Решение № 12613 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11006/2010 г.

Решение № 12613 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11006/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат-пълномощника на Венетка Георгиева Петрунова от гр. София против решение от 26.03.2010 г., постановено по адм. д. № 3463 по описа за 2005 г. на Софийски градски съд, административно отделение. С него съдът е отхвърлил жалбата против заповед № РД-09-723 от 30.08.2005 г. на кмета на район "Люлин" на Столична община (СО), издадена с правно основание в чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевират допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения в нея и в писмените бележки се моли, решението да се отмени, да се отмени и заповедта на кмета в частта, в която площта от 3845 кв. м от имота на наследодателя е определена за застроена, като тази площ се определи за свободна от застрояване. Касаторът претендира присъждане на сторените разноски. Ответникът и заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Намира, че съдът е установил релевантните факти по спора относно свободната част от имота предмет на реституционната претенция, която освен че е представлявала междублоково пространство е била зелена площ, с детска площадка и е била залесена с декоративна растителност. Счита, че устройството на зелената площ е част от мероприятието по жилищното застрояване, поради това съдът правилно е приел, че зелените площи са застрояване по смисъла на § 1в, ал. 1 ДР на ППЗСПЗЗ. Прокурорът сочи освен това, че благоустрояването и озеленяването са неделима част от комплексното жилищно строителство по смисъла на чл. 61 ЗУТ. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: СГС е бил сезиран с жалба, подадена от Венетка Георгиева Петрунова и останалите наследници на Георги Цветанов Димитров, против заповед № РД-09-723 от 30.08.2005 г. на кмета на район "Люлин" на СО, с която на основание чл. 11, ал. 4 ПЗСПЗЗ и решение № 21, взето по протокол № 2 от 4.03.2005 г. на назначената от него комисия, имот пл. № 124, к. л. 193, с площ от 4735 кв. м, попадащ в плана за регулация на местността "Сливница", е определен за изцяло застроен. Страните не са спорили относно активната легитимация на жалбоподателите, компетентността на органа, издал индивидуалния административен акт. Спорът се е концентрирал върху частта от имота, която е определена за свободна от застрояване, с площ от около 3845 кв. м, заключена между буквите АБВГДЕЖЗИА на скицата, неразделна част от заключението на съдебно-техническата експертиза, на вещото лице Теодора Дачева. В това заключение вещото лице е посочило, че тази площ, част от имота не е застроена, тя има излаз на улица, но е подчертало, че представлява междублоково пространство с изпълнено озеленяване, пътека и детска площадка. От новата единична експертиза и двете тройни съдебни експертизи, съдът е приел за безспорно установено, че имотът е бил отреден за ЖС и трафопост. Тези мероприятия са реализирани, като заемат площ от около 460 кв. м от имота. Част от имота с площ от около 430 кв. м попада в реализирана улица. Останалата част - попада в междублоково пространство. Тя е затревена, върху нея има декоративна растителност и детска площадка, не добре поддържана. При така установената фактическа обстановка съдът е направил правни изводи, че заповедта на кмета на район "Люлин" е законосъобразна. Фактическото и правно основание за издаването й е съответно на установеното и от експертизите, че имотът е изцяло застроен. По така изложените съображения съдът е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснато нарушение на съществени процесуални правила. Такива не се обосновават, а и от данните по делото се установява, че всички искания на страните по доказателствата са били изцяло уважени. Неоснователен е и следващият довод за необоснованост на решението. Съдът е събрал всички относими към спора доказателства, които е обсъдил ведно със заключенията на експертите и е извел обосновани и логични правни изводи. Неоснователен е и последният довод за допуснато нарушение на материалния закон. В производството по оспорване заповедта на кмета, издадена с правно основание в чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ съдът проверява законосъобразността й, според критериите на чл. 41, ал. 3 АПК (отм.). Кметът на района не проверява законността на извършеното застрояване, а установява факта на съществуващото строителство и съответно застроената част от имота. Застъпеното становище в касационната жалба, аргументирано с чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ се отнася за застрояване извършено от физически лица, а не по реализиране на благоустройствени мероприятия, извършени по реда на ЗТСУ (отм.). При оспорване на решението на общинската служба по земеделие, с което се възстановява правото на собственост върху имота се извършва проверка върху законността на застрояването. В междинното производството по реституцията на земеделските земи, попадащи в урбанизираната територия, при оспорване на заповедта на кмета издадена на основание чл. 11, ал. 4 ППЗТСУ се проверява единствено факта на застрояването на имота. Устройването на зелената площ в междублоковото пространство е част от мероприятието по застрояването, по смисъла на § 1в, ал. 1 ДР на ППЗСПЗЗ. Съдът като е приел, че имотът е изцяло застроен и заповедта на кмета е законосъобразна е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Направеното искане за присъждане на сторените по делото разноски, с оглед на изхода на спора е неоснователно и ще следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение