. в размер на 13 653,65 лв., както и за вреди от незаконно бездействие на Изпълнителния директор и подчинената му администрация за периодите, както следва от 25.11.2020 до 27.01.2021 г. в размер на 7 733,04 и от 21.05.2021 г. до 31.01.2022 г. в размер на 30 932,16 лв. или общо сума в размер на общо 70080,67 лв., представляващи размера на законна лихва върху главницата на забавеното плащане в размер на 434 983,42 лв. (остатък от него) за периода 01.07.2020г. първия ден, след изтичане на срока по чл. 75, §1 от Регламент 1306/2013 г. до 31.01.2022 г., датата на плащане, в който период дружеството е било лишено от възможността да ползва посочените средства.

При така предявеният иск в случая производството е квалифицирано в обжалваното решение като предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като са изложени мотиви, че в случая и по отношение на четирите обективно съединени иска, посочени от ищеца са налице предпоставките за това, а именно незаконосъобразен акт, действие или бездействие, наличие на причинена имуществена вреда и причинна връзка между тях. Същевременно е прието, че въведеното от ищеца основание чл. 2в ЗОДОВ следва да се маркира, доколкото е установено, че не е спазен срока по чл. 275, § 2 от Регламент 1306/2013 съдът е приел, че в случая е налице формално нарушение, но съгласно възприетата практика, която е формирала широк периметър на нарушение на правото на Европейския съюз (ПЕС) защото под такова нарушение се разбера не само, когато е приложена национална правна уредба, съдържаща правило, което не е съобразено с ПЕС , но също и когато то не е приложено или е приложено неточно, като приложимата норма е тълкувана неправилно. Въз основа на това е прието, че по посочените критерии е налице достатъчно тежко нарушение на ПЕС- основание по чл. 2в ЗОДОВ за уважаване на претенцията в цялост.

Решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до материалната му незаконосъобразност.

Съдът в нарушение на разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 2 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), приложим съгласно 144 АПК не е извършил квалификация на правата, претендирани от ищеца, като безкритично е приел сочената от него квалификация, която обаче включва две различни по съществото си основания за претендиране на вреди по чл.1, ал. 1 ЗОДОВ от незаконосъобразни актове, от действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, докато чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ предвижда ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз.

При това съдът не е извършил и дължимата проверка на исковата молба, с която са предявени четири обективно съединени иска, като два от тях са с твърдения и искане за присъждане на обезщетение от вреди за забава в резултат на незаконосъобразни заповеди на Изпълнителния директор на ДФЗ, отменени по съдебен ред, а два от тях са с твърдения и искане за присъждане на обезщетение за вреди от за забавено плащане в резултат на незаконосъобразно бездействие на Изпълнителния директор на ДФЗ и неговата администрация.

Вярно е, че като период всички предявени искове обхващат този от 01.07.2020 г. (датата, след последния срок, посочен в чл. 75, § 1 от Регламент 1306/2013 г.) до 31.01.2022 г. датата на постъпване на дължимите суми по сметката на ищеца, който всъщност е целия период на забава според ищеца, но самото посочване на тази норма, като неизпълнена, предвид твърденията за забава на две различни основания не обуславя автоматично извод за наличие на предпоставките по чл. 2в, ал.1 ЗОДОВ.

В решението съдът приема, че и четирите иска са основателни по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, като същевременно е прието, че в случая са налице и предпоставките по чл. 2в от с.з., но двете хипотези, касаят различни права, които могат да бъдат претендирани. Още повече, че цитираният текст съдържа три алинеи, като само първата от тях сочи на вида вреди, които могат да бъдат претендирани. При това основателен е наведеният довод в касационната жалба, че решението е вътрешно противоречиво.

По отношение на първата група искове, които касаят претенции за вреди от незаконосъобразни актове, по делото не е установено, а и липсват твърдения за допуснато с постановяването им и нарушение на ПЕС, но въпреки това в решението е прието, че в случая е налице такова нарушение. При това тази преценка е следвало да бъде извършена при съобразяване, на възприетите критерии в практиката на СЕС, изискваща наличие на три кумулативно установени предпоставки, а именно: когато нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда.

По отношение на втората група искове преценката отново не е извършена в съответствие с посочените по горе критерии, а освен това същата е следвало да бъде направени и при съобразяване на постановеното от СЕС в решението му от 28.04.2022 г. по съединени дела С-160/21 и С - 217/21 относимо в конкретния случай предвид посоченото неизпълнение на норма от ПЕС в исковата молба.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че в решението по отношение на четвъртия предявен иск за обезщетение от незаконосъобразно бездействие в размер на 30 932,16 лв. за периода от 21.05.2021 г. до 31.01.2022 г. в размер на 30 932,16 лв.съдът е приел, че пълният претендиран размер на иска е периода 21.05.2021- 31.05.2021 г., което води също до извод за неправилност на решението.

Предвид така установеното нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до материална незаконосъобразност на акта, настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд, който следва да извърши дължимата проверка за редовност на исковата молба по отношение на изискванията за нейното съдържание, като с оглед изложените фактически основания бъде конкретизирано искането, след което да бъде направена квалификацията на предявения иск и съответно да бъдат дадени конкретни указания на страните кои факти следва да бъдат доказани и съответно да се разпредели конкретно доказателствената тежест между страните.

Предвид този изход на делото разноски не следва да бъдат присъждани, като по исканията следва да се произнесе първоинстанционният съд, с оглед резултата по делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение