Решение № 5299 от 26.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3515/2021 г.

Решение № 5299 от 26.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3515/2021 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Агенция "Митници", чрез процесуален представител, срещу решение № 7565 от 30.12.2020 г. на Административен съд С. - град (АССГ), постановено по адм. дело № 7986/2020 година. С обжалваното решение е отменена заповед № 3560 от 20.07.2020 г. на директора на Агенция "Митници", с която на Г. Р. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение като инспектор в ТД на АМ, Югозападна, МП Калотина с ранг III - ти младши, без предизвестие на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), като същият не запазва придобития ранг на държавна служба, а ответникът е осъден да заплати на жалбоподателя понесените по делото разноски. В касационната жалба се развиват съображения за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – отменители основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, решаване на спора по същество и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация – Г. Р., чрез пълномощника си адв. Г., в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да се остави в сила и претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е заповед № 3560 от 20.07.2020 г., издадена от директора на Агенция "Митници", с която на Г. Р. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение като инспектор в ТД на АМ, Югозападна, МП Калотина с ранг III - ти младши, без предизвестие на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от същия закон. От анализа на представените по делото доказателства, които съдът е обсъдил в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните, съдът е установил фактическата обстановка, по която не се спори. Дисциплинарното производството е водено срещу седем държавни служители, в т. ч. и Г. Р. за това, че в периода от 01.01.2019 г. до 06.02.2020 г., на територията на Република България, повече от три лица, включително длъжностни лица – полицейски органи и служители на Агенция "Митници", участват в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на три и повече лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 302 от НК и чл. 301 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и групата е създадена с користна цел – престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК. Със заповед № 3 АМ-489/32-84532 от 20.03.2019 г. на директора на Агенция "Митници" е назначен дисциплинарен съвет; Със заповед № 3 АМ-792/32-147347 от 26.05.2020 г. на директора на Агенция "Митници" е наредено да се извърши проверка за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. На 29.05.2020 г. дисциплинарният съвет е провел заседание и е взел становище по дисциплинарно дело № 12 по описа за 2020 г., с което е е прието, че за допуснатите от митническите инспектори нарушения може да им се наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. В становището е направено заключение за нарушение на етичните норми за поведение, регламентирани в разпоредбите на т. 2, т. 3, т. 4, т. 6 и т. 15 от Кодекса за поведение на митническия служител, във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 5 от ЗМ, на чл. 2, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5, чл. 5, ал. 1 и ал. 2, чл. 8, ал. 1 и ал. 3, и чл. 17, ал. 1, във връзка с чл. 22 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, във връзка с чл. 28 от ЗДСл., както и т. V. 23, VII. 5, VII. 8 и VII. 9 от длъжностната характеристика от 28.05.2018 г., респ. т. V. 27, VII. 5, VII. 8 и VII. 9 от длъжностната характеристика от 28.02.2019 г., във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДСл. Нарушението е квалифицирано като осъществяващо състава на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл., което произтича от обстоятелството на привличане на служителя като обвиняем, воденото срещу него производство за извършените деяния, с което е накърнен престижа на Агенция "Митници", доверието в институцията в борбата й с организираната престъпност, и това, че не може да се разчита на жалбоподателя, както и от това, че извършеното има голям обществен отзвук. На 20.07.2020 г. директорът на Агенция "Митници" е издал оспорената заповед, в която като фактическо основание за налагане на дисциплинарното наказание е посочено, че с повдигане на обвинения за деяния, осъществени в периода от 01.01.2019 г. до 06.02.2020 г. в с. К. и с. К. А., с извършването на действия, представляващи законен повод да се образува наказателно производство, и това, че е допуснал да бъде заподозрян и да му бъде повдигнато обвинение във връзка с изпълнение на задълженията му и с което е дал повод и е допринесъл за широкото отразяване в медийното пространство с противоправното си поведение, е омаловажил усилията на митническата администрация в борбата с организираната престъпност и корупция и е накърнил престижа на Агенция "Митници", разколебал е увереността в органа, чиято дейност подпомага, че може да се разчита на него, и е нарушил етичните норми за поведение, регламентирани в Кодекса за поведение на митническия служител. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, спазено е изискването за изслушване на държавния служител по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Подробните мотиви на Административен съд С. - град в тази част се споделят от настоящата инстанция, а и не се оспорват. Съдът е счел, че при постановяването на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Според АССГ в нарушение на чл. 96, ал. 2 от ЗДСЛ. от дисциплинарния съвет не са изяснени фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, това нарушение е пренесено и в заповедта, която възпроизвежда фактите и обстоятелствата описани в протокола от извършеното разследване от дисциплинарния съвет, което представлява нарушение на формата на акта. Според съда, нито в заповедта, нито в протокола на дисциплинарния съвет е описано поведение на служителя, което е довело до нарушаване на нормите на т. 2, т. 3, т. 4, т. 6 и т. 15 от Кодекса за поведение на митническия служител, във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 5 от ЗМ, на чл. 2, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5, чл. 5, ал. 1 и ал. 2, чл. 8, ал. 1 и ал. 3, и чл. 17, ал. 1, във връзка с чл. 22 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, във връзка с чл. 28 от ЗДСл., както и т. V. 23, VII. 5, VII. 8 и VII. 9 от длъжностната характеристика от 28.05.2018 г., респ. т. V. 27, VII. 5, VII. 8 и VII. 9 от длъжностната характеристика от 28.02.2019 г., във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДСл. Изложени са съображения, че в заповедта като нарушение е посочено, че в медиите е изнесена информация за задържани митнически служители при акция на Специализираната прокуратура, повдигнато е обвинение за извършено престъпление и е взета мярка за неотклонение. Наказателното производство обаче не е приключило, а други факти за укоримо с оглед посочените като нарушени норми на чл. 17, ал. 1, т. 5 от Закона за митниците, чл. 28, ал. 1 от ЗДСл, и нормите от Кодексите за етично поведение, които се сочи, че са нарушени и които съдържат общи, абстрактни правила за поведение, не са събрани в дисциплинарното и в съдебното производство. До влизане в сила на осъдителна присъда, при презумпция на невиновност, не може да бъде ангажирана отговорността на служителя за участие в организирана престъпна група, за участниците в която се предполага, че чрез корупционно поведение упражняват държавната си служба. Оспорената заповед не съдържа описание на конкретни действия и бездействия на жалбоподателя, осъществяващи нарушения на служебните задължения и на етичните правила и уронващи престижа на службата. Специализираната операция, медийните публикации, които я правят обществено достояние са факти извън волята на служителя. Освен това основан само на предположение е изводът, че Р. е извършител на престъпление. Това предположение при презумпцията за невиновност е в нарушение на основни принципи на правото. По изложените съображения, първоинстанционният съд е отменил оспорената заповед. Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновани, с оглед доказателствата по делото и съобразени с нормите на материалния закон, са изводите на съда за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради допуснато нарушение по чл. 146, т. 4 от АПК. Следва да се приеме, че като изпълнително деяние на приетото за извършено от Р. нарушение на служебните задължения и на изискванията на нормите за етично поведение е посочен само фактът, че на същия, в резултат на проведена специализирана акция, е повдигнато обвинение и е наложена мярка за неотклонение. Дисциплинарнонаказващият орган е приел съпричастност на служителя в извършване на престъпление - участие в организирана престъпна група, без наказателното производство, което е образувано, да е приключило с влязла в сила присъда, което е в грубо нарушение на презумпцията за невиновност, прогласена от чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България, чл. 16 от Наказателнопроцесуалния кодекс и чл. 6, ал. 2 от ЕКПЧОС, ратифицирана без резерви от България през 1992 г., чиито норми се ползват с примат над вътрешното право. Привличането като обвиняем и налагането на мярка за неотклонение сами по себе си не могат да бъдат квалифицирани като нарушение на служебните задължения и на правилата на етичните кодекси, както се твърди в касационната жалба. Подобно твърдение означава игнориране на презумпцията за невиновност, което не съответства на основните принципи на правото. По аналогични съображения не може да се приеме, че огласяването на специализираната акция на прокуратурата и привличането като обвиняем на жалбоподателя уронва престижа на службата и на Митница Калотина. Административният орган не е установил конкретно поведение, което да бъде свързано с неизпълнение на конкретни служебни задължения или етични правила, за да бъде квалифицирано като нарушение на същите. Дисциплинарният съвет не е извършил самостоятелно изследване на конкретни факти и обстоятелства, които да осъществяват нарушение на служебни задължения или етичните правила за поведение. Твърденията за нарушение на сочените норми следва да бъде обосновано с несъмнено установени конкретни фактически действия или бездействия, което не е извършено от дисциплинарния съвет, съответно от дисциплинарнонаказващия орган. Нарушението на служебната дисциплина, осъществено чрез фактически действия по начина, описан в касационната жалба, довели и до уронване на престижа на администрацията, не са посочени нито в заповедта за образуване на дисциплинарно производство, нито в предложението на дисциплинарния съвет и установяванията му, нито фигурират като фактическо основание в издадената заповед за уволнение. С касационната жалба се прави опит да се мотивира заповедта, както и да се докаже извършено дисциплинарно наказуемо поведение, което е недопустимо. В дисциплинарното производство и във всички актове на дисциплинарния съвет и на дисциплинарнонаказващия орган се съдържа само и единствено текстът на постановлението за привличане на Р. като обвиняем, но липсва конкретно деяние, което да осъществява съставите на дисциплинарно нарушение. Привличането като обвиняем и вземането на мярка за неотклонение сами по себе си не могат да бъдат квалифицирани като нарушение на служебните задължения и на правилата на Кодекса за поведение на митническия служител и Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, както се твърди в касационната жалба. Подобно твърдение означава игнориране на презумпцията за невиновност, което не съответства на основните принципи на правото. По аналогични съображения не може да се приеме, че огласяването на специализираната акция на прокуратурата и привличането като обвиняем на Р. уронва престижа на службата. Административният орган не е установил конкретно поведение, което да бъде свързано с неизпълнение на конкретни служебни задължения или етични правила, за да бъде квалифицирано като нарушение на същите. Дисциплинарният съвет не е извършил самостоятелно изследване на конкретни факти и обстоятелства, които да осъществяват нарушение на служебни задължения или етичните правила за поведение. Твърденията за нарушение на сочените норми следва да бъде обосновани с несъмнено установени конкретни фактически действия или бездействия, което не е извършено от дисциплинарния съвет, съответно от дисциплинарно-наказващия орган. Нарушението на служебната дисциплина, осъществено чрез фактически действия по начина, описан в касационната жалба, довели и до уронване на престижа на администрацията, не са посочени нито в заповедта за образуване на дисциплинарно производство, нито в предложението на дисциплинарния съвет и установяванията му, нито фигурират като фактическо основание в издадената заповед за уволнение. С касационната жалба се прави опит да се мотивира заповедта, както и да се докаже извършено дисциплинарно наказуемо поведение което е недопустимо. В дисциплинарното производство и във всички актове на дисциплинарния съвет и на дисциплинарно-наказващия орган се съдържа само и единствено текстът на постановлението за привличане на И. като обвиняем, но липсва конкретно деяние, което да осъществява съставите на дисциплинарно нарушение. Правилно съдът е посочил, че съгласно чл. 89, ал. 4 от ЗДСл държавните служители носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянието може да бъде основание и за търсене на друг вид отговорност. В случая обаче, при неприключило наказателно производство и признаване на лицето за виновно с влязла в сила присъда, административният орган е приел, че служителя е извършил престъплението, за което е привлечен като обвиняем, което е прието и за дисциплинарно нарушение, което е в нарушение на конституционните и законови норми. Постановеното решение е правилно, не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила, включително и в частта за разноските, за присъждането на които са били налице основанията по чл. 143, ал. 1 АПК и адвокатският хонорар не е прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски, а на ответника по касация следва да се присъдят претендираните разноски за касационната инстанция в размер на 500 лева заплатен адвокатски хонорар, който не е прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото, платими от Агенция "Митници". Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,