Решение № 1428 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10055/2020 г.

Решение № 1428 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10055/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Пловдив срещу решение № 1081/24.06.2020 г. по адм. д. № 3503/2019 г. на Административен съд - Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира от съда отмяната му. В касационната жалба е оспорено и решението в частта за разноските, с искане за редуцирането им поради прекомерност. Ответната страна по касационната жалба – А. Фучанска, чрез процесуалния си представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът – Н. Караколева не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на оспореното съдебно решение. В касационната жалба е оспорено процесното решение в частта за присъдените разноски. Това искане има характер на такова за изменение на решението в частта за разноските, като съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, субсидиарно приложим по реда на чл. 144 АПК, произнасянето по искането за допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските е от компетентността на съда, постановил оспорения акт. Предвид изложеното, в тази част касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, производството да се прекрати и делото да се изпрати на първоинстанционния съд за произнасяне по искането по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. В останалата си част касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна и срещу годен за оспорване съдебен акт. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. Фучанска срещу заповед № 18-11216/28.10.2019 г. на началника на СГКК – Пловдив, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър, изразяващо се отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта за самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор 56784.519.725. 1. 3 и СОС с идентификатор 56784.519.725. 1. 4, изразяващо се в промяна на границите между двата самостоятелни обекта и издаване на удостоверение за приемане на проект за изменение на КК и КР за тях. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Обжалваният административен акт е издадена от компетентен орган по аргумент от чл. 54, ал. 4 ЗКИР и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Материалният закон обаче е приложен неправилно, тъй като вписаните в КР площи и геометрични конфигурации на двата процесни самостоятелни обекта в сграда и площта им по документите за собственост не отговарят на действително измерените на място. Така постановеното решение е обосновано. В тази аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Установено е по делото, че претенцията на заявителката Н. Караколева пред административния орган е за промяна на границите на собствения й самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.519.725. 1. 4 и СОС с идентификатор 56784.519.725. 1. 3. Срещу заявлението е постъпило възражение от А. Фучанска, в качеството й на собственик на СОС с идентификатор 56784.519.725. 1. 3. От заключението на вещото лице се установява, че границите на процесните СОС в КККР на [населено място] от 2009 г. не съвпадат с тези по одобрения проект, които от своя страна не отговарят и на границите по геодезическо заснемане от 22.02.2020 г., извършено при оглед на апартаментите с цел изготвяне на възложената задача по съдебно-техническата експертиза. Според заключението на вещото лице нито отразеното в кадастралната карта, нито одобрената скица-проект отговарят на фактическото положение на място. Съгласно чл. 54, ал. 2 когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Според цитираната разпоредба в случай на установен материален спор административния орган действа в условие на обвързана компетентност, т. е. за него е налице задължение за постановяване на отказ. Както се посочи, още в административно производство пред административния орган А. Фучанска е направила възражение, че не е съгласна с промяната на границите. Това възражение, заедно с изложеното в заключението на вещото лице за лиса на съответствие на местоположението и границите на имотите в проекта за изменение на кадастралната карта с правата на собственост на всички заинтересовани лица, безспорно сочи на спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, който спор не е решен с влязъл в сила съдебен акт. Наличието на такъв спор е пречка за издаването на заповед за отстраняването на непълнотите или грешките, доколкото в производство по изменение на кадастралната карта поради грешка или непълнота не може да се установя със заповед за изменението й коя е вярната граница на имотите. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че общата площ на процесните апартаменти по скицата-проект отговаря на тази по представените документи за собственост. Видно от заключението на вещото лице се касае и до увеличаване и намаляване на квадратурата на обектите по скицата-проект, а не само до пространственото им положение Предвид изложеното, като е отменил обжалваната заповед като незаконосъобразна, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и решението като материалнозаконосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба А. Фучанска следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат пред касационната инстанция в размер на 900 /деветстотин/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,