Решение № 14049 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10617/2013 г.

Решение № 14049 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10617/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Производство по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 36, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на Галина Георгиева Господинова - Стефанова, прокурор в Софийска районна прокуратура (СРП) с ранг "прокурор в Окръжна прокуратура", против решение № 8777 от 17.06.2013 г. по адм. дело 4412/2013 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение на основание чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Висшият съдебен съвет (ВСС/Съветът), чрез процесуален представител, е депозирал писмено становище с доводи за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура счита решението за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от активнолегитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение на ВСС от 07.03.2013 г. по т. 11 от Протокол № 9 от заседание, проведено на същата дата, с което е оставено без уважение предложението на административния ръководител на СРП за повишаването в ранг "прокурор в Апелативна прокуратура" на прокурор Галина Георгиева Господинова - Стефанова. Тричленният състав на Върховния административен съд, шесто отделение е приел за законосъобразно решението на ВСС, постановено по съображения, че не е налице една от предпоставките по чл. 234 ЗСВ, а именно "доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения", като за периода 01.06.2009 г. - 01.06.2012 г. 36 % от проверените актове на жалбоподателката са отменени, в акт за извършена планова проверка на дейността на СРП за периода 27.09.2010 г. - 26.11.2010 г. са отразени забавено произнасяне по прокурорска преписка, незаконосъобразно и необосновано спиране на досъдебно производство, жалбоподателката е сред прокурорите с най-малко внесени обвинителни актове, с най-малко решени досъдебни производства и с най-малко наблюдавани досъдебни производства през 2009 г. По същество, след позоваване за целите на чл. 234 ЗСВ на понятието "професионална квалификация", както е дефинирано в § 1, т. 5 от Закона за професионалното образование и обучение и на доктриналното му изясняване, тричленният състав е приел, че така изведеното съдържание на понятието "професионална квалификация" следва да се приеме за еднакво употребено в предмета на първоначалното и периодичното атестиране и в предмета на преценката на повишаване в ранг и възнаграждение, като се отчете различната степен на професионалната квалификация при първоначалното атестиране, при периодичното атестиране и в най-висока степен при повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение. Посочил е, че ЗСВ и конкретно чл. 234 с. з. не съдържа нито процесуален ред, нито критерии, нито показатели за оценка на професионалната квалификация за повишаване в ранг и, че е допустимо критериите и показателите, оценявани при периодичната атестация да могат да се вземат предвид при оценяване и установяване на квалификацията при повишаване в ранг, като разликата се изразява в по-високите изисквания към степента на професионалната квалификация при повишаването в ранг от професионалната квалификация, необходима и достатъчна за оценка "много добра" при периодичното атестиране. Решаващият състав е счел за практически допустима хипотезата, при която се констатира квалификация на еднакво високо ниво при периодичното атестиране и при преценката за повишаване в ранг, при която оценката от периодичната атестация е оценка за доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения. Приел е, че когато оценката от периодичната атестация е "много добра", но не е резултат от максималния брой точки поради неизпълнение или недобро изпълнение на някой от показателите и критериите за атестиране, комплексната оценка всъщност е под изискванията за степента на професионална квалификация, която следва да е налице при преценката за повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение. Счел е, че в случая, когато периодът, относим към преценката за ранг, не се покрива напълно с този на периодична атестация, се извършва пълен анализ на всички критерии, показатели и специфични критерии за оценка на магистрата. Посочил е, че при всяка една индивидуална преценка за повишаване в ранг и при липса на методика за извършване на тази преценка, на ВСС следва да се признае възможност да преценява и да въведе допълнителни показатели и критерии, както и да придаде по-силно значение на изпълнението на определени критерии и показатели, съвпадащи или несъвпадащи с предмета на периодичната атестация за оценяване на образцово изпълнение на служебните задължения; като тази възможност принадлежи на ВСС, както за период, през който е имало периодично атестиране, така и за период, в който не е имало такова. Тричленният състав е приел още, че рангът е израз на професионалната квалификация като съвкупност от знания и умения, необходими за качествено изпълнение на длъжността, поради което всички факти от значение за тази преценка подлежат на обсъждане в значението, което се придава с чл. 234 ЗСВ. Счел е за законосъобразно обжалваното решение на ВСС, който е извършил проверка и съобразил пропуските по показатели и критерии при периодично атестиране и след периода на атестацията, като констатацията, че не е налице висока професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения е основана на база отменени актове, както и пропуски в работата. Съдът по същество, при обсъждането на доказателствата и доводите в жалбата, оспорващи фактическите изводи на ВСС е приел единствено, че "доказаните възражения за неоснователност на констатациите на ВСС относно конкретни актове не опровергават материално законосъобразния извод в комплексната преценка за кумулативното наличие на предпоставките по чл. 234 ЗСВ", като е изложил и съображението, че освен право на магистрата, повишаването в ранг е "възможност в правомощията на ВСС, за която последният има в определена степен право на свободна преценка на конкретни факти и обстоятелства". Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като прецени валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон в изпълнение на чл. 218, ал. 2 АПК, намира обжалваният съдебен акт за неправилен, като постановен при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, по следните съображения: Разпоредбата на чл. 234 ЗСВ е тълкувана и приложена от първоинстанционния съд по начин, който противоречи на основните правила за тълкуване на неясен и непълен нормативен акт, установени в чл. 46 от Закона за нормативните актове (ЗНА), в разрез с разпоредбите от ЗСВ, които се отнасят до подобни случаи. Това тълкуване не отговаря на целта на ЗСВ и института на повишаване в ранг, както и противоречи на основни начала на правото на Република България, установени в Конституцията на страната и в частност в чл. 56 от нея. Налице е също противоречие с основните принципи за професионално развитие на съдиите, установени в на Съвета на Европа. (Доколкото прокуратурата е част от съдебната власт и разпоредбите за повишаване в ранг са идентични с тези за съдиите, а ВСС е единен орган, настоящата инстанция счита, че в тази част Хартата се прилага и в настоящия случай по отношение на касационната жалбоподателка - прокурор в СРП). Основният правен въпрос от същество за решаване на спора в случая касае начина на преценка и правомощията на ВСС в тази връзка, по отношение на едно от изискванията за повишаване в ранг в чл. 234 ЗСВ - "висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения", което законът изисква да е кумулативно налице наред с останалите две изисквания - съдията, прокурорът или следователят да е прослужил най-малко три години на съответната или приравнена длъжност и да има положителна комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра". Този правен спор е налице поради липса на легална дефиниция на употребените в ЗСВ понятия "висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения", както и на празнота в същия закон относно правомощията на ВСС и критериите и процедурата за преценка на тези качества на оценявания магистрат за повишаване в ранг, въз основа на които ВСС да постанови законосъобразно и обосновано от гледна точка на целите и съдържанието на ЗСВ решение за повишаване в ранг или отказ за това. При настоящата правна празнота се прилагат разпоредбите на ЗНА относно тълкуването на неясноти и запълването на празноти в цитирания ЗСВ - правилата на чл. 46, ал. 1 и 2 ЗНА. Що се отнася до понятията "висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения" следва да се има предвид правилото на чл. 9, ал. 1 ЗНА, че разпоредбите на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език. Съдът счита, че това общоупотребимо понятие се конкретизира спрямо общия понятиен апарат на трудовото право относно повишаването в ранг на магистратите в рамките на критериите, установени в ЗСВ за атестиране на съдии, прокурори и следователи и ВСС не може да установява такива, извън определените в закона. Във всеки един случай, както и в цялостната практика на ВСС в тази насока, се взема предвид конституционноправния статут на съдиите, прокурорите и следователите, а именно, че службата на магистрата възниква пряко въз основа на конституционните разпоредби относно съдебната власт по силата на установена в конституцията публична функция, която няма характера на правоотношение работодател - служител в отношението ВСС - съдия, прокурор, следовател и правомощията на ВСС спрямо правораздавателната, правозащитна или разследваща (служебна) функция на съдията, прокурора или следователя е в рамките на конституционноправния статут на магистрата и на ЗСВ, като всяка преценка на ВСС е в рамките на закона и следва да съответства на целите на ЗСВ. Ето защо, общото и неограничено позоваване на свобода на преценката на ВСС при повишаване в ранг на съдия, прокурор или следовател е незаконосъобразно и мотивите на съда по същество в тази част са неправилни. (В тази насока Върховният съд в т. 7 на ППВС № 4/1976 г. е приел, че правата на административния орган са ограничени в рамките на оперативната му самостоятелност и с оглед на целите, за които същите са му предоставени и е въпрос на законосъобразност дали административният орган не е упражнил превратно правото си на свободна преценка). За целите на оценката на професионалната квалификация на магистрата ЗСВ предвижда единствено процедура на атестиране, като получената оценка "много добра" означава, че оценяваният съдия, прокурор или следовател отговаря на изискванията за висока професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения и подлежи на повишаване в ранг. Следователно ВСС чрез административна практика не може да въвежда друг институт, чрез който да оценява магистратите при повишаване в ранг, а е длъжен да прилага по аналогия института на атестирането. Преценка от страна на ВСС извън критериите и процедурата на атестиране съгласно ЗСВ и приетата въз основа на същия закон от Съвета Методика за атестирането на съдии, прокурори и следователи на "високата професионална квалификация и образцовото изпълнение на служебните задължения" е недопустима от закона. Този извод следва от правилата на систематичното тълкуване на разпоредбите на ЗСВ и подобните уредени в него институти и от целта на ЗСВ и правната логика, залегнала в съдържанието и структурата на закона. Понятието "висока професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения" в чл. 234 ЗСВ се отнасят като вид към род спрямо понятието "професионалната квалификация и деловите качества" в чл. 197 ЗСВ, употребени в раздела за атестирането. Основната правна идея, която се извежда от уредбата на критериите, начина и процедурата за оценка на съдия, прокурор или следовател е, че това се извършва посредством атестиране. Атестирането е институтът, който ЗСВ отъждествява и предвижда за оценка на професионалната квалификация и деловите качества на магистрата. Друг правен институт за оценка на изпълнение на служебната конституционноустановена функция ЗСВ не предвижда, такава не съдържа и Конституцията на РБ. Ето защо, становището на първоинстанционния съд, че се касае до отделно правомощие на ВСС за оценка на "високата професионална квалификация и образцовото изпълнение на задълженията" на магистрата въз основа на правила ("правни" норми) и критерии, които ВСС има правомощие да установи при свободна преценка в своята практика, противоречи на статуса и института на повишаването в ранг на съдиите, прокурорите и следователите, установен в Конституцията и на съответната уредба в ЗСВ, основаваща се на основния закон. Ето защо настоящият касационен състав счита, че високата професионална квалификация и образцовото изпълнение на задълженията на съдия, прокурор или следовател става чрез прилагане на критериите и правомощията на ВСС в рамките и само на правния институт на атестирането. Допустимо е съгласно закона ВСС да установи своя практика при стриктно изпълнение на изискванията на чл. 13 АПК за последователност и предвидимост, която да публикува, но това следва да е в рамките на нормативните разпоредби относно атестирането и доколкото съответства на целта на този институт и на целите на ЗСВ и основните правни принципи за равнопоставеност, правна сигурност, прозрачност и предвидимост, които следва да бъдат гарантирани за всеки оценяван съдия прокурор или следовател, като ВСС, обратно на становището на първоинстанционния състав, няма право да се отклонява от ЗСВ, като създава правни норми, т. е. няма законовото правомощие "да въведе допълнителни показатели и критерии, както и да придаде по-силно значение на изпълнението на определени критерии и показатели, съвпадащи или несъвпадащи с предмета на периодичната атестация за оценяване на образцово изпълнение на служебните задължения", както неправилно е счел съдът по същество. Да се приеме противното, означава на ВСС да се признае правото да "дописва" ЗСВ, т. е. да приема нормативни актове с ранг на закон. В конкретния казус, отделно основание за отмяна на обжалваното съдебно решение е нарушението на посочените общовалидни законови изисквания по отношение на касатора от ВСС, което съдът незаконосъобразно е потвърдил. Горният извод следва и от общоприложимия в административното право принцип, че административните правомощия са налице и се упражняват от административните органи, доколкото са дадени с правна норма и в рамките, предоставени им от конкретна, овластяваща ги с това право и задължение, законова разпоредба. Ето защо, след като Конституцията и ЗСВ не съдържа отделен правен институт и правомощия на ВСС в рамките на такъв институт за оценка на качествата, необходими за повишаване в ранг на съдия, прокурор или следовател, следва да се прилагат правилата на института на атестирането, доколкото се касае до оценка на професионалната квалификация и качеството на изпълнение на служебните задължения в конкретика. Няма конституционни и законови основания да се счита, както незаконосъобразно е приел в решаващите си мотиви първоинстанционният състав, че "високата професионална квалификация и образцовото изпълнение на служебните задължения" изисква различно от нивото за получаване на оценка "много добра" от атестирането ниво на професионална квалификация и делови качества. Оценката "много добра" по смисъла на ЗСВ означава изключително изпълнение, чието оценъчно съдържание ВСС не може да подменя, т. к. се касае до законови понятия и правила. Оцененият при атестирането с оценка "много добра" съдия, прокурор или следовател е с призната по смисъла на ЗСВ висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения и да се откаже повишаване в ранг и особено в случаи, непосредствено след извършване на атестирането и получаването на такава оценка, е незаконосъобразно и в разрез с целта на ЗСВ. Съгласно ЗСВ професионалното израстване (кариера) на съдията, прокурора и следователя не се основава (само) на натрупания професионален стаж. Нормата на т. 4.1 от раздел 4 "Професионално израстване" на Европейската харта за статута на съдиите установява изискването оценката на съдията, съответно прокурора в случая, да се извършва с участието на оценявания, счетено от Съвета на Европа за достатъчна гаранция за правата на оценявания, адекватно изпълнение на правомощията на оценяващия орган, демократичност и равнопоставеност на оценяваните. Цитираната норма предвижда, че когато не се основава на натрупания професионален стаж, системата на повишение в службата се базира изключително на качествата и достойнствата, забелязани по време на изпълнение от съдията на служебните му задължения чрез обективна оценка, извършвана от един или няколко съдии и съвместно обсъждане с оценявания съдия, като решението за повишение се произнася от органа по т. 1.3 (ВСС според българското законодателство) или по негово предложение или с негово съгласие; съдията, който не е предложен за повишение, има право да подаде жалба пред този орган. Националното законодателство на Република България е възприело смесена система за професионално израстване, която се основава на критерии за натрупан професионален стаж и на качествата и достойнствата, забелязани по време на изпълнение на служебните задължения на съдията, прокурора или следователя, като превес имат критериите за професионална квалификация и делови качества, видно от чл. 234 ЗСВ, който съдържа два компонента за това спрямо един в полза на натрупания стаж; съответно тежестта на качественото изпълнение на служебните задължения е по-голяма. Това означава, че оценяването при повишаване в ранг следва да е установено в закона, т. е. да се извърши чрез атестиране. Освен това и именно поради извършване на оценяване на професионалната му подготовка и качества, съществена тежест при повишаване в ранг на съдия, прокурор или следовател има правото на същия на участие в процедурата и на становище или възражение във връзка с оценяването му и поставената му както комплексна оценка, така и на отделните компоненти от нея. В хода на атестирането и процедурата на оценяването, магистратът следва да има право да вземе отношение по доказателствата и фактите, тяхната квалификация, тълкуване и оценка, както и да представя доказателства и сочи факти в своя защита или най-общо в подкрепа на своето становище или възражение в хода на атестирането при повишаване в ранг. Това право на участие и защита е подвид и реализация на общовалидното право на защита, установено в чл. 56 от Конституцията на РБ, както е тълкувано от Конституционния съд на Република България в решение № 3 от 1994 г. по конституционно дело № 1 от 1994 г. В съответствие с горната конституционна норма и с цитираната т. 4.1. от Европейската харта за статута на съдиите, чл. 204а и чл. 205 ЗСВ предвиждат изслушване на атестирания, т. е. на оценявания в хода на атестирането съдия, прокурор или следовател. С оглед така въведената гаранция за правото на участие и защита, не е имало пречка при изложените констатации ВСС да извърши ново атестиране на магистрата по повод и за целите на оценяването с оглед направеното предложение за повишаването му в ранг, в което да бъде обхванат и последващият предходното атестиране период, макар и не от цели четири години, като така бъде дадена възможност на участие и защита относно подложените на преценка факти от КПА, така и в заседанието на ВСС за приемане на решение. Това нарушение на материалния закон неправилно не е взето предвид от тричленния състав на ВАС, решил спора по същество и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяването вместо него на решение по същество от настоящия съд за отмяна на обжалваното решение на ВСС. В тази връзка, незаконосъобразни са мотивите на първоинстанционния съд, че макар някои от основанията за отказ за повишаване в ранг от страна на ВСС да са опровергани от представените в съдебното заседание доказателства от жалбоподателката, в рамките на оперативната самостоятелност на ВСС е да прецени дали да я повиши в ранг. Такова тълкуване на закона, без да са отчетени рамките за материална законосъобразност, които Конституцията, ЗСВ и правилата на доказване поставят на дейността и правомощията на Съвета, дава основа на порочна практика, която може да се изроди в злоупотреба и произвол с административна власт. В случая ВСС следва да отчете и цитираната по горе норма на чл. 13 АПК, че доколкото установява трайна административна практика, от която се ръководи в случаите на повишаване в ранг на съдия, прокурор или следовател, тя следва да е в рамките на ЗСВ и да бъде публикувана и предварително известна на подлежащите на предложение за повишаване магистрати и на обществеността. Във всеки отделен случай при упражняване на властническите си правомощия ВСС следва да се ръководи от обективни, безпристрастни, неутрални критерии и несъмнено установени фактически обстоятелства, от които да изведе обосновано релевантните изводи. Индивидуалният характер на обективните критерии се проявява в зависимост от съответствието на кандидата с изискванията, но методът, по който се оценява даден магистрат не следва да се различава от метода, приложим при оценката на други магистрати, респ. сходните случаи трябва да се третират еднакво, при равнопоставеност и яснота на критериите. Предпоставките за повишаване в ранг са обективни критерии, поради което различното им прилагане означава дискриминационно отношение, каквото законът не допуска. По силата на ЗСВ, Съветът не разполага с правомощия ad hoc да въвежда допълнителни критерии спрямо отделните кандидати, защото това би породило съмнение в обективността на самата процедура. Същото това изискване се налага с особена тежест, след като органът вече веднъж е установил и оценил "изключително изпълнение на работата" от страна на магистрата за същия период. В този контекст изводът на първоинстанционния състав, че преценката за наличието на предпоставки за повишаване в ранг е индивидуална за всеки кандидат, като ВСС може да въвежда допълнителни критерии и показатели при оценката, е незаконосъобразен. Както вече бе изтъкнато, критериите и условията за повишаване в ранг следват категорично от чл. 234 ЗСВ и те са - доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и има положителна комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра". Съгласно чл. 83, ал. 4 от Методиката на ВСС за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител, оценка "много добра", се формира при констатирано "изключително изпълнение на работата". Веднъж приел и установил наличие на положителни предпоставки за атестиране на съответния прокурор, органът следва да съобрази това му професионално развитие като съществено обстоятелство при произнасянето по направено предложение за повишаване в ранг. ВАС вече се е постановявал, че "точното тълкуване на чл. 234 ЗСВ води до извода, че нормата въвежда три предпоставки, чиято кумулативна наличност обуславя повишаването на магистрата в ранг." (Решение № 5495 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2899/2009 г). Отделно от изложените принципни за правоприлагането съображения, следва да се отбележи, че тричленният състав на ВАС, в рамките на първоинстанционното съдебно производство необосновано е приел за установени отразените в предложението (п. 14 от протокол № 12/26.02.2013 г.) на КПА факти и обстоятелства и незаконосъобразно е кредитирал мотивировката на органа като основателна. Изложените от КПА и безкритично възприети от ВСС съображения, освен незаконосъобразни, в по-голямата си част са и фактически неверни. На първо място, видно от извършената атестация на прокурор Господинова - Стефанова, за атестирания период 01.06.2009 г. - 01.06.2012 г. при възложени 2352 преписки, в едномесечен срок е приключила 2352 преписки. От тях - върнати за доразследване са 2 преписки, оправдателна присъда е постановена само по 1 от внесените обвинителни актове, отменени са само 4 акта. При това положение фактическата констатация, че 36% от актовете на прокурора са отменени е математически невярна и логически непонятна, а правният извод за липса на "образцово изпълнение на служебните задължения", формиран на базата на изведения критерий и взетите показатели е незаконосъобразен. ВСС, при новото произнасяне по преписката следва да има предвид, че съотношението 4 отменени към 2352 разпределени преписки е приблизително 0.002% от общия брой разпределени и приключени прокурорски преписки. Число, рязко контрастиращо с посочените в решението на ВСС 36% процента. При това положение първият решаващ за органа извод - висок процент отменени актове, налагащ извода за липса на "образцово изпълнение на служебните задължения" е необоснован. На второ място - органът е приел, че за 2009 г. атестираният прокурор е сред прокурорите в СРП с най-малко внесени обвинителни актове и най-малко наблюдавани производства. По делото обаче е приложена и известна на органа, служебна бележка, издадена от зам. районен прокурор на основание чл. 168, ал. 6 ЗСВ, видно от която за процесната 2009 г. лицето е било на работа едва 83 работни дни. За същата година е ползван отпуск по майчинство в хипотезата на чл. 164, ал. 1 КТ, болничен отпуск и платен годишен отпуск. За тези обстоятелства са издадени надлежно заповеди на Градския прокурор, с които е получено и надлежно разрешение за излизане в отпуск поради съответните причини. При това положение, като е била сред прокурорите от СРП с най-малко работни дни за 2009 г. е логично и обосновано Галина Господинова - Стефанова да е с най-малко наблюдавани досъдебни производства и брой внесени актове през годината. При изготвяне оценъчна позиция по този показател ВСС отново не е ползвал обективен и неутрален критерий. При изчисляване натовареността на магистрата в подобни обстоятелства следва да се вземе предвид съотношението - брой разпределени и решени преписки, брой наблюдавани ДП, съответен на броя работни дни за работния период, от които да се изключи ползваният отпуск. Така би се установило действително сред прокурорите с най-малка натовареност ли попада прокурор Господинова - Стефанова през съответната година. Липсата на обективна база за оценка и математически годна основа за обективно и пропорционално изчисление на натовареността на магистрата прави извода на ВСС и по този показател незаконосъобразен. На трето място - ВСС е приел, че прокурор Господинова - Стефанова необосновано и незаконосъобразно е забавила и спряла досъдебното производство по пр. пр. № 69924/2009 г. В тази част от решението си ВСС е излязъл извън компетентността си и е нарушил принципа на независимост на съдебната власт. По силата на чл. 16, ал. 1 ЗСВ, ВСС определя състава и организацията на работа на съдебната власт и осъществява управление на дейността й, без да засяга независимостта на нейните органи. Нормата на чл. 30 ЗСВ съдържа описание на основните дейности и правомощия на органа. Изброените дотук съображения с конкретен и принципен характер налагат извода, че ВСС няма право да се произнася по правилността на служебните (професионални) действия на прокурора. Преценката за наличие на предпоставки за законосъобразно образуване, развитие и приключване на досъдебното производство се извършва от прокурора. Актовете му, обективиращи съответните процесуални действия, могат да бъдат изменени или отменени от непосредствено горестоящия прокурор (Арг.: чл. 46, ал. 3 НПК), респ. от съда - в съответната фаза на производството. Това са и конкретните начини, по които може да се установи и на базата на които актове, да се направи извод за незаконосъобразност и необоснованост на актове и действия на прокурора. ВСС няма правомощие да преценява законосъобразността на постановените прокурорски актове. Именно с оглед принципа на разделение на властите и функциите в съдебната система, ЗСВ определя на Съвета кадрови и организационни, но не и йерархически правомощия по съществото на постановявани от магистратите актове. Обратното означава да се признае на ВСС компетенция на инстанция по съществото в рамките на действащото българско правораздаване с наказателен, граждански или административно-правен характер. Каквито правомощия органът няма. Освен това, изводът за незаконосъобразно процедиране по пр. пр. № 69924/2009 г. е и необоснован. По делото е приложен акт с резултати от извършена планова комплексна проверка на дейността на СРП, изготвен от Инспектората към ВСС (ИВСС), видно от който прокурор Господинова - Стефанова действително на 02.06.2010 г. спира образуваното досъдебно производство, но още на следващия ден го възобновява. Впоследствие досъдебното производство по прокурорска преписка 69924/2009 г. е обединено с друго досъдебно производство с постановление на друг прокурор от СРП, който поема и преписка № 69924/2009 г. В резултат на това и от този момент нататък, атестираният прокурор не носи отговорността за развитието и контрола на съответните следствени действия. Респ. при произнасянето си, органът не е отчел този факт. Нещо повече, никъде в акта на Инспектората не е констатирано нарушение на служебните задължения, включително и относно конкретната преписка (друг е въпросът, че както ВСС, така и ИВСС не са компетентни да установяват незаконосъобразност на произнасянията на прокурора). При това положение е необосновано да се приеме, че е налице неизпълнение на служебните задължения без никаква допълнителна и конкретна аргументация в този смисъл. Видно от окончателното предложение за комплексна оценка на КПА на съдии, прокурори и следователи към ВСС, поставената оценка на атестирания прокурор за конкретния период е 94, т. - "много добра". В рамките на проведеното заседание на 07.03.2012 г. на ВСС, както и от цялата приложена към делото преписка, обхващаща подготвящите протоколното решение документи, не става ясно на каква база е изведен извода за липса на професионални качества и образцово изпълнение на служебните задължения. Наред с това, обективираните в атестационния формуляр за периода 01.06.2009 г. - 01.06.2012 г. становище на административния ръководител, отразените констатации по общите критерии за атестиране, окончателното предложение за комплексна оценка от КПА към ВСС, представеният акт с резултати от извършена планова комплексна проверка на дейността на СРП, изготвен от Инспектората към ВСС, налагат извода, че лицето отговаря на условията на чл. 234 ЗСВ за повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение. Въз основа на изложеното, обжалваното решение се явява постановено в нарушение на материалния закон и т. к. фактите по делото са изяснени, настоящата инстанция следва да го отмени и да постанови ново решение до съществото на спора, като отмени обжалваното решение на ВСС поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила на атестирането и материалноправните критерии за това, противоречие със материалноправните разпоредби на ЗСВ относно оценяването на прокурора и несъответствие с целта на закона. При новото разглеждане на предложението за повишаване в ранг, ВСС следва да приложи разпоредбите за атестирането съгласно ЗСВ и приетата Методика, като отчете всички относими факти към преценката за наличието на предпоставката "висока професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения" в хода на тази процедура и в случай на поставена комплексна оценка "много добра", това следва да се зачита като достатъчно основание по смисъла на ЗСВ за повишаване в ранг. Наличието на изключителна компетентност от страна на ВСС да разреши спорния въпрос, в хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК, налага връщането на преписката на органа за произнасяне, съобразно изложените съображения - указания по приложението на закона. Разноски по делото не се претендират, поради което и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,