Решение № 428 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6289/2013 г.

Решение № 428 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6289/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП и от "НМ Стройинвест" ООД гр. Варна. Касаторът директор на дирекция "ОДОП" Варна обжалва решението, постановено по адм. дело № 3167/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта му, в която е отменен ревизионен акт /РА/ № 031200703/27.04.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 411/27.07.2012 г. на Директор дирекция "ОУИ" Варна. Поддържа, че решението е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. В жалбата се излагат съображения в подкрепа на наведените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена изцяло жалбата против РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба - "НМ Стройинвест" ООД гр. Варна, във възражение и становище по съществото на спора, оспорва основателността й. Претендира присъждане на направените разноски. Касаторът "НМ Стройинвест" ООД гр. Варна обжалва същото решение на АС Варна в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА № 031200703/27.04.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 411/27.07.2012 г. на Директор дирекция "ОУИ" Варна. Излага оплаквания за необоснованост. Претендира за отмяна на решението в тази му част. Ответникът по тази касационна жалба - директор на дирекция "ОДОП" Варна, не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд Варна, по жалба на "НМ Стройинвест" ООД гр. Варна частично се отменя от съда РА № 031200703/27.04.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 411/27.07.2012 г. на Директор дирекция "ОУИ" Варна, в частта, с която са установени задължения за ДДС за данъчен период 01.2012 г. в размер на 23 507,64 лв. главница и 484,07 лв. лихви върху нея. Отхвърлена е жалбата срещу РА в останалата й част. За да постанови този акт съдът е приел, че с обжалвания пред него РА, за данъчен период м. 01.2012 г. незаконосъобразно на дружеството е начислен ДДС и лихви върху извършени строително-монтажни работи, тъй като в периода не е настъпило данъчно събитие, а за данъчен период м. 04.2011 г. законосъобразно са определени задължения за внасяне поради установено неправилно приспадане на данък за възстановяване и невнасяне на същия. При разглеждане на делото и постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Обсъдени са и са събрани всички относими за спора писмени доказателства и доказателствени средства, в т. ч. и заключения на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи. Правилно е разпределена доказателствената тежест в процеса, на страните са дадени указания относно нея, относно подлежащите на доказване факти и относно отделените от съда спорни и безспорни обстоятелства. Обжалваното решение е и обосновано, постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Относно начисленията с РА на данъчни задължения за ДДС и лихви за данъчен период м. 01.2012 г., във връзка с доставки на осем обекта - недвижими имоти, апартаменти и тавани, находящи се в гр. Варна, съдът правилно е отчел, че спорните въпроси касаят данъчния режим на извършените от РЛ доставки в полза на трети и на свързани лица, кой е моментът на данъчното събитие и по какъв начин е определена данъчната основа. Съдът е приел, че по договора между РЛ и учредителя на правото на строеж - "НС Инвест" ООД е налице бартерна сделка като възнаграждението по доставката на правото на строеж е насрещна строителна услуга. Правилно е приел съдът, че към момента на учредяване на право на строеж и издаване на фактурата от 13.09.2010 г. РЛ, което не е било регистрирано към този момент по ЗДДС, е отчело авансово плащане, което съдържа данъка, който става изискуем на датата, когато става изискуем данъкът по доставката. Този данък е дължим към момента на завършване на услугата /СМР/ в уговорените вид и степен завършеност. Към 01.2012 г. обектите, съгласно приетото и неоспорено заключение на СТЕ, не са завършени в този вид, поради което правилно съдът е приел, че към този данъчен период на се налице последиците от настъпване на данъчно събитие по чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС. В тази връзка се съобразяват и новите писмени доказателства в касационното производство, видно от които фактурата за извършените СМР с доставчик - РЛ - е издадена през 2013 г., когато е издадено и удостоверението за въвеждане в експлоатация на сградата и обектите в нея. Подадена е СД по ЗДДС за издадената фактура . Относно физическите лица - свързани и трети такива, купувачи на право на строеж и възложители на СМР за изграждане на обектите, за които е учредено право на строеж, съдът е приел също, че към посочения от приходните органи данъчен период - м. 01.2012 г. не е настъпило данъчно събитие - извършени СМР, предвид на което не е следвало да се начислява ДДС и съответно не се дължи такъв за периода. Съдът правилно е отчел, сделките по прехвърляне на право на строеж са освободени доставки по смисъла на чл. 45 ЗДДС. Не са такива, а са облагаеми по ЗДДС на общо основание доставките по предоставяне на услуги, в случая на СМР по изграждане на обектите, за които е прехвърлено право на строеж. Приходните органи са приели, че данъчният период м. 01.2012 г. е този, в който е настъпило данъчното събитие - извършена и довършена е услугата /СМР/, позовавайки се на издадено удостоверение за завършване на сградата в груб строеж. Съдът от друга страна правилно е съобразил, че този акт не е предмет на договаряне между изпълнителя и възложителите Недко Маринов и Нели Маринова, не определя срока за извършване на услугата, нито има отношение към вида, в който следва да бъдат предадени обектите. Страните се определени срок на изработката м. 02.2012 г., във вид и степен на завършеност по-висока от тази на т. нар. "груб строеж". Към м. 01.2012 г. не е изтекъл срокът на изработката, не е налице приемо-предаване на обектите в уговорения вид, нито е налице такава завършеност според приетото заключение на СТЕ. Относно останалите купувачи на право на строеж и възложители на СМР съдът също правилно е приел с оглед уговорките между страните, че към м. 01.2012 г. няма данни за настъпило данъчно събитие, тъй като с тези лица уговорката е за предаване на обектите в "груб строеж". Въз основа на събраните доказателства обосновано е прието, че грубият строеж на обектите е завършен към м. 09.2011 г., когато е настъпило данъчното събитие. С оглед забраната по чл. 160, ал. 5 ДОПК за влошаване положението на РЛ, съдът не е отнесъл данъчните задължения за извършените услуги към тези трети лица за друг данъчен период, различен от посочения от приходните органи. С оглед изложеното дотук касационният съд намира за обосновани и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на РА в частта относно начислените данъчни задължения за данъчен период м. 01.2012 г. поради липса на данъчно събитие към този момент. Решението е правилно и следва да се остави в сила в тази си част. Относно начислените с РА данъчни задължения за д. п. м. 04.2011 г., в която част е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, решението на АС Варна също се явява правилно и следва да се остави в сила. Не е основателно наведеното от касатора оплакване за нищожност на РА в тази му част, тъй като е видно от РД, че е налице предложение за установяване на задължения по ЗДДС за този данъчен период. Неоснователно е и твърдението за липса на мотиви на обжалваното съдебно решение. Позовавайки и обсъждайки детайлно, както установяванията на приходните органи, така и съвпадащото с тях заключение на приетата съдебно-икономическа експертиза, съдът е направил обоснован и мотивиран извод за дължимост на задълженията, определени с РА. Касационният съд изцяло споделя изводите на АС Варна в тази част на решението, намира решението за правилно, поради което приема, че същото следва да се остави в сила и в тази си част. При този изход на спора, с оглед неоснователността и на двете касационни жалби, исканията на страните за присъждане на разноски в касационното производство са неоснователни. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение